Отдавна не бяхме гледали състезание 2 в 1 на Витоша ( т.е. две дисциплини в рамките на едно събитие), макар че едва ли може да се намери по-подходящо място за подобна надпревара – чисто статистически броят на планинските колоездачи в София е най-голям, а и „домашната“ планина на столичани предлага изобилие от каменисти пътеки и стръмни баири както за спускане, така и за изкачване. След като преди няколко години Concept Creative подновиха традицията за есенно DH състезание над Драгалевци, през 2016 г. велоклуб Мамут се включи като съорганизатор в Home Mountain Bike Cup, за да бъде проведен и старт по крос-кънтри олимпик (ХСО), т.е. с обиколки.
Снимка: Димитър Щуров
Именно ХСО състезанието бе първо по време, макар че програмата и за двете дисциплини бе така майсторски преплетена, че ако човек бе избрал да се нареди сред публиката, можеше лесно да запълни целия си ден, а ако си бе наумил и да снима, направо можеше да се види в чудо, притичвайки нагоре-надолу между двете състезателни зони.
Трасето за крос-кънтри бе разгърнато на малка площ под пътя за Алеко, т.е. между него и най-горните къщи на кв. Драгалевци. Макар че бях минавал през тази гора не един и два пъти, следвайки основните алеи, останах безкрайно учуден колко други пътеки са изровили от шумата организаторите – както по-широки, така и някои съвсем скрити и тесни, а на места ми се струва, че имаше и току що направени връзки. Резултатът от всичко това бе обиколка с дължина около 3 км, 90 м изкачване и много приятна за каране, а и много лесна за гледане, тъй като състезателите правеха поредица от тигели нагоре-надолу, като на много места пътеките буквално се долепяха, а ако човек ходеше с бърза крачка по някоя от хоризонталните пътеки, можеше дори в рамките на едно завъртане да види и подкрепи участниците на няколко места. За по-сигурно обаче те правеха по няколко обиколки, като най-голям бе броят за категория мъже-елит – седем!
Снимка: Димитър Щуров
Впрочем в тази най-силна група двама човека се погрижиха да облекчат живота на останалите, като ги затвориха с поне една обиколка, което според правилата на дисциплината означава край на състезанието за съответния участник (той довършва обиколката и бива вписан в протокола, без да трябва да прави пълен брой завъртания). Тези двама, които единствени преминаха цялото трасе седем пъти, бяха Александър Алексиев (Несебър Shockblaze) и Емил Стойнев (СК София).
Александър Алексиев, който е и професионален състезател на шосе, трудно може да изненада някого с отличната си форма. В последните една-две години той печели почти всяко МТБ състезание, в което му остане време да участва – такъв беше и резултатът в Драгалевци.
Емил Стойнев обаче (той пък е един от най-силните български състезатели по триатлон, с успехи и на международно ниво, а също и в ХС и ендуро състезанията) до последно гонеше победителя с разлика не повече от 10-20 секунди и едва в последната обиколка поизостана на минута след него. Тук обаче идва „малката“ подробност, че в събота Емски спечели Велорали DRAG Черни връх, при това карайки в ужасни условия, така че отличното му представяне само ден по-късно в четвъртия кръг от Българските ХСО серии повдига от само себе си въпроса какво би било, ако тези две състезания не бяха съвпаднали в един уикенд…
Точно това съвпадение в една или друга степен намали броя на каращите и в двете събития. Предполагам, че някои от участниците във велоралито щяха да се запишат в ХСО надпреварата, ако бяха през една седмица; обратното също е вярно.
Всъщност Емо не беше единствената „машина“, която въртя два последователни дни на пълни обороти. Друг такъв свръхчовек е Илко Илиев (Мамут), който след победата си на върха в събота, нямаше конкуренция в категория Мастърс 40+ и по драгалевските пътеки в неделя. В топлите краски на есенната гора имаше още няколко лица, които предишния ден бях зърнал в мъглата по билото на Витоша – Станимир Статев, Емил Кръстев и др.
Редно е да обърнем дължимото внимание и на по-младите състезатели от категория до 23 години (6 обиколки), където най-бърз бе Марин Николов.
Снимка: Димитър Щуров
Тези три групи караха в следобедния старт от 13:00 ч. Преди това, от 11:00 ч имаше още един старт – за жените, юношите младша и старша възраст и мъжете-любители. В тези категории най-бързи бяха съответно Ася Мицева (Зелен път), Алекс Иванов (Бела Екстрийм), Алекс Бечков (Drag) и Адам Ленг (Велоклуб Олимп, Разлог). Пълното класиране от ХСО състезанието можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2016/4472-events-bg-2016-home-mountain-bike-cup-xco-results.
И докато по ХС трасето се лееше пот и се носеше тежко дишане, малко по-нагоре DH състезателите използваха гравитацията, за да летят колкото се може по-бързо над острите камъни по витошкото трасе. Около сто души се записаха за участие. Тренировките започнаха още от сутринта, в 11:30 бе даден старт на квалификацията, а между 14:30 и 16:30 всички вече се раздаваха на максимум, защото състезанието бе последен, пети кръг от Българските даунхил серии – в някои категории това можеше да е решаващо, в други крайното класиране като че ли беше предопределено.
В групата на мъжете, най-силната, Стивиан Гатев (Bike House) изглеждаше непоклатим на върха с четири победи през този сезон. И макар че бе най-бърз и тук в квалификацията, Стиви изглежда е изгубил концентрация и е направил някои грешки, защото в Home Mountain Bike Cup 2016 завърши чак на четвърто място. Както сподели самият той, най-важното за него е, че завършва сезон 2016 в добро здраве и със солиден аванс от точки в сериите.
Росен Ковачев (Gravity) обаче този път не допусна грешки и се възползва максимално от домашното трасе и богатия си опит, за да се качи отново на върха на почетната стълбичка. Компания там му правиха Денислав Ангелов (Extreme Motion), за когото това е поредно отлично класиране през сезона – младият състезател от Търново се качи за пръв път на подиума (трето място) в категория Мъже преди месец в Боровец, а сега пробва как е и на следващото стъпало. С такава инерция догодина можем да очакваме от него да атакува и върха! Валентин Тенев (Ram Bikes) също за първи път опита шампанското в категория мъже, след като до момента познаваше подиума само в юношеската група. Съотборникът му Йоан Нейчев обаче нямаше късмет и спука гума още в началото на трасето, което го извади от борбата. По този начин сезонът при мъжете завърши по един многозначителен начин, който ни кара да очакваме изненади и интересни състезания през 2017 г.
Валентин Иванов (LFF) отново бе най-бърз при младежите, следван от Калоян Кисьов и Борис Захариев. И тук скоростта е свръхзвукова, а талантът на това поредно поколение изглежда обещаващо.
Димитър Гайдов (True Riders) е човек, който наистина е VIP в българското планинско колоездене, така че му отива да кара по червено килимче към петата си победа за сезона. Всъщност луксозната настилка бе на разположение на всички участници – този преход с дървени скари над реката е една от основните промени по трасето, за да бъде отклонено от линията на основния туристически поток.
Така финалът бе изместен малко по-встрани от лифтовата станция – далеч от автомобилите и пешеходците, пъплещи по асфалта към Драгалевския манастир. Макар мястото да изглежда малко и закътано, намери се достатъчно пространство и за шатри, и за публика, а на горната снимка Виктория Генова (Riders United) пресича финалната арка по време на тренировките. По-късно тя спечели надпреварата при жените, с което показа недвусмислено, че е възстановила формата си след счупването на ръка в началото на сезона.
Нов победител видяхме и при твърдаците – Александър Костадинов от Riders United успя най-бързо да се справи с трасето в тази неумираща категория.
Пълното класиране от спускането можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2016/4473-events-bg-2016-home-mountain-bike-cup-dh-results.
А награждаването на победителите във всички дисциплини от Българските колоездачни серии вече е заложено в програмата на Дните на предизвикателствата 2016, така че очаквайте повече подробности по тази тема.
