Когато човек замине още от петък на място без интернет, може да пропусне доста интересни неща – например прякото излъчване на най-известното и емблематично фрийрайд състезание в света, което през 2015 г. бе с десето, юбилейно издание.
Спомням си, че в събота получих обаждане от брат ми и разговорът протече горе-долу по следния начин:
– Гледа ли Rampage-а?
– Не, не съм в София и нямам интернет.
– Добре, тогава внимавай да не четеш и да не чуваш какво е класирането, за да не си развалиш кефа. Просто го гледай цялото на запис. Това беше най-истинското състезание!
Спазвайки инструкциите, веднага щом се прибрах, отворих RedBull.tv и изгледах повторението, което препоръчвам и на всеки друг, който не е гледал Red Bull Rampage 2015:
http://www.redbull.tv/videos/event-stream-556/mountain-bike-freeride-thrills-from-utah-usa
Всеки възприема нещата различно, но е неоспорим факт, че ако има едно събитие, което да е точен измерител за нивото, което е достигнала фрийрайд сцената, това е Red Bull Rampage. Простосмъртните можем единствено да гледаме и да не вярваме на очите си, но това не пречи на най-добрите в света да правят безумни неща с неестествена лекота по естествен терен, който просто е животозастрашаващ в случай на грешка.
Това, че през 2015 г. няколко човека получиха от съдиите резултат над 90 т., какъвто за всички предишни издания е присъждан в един или два случая, показва, че участниците този път се доближиха и до границите, които самото жури смята за възможни. И ако терен като този в Юта често се използва като декор или вдъхновение за филми, разказващи за извънземни светове, то карането на най-добрите фрийрайдъри директно може да бъде окачествено като от друга планета, чиито обитатели боравят по различен начин с гравитацията и изобщо със законите на физиката.
Преди да изредя класирането, не мога да не отдам дължимото на двама състезатели, чиито спускания бяха не по-малко впечатляващи от тези на победителите, но тежки падания им попречиха да ги завършат – това са Антоан Бизе и Пол Басагойша. Също така, за тези, които все пак няма да гледат цялото състезание, ще поясня, че стартът първоначално трябваше да е в събота. После бе изтеглен за петък заради очаквано влошаване на времето и въпреки това, когато дойде време за втория рунд, вятърът се засили до нива, които бяха опасни за изпълнение на умопомрачаващите трикове, така че само част от участниците се пуснаха втори път, и то без да променят класирането, затова реално подреждането е на базата на първите спускания.
1. Кърт Сордж (Канада) – 96.50 т.
2. Андреу Лакондеги (Испания) – 95.75 т.
3. Греъм Агасис (Канада) – 94.75 т.
4. Брандън Семенук (Канада) – 94.25 т.
5. Тома Генон (Белгия) – 91.25 т.
6. Камерън Зинк (САЩ) – 89.25 т.
7. Дарън Береклот (Канада) – 87.00 т.
8. Брендан Феърклоф (Великобритания) – 85.50 т.
9. Сам Рейнолдс (Великобритания) – 83.00 т.
10. Реми Метайе (Франция) – 82.50 т.
Още информация за събитието можете да намерите тук: http://www.redbull.com/us/en/bike/events/1331727281292/red-bull-rampage-2015, както и на стотици други места в интернет. 🙂
Допълнение:
Човек, когато бърза, греши. Гледайки само записа от прякото предаване, без да имам време да прочета стотиците материали по темата Red Bull Rampage, написах статия, която се явява едностранчива и непълна, за което поднасям извиненията си.
Ако просто искате кратката версия на това допълнение, прочетете тази статия: http://reviews.mtbr.com/the-angry-singlespeeder-red-bull-rampage-must-change-or-die. Тя бе цитирана от Jacket в коментарите долу, за което му благодаря! Има и още една, която повдига дори повече въпроси: http://www.vitalmtb.com/features/Opinion-When-Does-Risk-Outweigh-the-Reward-How-Red-Bull-Rampage-Changed-Our-Perspective,932.
Без да изпадам в излишни подробности… падането на Пол Басагойша можеше за малко да завърши фатално за него. Състоянието на този смел и талантлив фрийрайдър е меко казано лошо – счупен гръбначен прешлен, тежка операция и все още неясен изход от всичко това. Всички МТБ любители вероятно стискат палци той да се възстанови напълно, дано това да стане!
Падането на Пол Басагойша не е първото такова в историята на Red Bull Rampage, нито пък на планинското колоездене и по-специално тази част от него, позната като екстремен фрийрайд. В много случаи участниците изваждат късмет, но този път той не бе на страната на Пол. И това предизвиква доста полемики и сериозни въпроси, като дори не мисля, че те засягат само конкретното събитие.
Най-лесното „оправдание“ е, че това е рисков спорт, събитие на най-високо ниво и че всеки от участниците сам е преценил за себе си опасностите. Лесно е да се коментира така от стола пред компютъра. Вероятно е лесно дори да се мисли така, преди да си видял подобна случка на живо, преди да те е засегнала лично по един или друг начин. Първата част на статията, която написах няколко часа по-рано, отразява именно тази „лесна“ нагласа – бях се фокусирал върху екстремното, върху успешно завършените спускания, върху нечовешките трикове, върху всичко това, което ни кара да кажем „Уааау!“. И в бързината удобно бях забравил въпроса „А какво стана с тези, които не завършиха?“.
Нямам намерение да се включвам в дискусията „За“ или „Против“ Red Bull Rampage. Тя е многопластова и е приложима на едни други места, където планинското колоездене е достигнало (може би) границите на възможното и (може би) е прекрачило границата на разумното. Исках обаче да отбележа и тази втора гледна точка, защото Red Bull Rampage и екстремният фрийрайд не са само низ от успехи и от все по-зашеметяващи изпълнения. И след като научих подробностите около състоянието на Пол Басагойша, нямаше как да оставя тази статия единствено с позитивен привкус и тон. Нека всички се помолим той да се изправи отново на крака и на колело!
