Както може би сте прочели, в четвъртия кръг от СК по спускане в Леоганг участие взеха и няколко българи. Както и при други подобни включвания в международни състезания напоследък, основната движеща сила, т.е. човекът, който организира пътуването на българските състезатели, е Светлин Гатев, баща на победителя в Българските даунхил серии за 2015 г. Стивиан Гатев. Светльо е и човекът, който ни разказа цветно за най-важните моменти от карането на нашите по австрийското трасе.
В големия черен микробус на Щуркур Байк Тийм, с който българите се приземяват в Леоганг, се возят Стивиан Гатев, Александър Русев (Ацето), Денислав Ангелов, Минчо Димитров и Никола Христов. Първите двама се състезават при мъжете, останалите при младежите. В началото всичко върви чудесно – слънчево време, засъхващо трасе. В тренировките нашите карат стабилно, уверено и с кеф. Трудно е да се сравняваш с другите, когато хронометърът не е включен, но българските карачи имат надежда да заемат добри позиции.
Обстановката обаче рязко се променя в събота сутринта – напоителен дъжд излъсква трасето и го превръща в пързалка, каквато нашите до момента не са виждали. Още по време на тренировките карането се превръща в оцеляване, трасето е различно при всяко следващо спускане – нови дупки, нови коловози, брутални корени.
В тези условия Никола и Минчо решават да не стартират, защото не се чувстват достатъчно уверени, че ще стигнат цели до долу. При младежите в квалификацията се спуска само Денислав Ангелов, който завършва на 54 място от 70 човека в категорията. Времето на Денис впоследствие се оказва най-доброто сред българите, защото той е кара преди Стиви и Ацето.
Заради липсата на точки и предишни участия, нашите състезатели са подредени в самия край на стартовия списък, което означава, че преди тях по разкаляната писта минават около 200 човека – поне половината от тях бързи, агресивни карачи, които не се колебаят да натискат брутално дори в тези условия. Представете си, че сте на офроуд състезание и пред вас има поне стотина добре подготвени джипа – няма да остане много чист и лек терен за каране, нали? Същото е и тук – коловози и улеи по половин метър, напълно променени линии и всичко това на трасе, което дори в сухо състояние не е от лесните…
Стиви и Сашо дори не помнят по колко пъти са падали. То е нещо съвсем естествено и от един момент адреналинът заменя всичко друго. Стиви пристига с разкървавен крак от среща с някакъв камък при някое въргаляне, но въпреки че времето му го запраща към края на класирането (153 от около 170 човека), „Тигъра“ е направо щастлив, че е завършил цял и в добро здраве. Той споделя, че се чувства, все едно се е боксирал с Кличко и Пулев едновременно. При Ацето положението не е по-различно – нарежда се 4 места след Стиви.
Това е Световната купа – ако човек не е виждал как се кара там, трудно е да си представи, че хора, които в България впечатляват всички със своето каране, може да се окажат в положението на бедстващи и оцеляващи, но всичко в този елитен турнир е на най-високо ниво – и участниците, и трасетата, и конкуренцията! Недоволни няма, хленчещи и жалещи също, защото едно такова състезание вероятно дава опит, който не може да се добие дори с цял сезон каране у нас. Този път толкова, дано има и следващ!
