Winter Bike Duel 2016 – репортаж

Въпреки отвратителния сняг, това издание на Winter Bike Duel бе едно от най-интересните и напрегнати от всички до момента. За мен е загадка как точно се случи това, но участниците успяха някак си не само да карат, но и да сътворят изключително интересни дуели. Достатъчно е да хвърлим поглед върху тази снимка:


И да добавим, че фотофинишът между Добромир Темнишки и Тодор Киров, който се разигра още в първата серия дуели (шестнайсетина финалите), съвсем не бе единствената зрелищна и напрегната до самия край гонка!

Иначе нещата започнаха малко скучновато по време на тренировките в петък. Участниците по трасето бяха рехави и повечето от тях се мъчеха жестоко в мекия сняг, който напълно ги дебалансираше, а затъването до главините в горните завои, оформени като виражи, но без никакъв шанс да бъдат сериозна опора на карачите предвид топлото време, често водеше до всевъзможни премятания и облаци от мръсен, мокър сняг, избухващ във всички посоки.

В горната част на трасето бялата настилка бе с кафеникаво-сив оттенък, но не заради страха, който вероятно са изпитвали някои участници, заставайки на стръмния склон на пистата, наречена недвусмислено „Стената“, а заради това, че достигането на старта ставаше по трасето за спускане, където не липсваше кал. Като цяло снегът в курорта присъстваше само по пистите – в горите около тях условията бяха далеч по-подходящи за колело, отколкото за ски!

Някои от призьорите в събота изобщо не успяха да се включат в петъчните тренировки, други караха доста и вече имаха готова стратегия за състезанието. Заради трудните условия организаторите направиха и някои промени в трасето и регламента – свалиха старта с няколко метра по-надолу, за да подобрят шансовете за преодоляване на първия мек вираж и отмениха първоначалното правило, че стартиращият отдясно трябва да мине малко по-надолу по десния коридор на раздвояващото се трасе и обратното за стартиращия отляво.

Самата стартова позиция (ляво/дясно) се избираше от състезателя с по-добро време на квалификацията и имаше огромно значение. Почти без изключение имащите право на избор предпочитаха дясната линия, защото тя даваше възможност за старт директно по диагонал, и макар по склон със силен страничен наклон, това позволяваше пропускане на първия мек вираж, че и на втория, което си бе съществено предимство. Не всеки успяваше да се възползва от него, но като цяло помагаше доста.

Като стана дума за квалификацията, тя се случи в събота преди обяд, а още по-рано имаше и сутрешни тренировки. Трябва да отбележа, че те протекоха при перфектни условия – нощният студ бе стегнал утъпканото от ратрак трасе и карането на по-смелите и опитни състезатели бе бързо и доста стабилно, като видяхме и някои огромни скокове, каквито в петък просто бяха немислими. Виражите в горната част оставаха проблемни, но дори и в тях контролът изглеждаше по-добър.

Всичко това обаче се промени сякаш в рамките на 10 минути някъде по обяд! Снегът отново омекна и с превърна в киша, което тутакси намали скоростта на каране и увеличи рязко честотата на падане. В такива условия протекоха финалите на състезанието – затова съм и толкова впечатлен от невероятното шоу, което сътвориха участниците в Winter Bike Duel 2016.

Жените, бидейки само две, се изправиха директно във финал за първото място. Смея да твърдя, че тяхното каране изобщо не бе най-слабото, както вероятно биха предположили много хора зад мониторите… „Давай Вики!“ звучеше еднакво подходящо и за двете участнички, но все пак Виктория Генова, която вече кара за Vivo, успя още в първия вираж да вземе предимство пред Виктория Гончева и да го задържи до края.

Броят на децата (12-14 г.) бе внушителен – 13 човека, от които 8 продължиха към финалите. Сред тях Евгени Войнов (Drag Racing) ни показа две неща:

Първото – иновативен модел защитна яка за врата с допълнително омекотяване и топлеща функция за зимни състезания.

Второ – най-стабилното каране в тази група на подрастващите, което заслужено му донесе и първото място. Малкият „чеченец“ без особени проблеми си проправи път до финалния рунд, а гонките с негово участие бяха може би „най-скучните“, защото съперниците му бързо губеха шансове за победа.

Не може да се каже подобно нещо за групата на юношите (15-18 години), в която се подвизаваха (както обикновено) някои от най-добрите български спускачи. Част от тях през сезона вече ще виждаме в категорията мъже (17+), но за това състезание групирането е малко по-различно, така че границата за юноши бе пълнолетието.

Двама младежи си проправиха най-уверено път до финала – Лъчо Савов (Gravity) и Ивайло Ставрев. Единствената разлика между тях бе в това, че Лъчо пропусна тренировките в петък, но това не му попречи да кара изключително стабилно още от сутринта в събота. Иво обаче даде най-добро време в квалификацията и в решаващия сблъсък между двамата на финала той избра вътрешната (дясна) линия. В тези по-късни рундове съперниците бяха достатъчно опитни, за да се примиряват кротко с участта да се забият в мекия първи вираж. Вместо това Лъчо също хвана диагонала веднага след Иво, опита се да го „натисне“ още в първите завои, но и Ставрев знаеше как да се предпази, така че в крайна сметка състезателят на Gravity се озова за кратко в снега и макар че бързо яхна байка отново и продължи да гони водача до финала, преднината на Ивайло бе достатъчна, за да му гарантира първото място.

За всеки от рундовете при мъжете вероятно може да се напишат по няколко реда – интересните гонки бяха много повече от тези, които биваха предрешени още от старта. Видяхме чести обрати и промяна в позициите, видяхме падания и невероятни спасявания и няма как да възстановя целия този екшън, затова ще откроя само няколко момента.

Любо Тодоров (Drag Zone) бе направил от велосипеда си нещо, което маркетинговите отдели вероятно биха нарекли 26″ Plus Fat bike. 3-инчова гума отзад и 4.2 инчова fat bike гума отпред изглеждаха като добро решение за снежно каране, но и те не помогнаха на любимия ветеран на публиката, когато се изправи срещу младия си съотборник Мартин Войнов. 

Марто показа, че владее и някои странни стойки върху велосипеда, макар че през повечето време бе изключително бърз и стабилен. Той обаче също си намери майстора в лицето на Симеон Божилов при осминафиналите, и то при положение, че след падане на Мони състезателят на Drag имаше солиден аванс, но на свой ред падна след един от долните скокове и Божилов се възползва майсторски от този развой на събитията.

За достигането на Симеон Божилов до финала може да се напише отделна статия. Без да преувеличавам, той бе замесен в половината от най-интересните обрати в състезанието! В четвъртфиналите Мони се изправи срещу първенеца в квалификацията Росен Ковачев (Gravity) и след по-трудната първа половина на трасето Росен водеше, макар че в долната, по-полегата и мека част скоростта му видимо падна, докато тази на Божилов бе висока, идвайки по дясната линия. Росен атакува предпоследния скок отляво и дали заради това, че караше с платформи (което му се случва изключително рядко), дали заради лош късмет или напрежение, десният му крак се протегна напред още при приземяването, задницата тръгна неудържимо и Росен се озова на земята и държейки велосипеда си, можа само да изгледа връхлитащия към него съперник. За Мони ситуацията едва ли бе по-малко стресова, тъй като скачайки той се озова почти фронтално срещу падналия си съперник и само късметът му позволи да избегне сблъсъка, минавайки на 50 см покрай Росен.

Същата драма се разрази и в полуфинала, където Божилов се изправи срещу друг състезател на Gravity – Владимир Чакърски. Този път действието бе в средната част на трасето, в левия коридор, който и двамата бяха избрали в гонитбата си. Вовата бе пръв, но имаше един труден скок, който в мекия сняг бе изключително коварен и точно след него водачът се овъргаля, а Мони по някакво чудо успя да мине през тясната пролука, разделяща Вовата от велосипеда му, и да продължи към финала.

Един от най-напрегнатите шестнайсетина финали бе между Николай Стоянов (Gravity) и Павел Козарски (Riders United). Горните снимки са от предпоследния скок, но от този момент нататък Павката твърдо успя да удържи крехката си преднина. Той премина и следващия рунд, но в четвъртфиналите се изправи срещу Стивиан Гатев и там състезанието за него приключи, не без борба, разбира се.

Стиви Гатев (Bike House) е единственият човек, който до момента е печелил два пъти Winter Bike Duel. Това показва ясно две неща: първо, състезанието през тези 6 години, откакто се провежда, винаги е било изключително трудно и непредсказуемо; второ, Стиви е изключително стабилен в представянето си и неизменен фаворит за първото място. През 2016 г. обаче устремът му бе прекъснат в полуфиналите от Константин Димов (Riders United):

Участието на Тино в това състезание бе забележително по много причини, включително и заради факта, че той изобщо не успя да кара на тренировките в петък, тъй като сглобяваше пребоядисания си байк до 3:00 часа през нощта. Въпреки това още от сутринта в събота неговите минавания бяха едни от най-бързите и стабилни по хлъзгавата настилка, макар че не липсваха и някои забавни моменти…

На финала Тино и Мони се изправиха в мъжки дуел, но състезателят на Riders United имаше право да избере позиция на старта, а и като цяло бе набрал увереност от безпроблемното си достигане до финала, така че надделя и в тази последна битка. Така след няколко участия, в които той винаги се е отличавал с отлично каране, Константин Димов най-сетне достигна върха в снежното състезание.

За Симеон Божилов, освен потвърждението, че е един от силните фаворити в зимната надпревара, остана и удоволствието да блесне при награждаването, крепейки се на подиума върху една интересна играчка, наречена hover board:

Изобщо, емоции и забавления в това издание на Winter Bike Duel не липсваха, а за да получите по-пълна картина за последния уикенд на февруари в Пампорово, препоръчваме ви и останалите материали по темата:

Winter Bike Duel 2016 – класиране

Галерия от тренировките в петък

Галерия от тренировките, квалификациите и финалите в събота

Репортаж от тестовото каране с Trek в неделя

Галерия от тестовото каране с Trek в неделя