В България може и да нямаме Финале Лигуре, но пък имаме Благоевград – и макар че само Иван Колев би могъл да направи пряко сравнение между двете места, такова едва ли е необходимо, защото българският Югозапад е достатъчно хубав сам по себе си и точно по тамошните великолепни пътеки ендуро състезателите се срещнаха за пети, последен кръг от Българските ендуро серии за 2015 г.
В дисциплина като ендурото, пък и изобщо в планинското колоездене, е много трудно и опасно човек да използва степенуване от типа „по-“ и „най-„, така че няма да го направя. Но фактът, че общо 90 човека стартираха в благоевградската надпревара е показателен в много отношения – до момента това е най-масовото участие в тази все още нова за България дисциплина. Причините вероятно са многобройни – страхотните пътеки, комбиниращи скорост и техничност, достъпни за по-неуверените карачи, но даващи поле за изява и на по-напредналите; отличната организация, обхващаща всичко – от подготовката на пътеките до спазването на обявения график; партито, барбекюто, пъмптрак състезанието (снимки от него в галерията на МТБ-БГ) и всички останали съпътстващи забавления в дните на събитието; и самия район около Благоевград, с величествените гледки към Рила и Пирин, с топлия и благ климат, с красивия парк Бачиново, около който бяха разгърнати етапите, и т.н., и т.н.
Като стана дума за климата, нямаше как условията да са по-добри от тези на 17-18 октомври. След превалявания в предишните дни, сухите песъчливи почви в района бяха идеално влажни – точно толкова, че да осигуряват максимално сцепление, без да превръщат колоездачите и байковете в прасета. Температурите започваха от 8-10 градуса рано сутринта, но не превишаваха 20 градуса през деня, така че изкачванията бяха поносими, дори приятни. Впрочем в събота бе позволено придвижване и с автомобил до някои високи точки, от което мнозина се възползваха, спестявайки сили за следващия ден.
По пътеките имаше доста промени спрямо миналата година – както в трансферните етапи, така и в специалните. При първите организаторите се бяха постарали да се кара колкото е възможно по-малко по асфалт и черни пътища в полза на повече пътеки. Това засягаше в най-голяма степен общото изкачване за първи и втори специални етапи. И макар че в първия момент новото отклонение изглеждаше нелогично (като посока), макар че карането по пътеките нагоре бе и по-трудно (физически), то със сигурност бе и по-приятно, защото какво по-хубаво може да има за любителите на тази дисциплина от карането по горски пътеки? Точно този въпрос зададе и Добри Добрев от Enduro Warriors в края на състезанието, коментирайки някои важни неща, засягащи дисциплината и спазването на правилата. Не че някой злонамерено бе пропуснал новите участъци, по-скоро заради разсеяност или лек „мързел“, но наистина е важно да се следва поставената от организаторите маркировка – в крайна сметка, независимо дали нашата оценка за даден нов участък е „по-труден“, „по-обиколен“ или нещо подобно, щом той е част от трасето, значи трябва да се кара по него.
Промените в пътеките за спускане бяха още по-добри! От една страна, два от специалните етапи бяха малко по-дълги – първи и трети (миналогодишния четвърти). Това в известен смисъл подобри шансовете на хората, които имат по-голяма издръжливост, но от друга страна, новите отсечки все пак бяха предимно с наклон надолу, така че разчитащите на добри умения в спускането също не бяха ощетени. Тазгодишният трети етап в горната си част на практика бе изцяло нов, много разнообразен, много забавен – както в откритата част по поляните, където имаше малки скалички за отскок, така и в горската част, където рохкавата почва бе оформена с виражи и завои между дърветата. Четвъртият етап през 2015 г. бе миналогодишният трети, но също с доста промени в средната част, където карането по черен път бе изцяло премахнато в полза на новоизградени пътеки в гората, а пресичането на асфалта бе само едно. Последните няколкостотин метра бяха станали още по-технични и наситени с елементи – естествени или изкуствени виражи и скокове.
С всичко това се срещнах на две колела в събота, а в неделя предимно пеша, защото за мен състезанието приключи още в началото на първия етап със спукана предна гума заради жестоко подбита капла:
Поради ред причини, с които не мисля да ви занимавам, реших, че най-полезно в тази ситуация ще е да се разходя по някои от оставащите етапи с фотоапарат, резултатът от което можете да видите в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/blago-enduro-2015.
При наличието на 90 участници конкуренцията в някои категории стана доста сериозна, защото се включиха и хора, които са отлични карачи, но рядко намират време за тази дисциплина. Типичен пример е Бойко Танчев (Мамут), който завърши трети в групата Мъже 30+.
Пред него са само двама от основните фаворити през 2015 г. – Антон Настев (Ram Bikes) и Андрей Балевски (All Mountain). Именно те оглавиха и крайното класиране на Българските ендуро серии в тази категория, допълнени от Емил Кръстев (All Mountain) на трето място. В БлагоЕндуро Емо трябваше да кара много предпазливо заради непълно възстановяване от травма в Пампорово, но дори така той бе е достатъчно бърз и силен, за да запази позицията си. Отсъствието на Камен Недков, който с двете си появявания през сезона разбърка напълно предварителните очаквания, също помогна. Започнах с тази група не защото е „моята“, а защото бе най-заплетена и динамична откъм резултати през сезон 2015. Едни започнаха добре, но бяха сполетяни от контузии или лош късмет в по-късните състезания; други демонстрираха завидно постоянство в резултатите; трети се включваха рядко, но със забележително каране на високо ниво. И макар че Тони Настев бе фаворит още след първите две-три състезания, дори неговото място не бе изцяло гарантирано преди края на БлагоЕндуро 2015.
Подобна категория бе и тази на младежите – при тях липсваше изявен лидер поради простата причина, че повечето участници са от контингента на спускачите и се състезават в ендуро състезания само когато са свободни и са „на кеф“. БлагоЕндуро 2015 бе пример точно за това – двама от водачите във временното класиране, Валентин Тенев (Ram Bikes) и Теодор Мавродиев (Vivo) бяха в Гърция на DH състезание (където Тедо завърши първи в своята група, да му е честито!), но вместо тях имаше силна групичка от местни момчета, сред които бе и Константин Ханджийски (LFF) – той завърши на трето място, но това бе достатъчно, за да се изкачи до втората позиция в крайното класиране, намествайки се между споменатите двама „липсващи“ лидери.
Най-бързият юноша в Благоевград обаче, както и през 2014 г., бе Валентин Иванов (LFF) – неговото време в състезанието бе третото най-добро за всички категории, директно след първите двама при мъжете, което говори не само за отлични умения в спускането, но и за физическа сила и издръжливост, без които етапите няма как да бъдат минати толкова бързо. Втори завърши друг обещаващ състезател, този път от ХС контингента, когото досега бяхме виждали само в един старт (3 място в Банско), но и в края на сезона Александър Минчев (Ram Bikes) показа, че ако успее по-често да се включва в тези надпревари, ще направи класирането още по-заплетено. Впрочем в БлагоЕндуро стартираха десетина младежи, което е своеобразен рекорд в тази възрастова група.
Така стигаме и до категориите със „скучно“ класиране – само на хартия обаче, и то задължително с кавичките! Ако човек види на живо ентусиазма на жените и на Мастърс 40+ или нечовешкото каране на най-бързите сред мъжете, „скучно“ ще е последното прилагателно, което би му дошло наум. Използвах го в преносен смисъл само заради това, че в тези три групи от началото до края имаше по един участник, който доминираше в класирането, етап след етап, кръг след кръг.
При дамите това бе Магдалена Русева (Life Cycle – Кръговрат). Дошла сякаш от нищото в Банско Ендуро през лятото, тя грабна по убедителен начин победата там и продължи в същия стил в София и Пампорово, за да ги направи 4 от 4 в Благоевград. След нея финишира Маргарита Христова, която тук направи дебюта си в дисциплината, а трета остана Мария Василева (All Mountain), която не завърши всички етапи, но все пак бе повикана на почетната стълбичка, защото от повече дамско присъствие лошо няма.
Особено интересно бе награждаването за крайното класиране в тази нежна категория – тъй като нито Ирена Стефанова (Илчов баир, 3 място), нито Йоана Начева (Riders United/Ram Bikes, 2 място) бяха на линия, техните награди бяха получени от видни съотборници – Боби Йорданов и Антон Настев. За Тонката това бе едно от многото превъплъщения в неделната вечер, тъй като се наложи да получи наградата и на Вальо Тенев при младежите, а и своята собствена.
При Мастърс В (Мъже 40+) Петър Тачев от Крива спица за пети път тази година бе недостижим, макар че и тук броят на участниците бе по-голям от обикновено. Втори се класира Стив Кауъл, а трети Николай Панайотов (Dimisport). В крайното класиране обаче втори е Людмил Хранов (All Mountain), а трети Петър Савов (Old Mad Men).
Така стигаме и до най-силната група, мъже елит (Elite Men). Може би е иронично, но двамата най-успешни ендуро състезатели през 2015 г. всъщност са на възраст над 30 години – чест им прави, че избират най-трудното, но и най-престижното поприще, мерейки сили с по-млади, силно надъхани, доста талантливи карачи. Това, разбира се, не е български прецедент – навсякъде по света най-добрите не се записват според възрастта си, те просто карат в категория eлит! Което пък означава, че ние, участниците в 30+, нямаме особени доводи за това, че сме по-бавни. 🙂
Както и да е, победителят в крайното класиране за 2015 г. бе ясен още преди последния кръг – това е Иван Колев (Ram Bikes). С четири поредни победи той имаше 400 т. актив и 95 т. преднина пред Добромир Добрев (Enduro Warriors). Само много лош късмет би могъл да лиши Ванката от крайната победа, но за щастие нищо такова не се случи. Нещо повече, той записа петата си победа за 2015 г., т.е. не остави нещата просто да се случат, а продължи да се раздава докрай. Още в първия етап той завърши с над 20 секунди (!) преднина пред всеки друг. Това се случи и във втория етап, както и в четвъртия. Единствено в трети етап някои състезатели се доближиха до времето на Иван Колев. Защо точно там? Защото в третия етап почти нямаше равни участъци, а изкачвания напълно липсваха. Ванката винаги е бил отличен спускач, но не е единственият такъв. Това, с което той надделя над всички останали през 2015 г., са невероятните сила и издръжливост, които е постигнал със сериозни тренировки и много хъс. Колкото и ендурото да изглежда като спускане, в него решаваща роля има физическата подготовка, разбира се, в комбинация с отлични умения за каране надолу. През 2015 г. по тези показатели никой не бе по-напред с материала от Иван Колев!
Но един човек беше много близо – Добри! Най-малко аз бих седнал да оценявам нечий сезон, но ако трябва по някакъв начин да характеризирам този на Добри, ще използвам израза „лош късмет“. В петте кръга през 2015 г. го преследваха спукани гуми, падания и най-фрапиращото – злонамерен опит от страна на неизвестен извършител (най-вероятно псевдотурист) за покушение над участници в Банско Ендуро (опъната бодлива тел през пътеката на височината на главата), от който пострада именно един от най-добрите ни карачи, за щастие не фатално. Като добавим към всичко това и фактът, че Добри е едно от основните действащи лица в организацията на всеки от кръговете, т.е. има доста работа и задължения покрай това, второто му място заслужава още по-големи адмирации.
Трети в Благоевград, а и в крайното класиране, е Боби Крумов (Ram Bikes). Много мога да кажа и за него, включително това, че в предишни години той е показвал, че не отстъпва по нищо на съперниците си. През 2015 г. Боби имаше ангажименти, свързани с образованието си, така че спряхме да го виждаме в състезанията по спускане, а стабилното му представяне в първите Български ендуро серии загатва, че има какво още да видим от него в следващите години.
И така, сезонът е към края си, а за този в ендурото смело можем да кажем, че приключи. За първи път имахме серия от състезания, общо класиране и две нови събития, или с две думи, силна година! Като участник в тези състезания си позволявам да поздравя всички останали състезатели, организаторите, спонсорите и помагачите, фотографите и публиката – къде по-многобройна, къде по-малко. Освен всичко друго, в Благоевград приятно впечатление правеха и многото хора край пътеките – някои дошли от чисто любопитство, други от по-сериозен интерес към планинското колоездене. Да се надяваме, че и догодина замесените в развитието на ендуро сцената хора ще имат достатъчно енергия и желание, за да започнем сезона по начина, по който завършихме 2015 година!
