За няколкото години, откакто се провежда, Купа Мургаш е изправяла участниците си пред всякакви условия и през 2015 г. явно бе дошъл ред състезателите отново да карат в дъжд и кал, придружени от мъгла и от задължителния вятър във високите части. Връх Мургаш, главната цел за покоряване и от хоби-участниците, и от групите елит, е такова място, че дори и в най-хубав, слънчев, летен ден може да подейства смразяващо, тъй като там часовете без вятър просто са рядкост. Затова и сега, макар на височина около 1000 метра, до каквато аз достигнах, температурите и дъжда да бяха поносими, горе положението е било обичайно негостоприемно и почти вледеняващо, особено след като човек се е катерил 1-2 часа по възстръмен баир и е плувнал в пот.
Нямаше как да не започна репортажа с „усложнената метеорологична обстановка“, тъй като тя наистина бе такава, че трябваше да приложа сериозно насилие от страна на волята над разума, за да изляза от къщи в посока Стара планина, и то при положение, че моята задача бе съвсем лесна – да се придържам в комфортна близост до автомобила си и да нащракам някоя снимка на изтормозените участници. А те, числом, тялом и духом към стотина човека, как точно са намерили мотивация да дойдат и да карат в такова време, мога само да гадая. И да им кажа едно искрено браво!
Не че не е имало и по-лошо – помня, че в едно предишните издания на върха вече си беше зима, тогава организаторите даже избраха да подсекат Мургаш, за да не рискуват излишно здравето на участниците. Със сигурност и сега, при целодневния валеж в събота, който продължаваше все така методично и в неделя сутринта, този вариант е стоял като възможност пред тях, но в крайна сметка не бе приведен в действие и всички смелчаци покориха върха по пътя си към по-предно или по-задно място в класирането. Разбира се, Купа Мургаш е от типа състезания, в които самото участие, особено по дългия маршрут, е достатъчна победа над себе си.
Няма как да съм многословен по отношение на тазгодишното състезание, тъй като бидейки много по-разглезен от участниците в него, успях да бъда пряк свидетел само на малка част от реалната надпревара. Мога да кажа обаче, че организацията бе на типичното за велоклуб Мамут отлично ниво с изобилна маркировка (лентите, които се виждат по снимките, не са там, защото съм искал да са част от композицията, а просто бяха толкова начесто, че ми бе трудно да ги избегна!), учудващо голям брой контролни постове и маршали (като се има предвид дължината на маршрута и раздвояването му във втората част, това не е лесно постижимо), подкрепящи храни и напитки и строен график. Всъщност стартът бе даден толкова навреме, че за малко щях да го изпусна – до последно си мислех, че времето поне малко ще обърка организацията и цъфнах в Бухово в последния момент.
Едва имах време да направя 1-2 снимки на наредените под дъжда многоцветни колоездачи, и те взеха, че стартираха!
Повечето от тях видях отново чак на финала, тъй като аз се отправих с колата по асфалта над с. Желява към местността Мерова поляна, където имаше контролен пост и където минаваше по-дългия маршрут – 56 км. Колко е общото му изкачване не ми се мисли, но тази точка, където бях аз, беше средата на второто дълго и стръмно катерене. Затова не е учудващо, че повечето състезатели тук изглеждаха напрегнати и изтощени. Може би така се е чувствал дори Александър Алексиев (Cross) – победителят в Купа Мургаш 2015, но не му личеше особено. Нито пък имаше причина да е обезпокоен, тъй като в тази част от надпреварата той вече имаше преднина поне 10 минути пред всички останали. Както е известно на почитателите на ХС сцената, Сашо по принцип е професионален шосеен състезател, но открай време обича и планинското колоездене и не пропуска случай, стига да е свободен, да се включи в МТБ състезания и нивото му е такова, че е трудно да не ги спечели. Времето му тази година бе 3:17:52 часа.
При Мерова поляна зад него все още кипеше борба между Тодор Ангелов (Несебър-Shockblaze) и Бойко Танчев (Мамут), каращи гума в гума по стръмния баир. С две участия в многодневни алпийски маратони (Four Peaks и TransAlp) Бокича е може би в най-добрата си форма изобщо и нямаше да се учудя, ако в оставащите километри бе успял да се пребори за второто място. Човек обаче не може да види отстрани това, което е в тялото и душата на другите. В оставащите няколко километра нагоре, както и в последните кратки изкачвания преди Бухово, Тошко успя да дръпне с 4 минути на Бойко, който после ми разказа, че там, където ги снимах, вече е бил към края на силите си и не е успял да задържи темпото на съперника си.
На 5 минути от Мерова поляна човек може да достигне и спускането. Заради изнурителното второ изкачване участниците по дългия маршрут са възнаградени с една от най-хубавите пътеки край София – Желявската. Един от първите, които успях да уловя по нея, бе Тони Настев (Ram Bikes) – той бе и един от най-доволните участници в състезанието, тъй като приема подобни условия като хубаво предизвикателство, а не като тежко бреме. Впрочем такава трябва да е била нагласата и на повечето други състезатели – иначе нямаше да са в Бухово този ден.
Между другото, към обяд времето започна леко да се пооправя – дъждът спря, мъглата ту се отдръпваше, ту отново покриваше всичко в сивота, но все пак, когато се завърнах на площада в Бухово, асфалтът дори започваше леко да изсъхва. Все още имаше и доста участници, които предстоеше да пристигнат, но в повечето категории класирането беше ясно.
Едва няколко минути се бях мотал около финала, когато завърши Ася Мицева – най-бърза при жени-елит. Още по-хубаво е, че тя не бе единствена в тази категория – Лили Ангелова и Ирена Стефанова от Илчов баир пристигнаха скоро след това, допълвайки подиума на най-коравите момичета.
Фьодор Драголов (Drag) бе най-бърз при най-възрастните по дългото трасе, докато Лъчезар Ангелов (LFF Благоевград) оглави класирането при юноши старша възраст, каращи също по този маршрут.
И като си говорим за юноши, само че младша възраст, Гавраил Стефанов (Янтра-Исполин) успя отново направи нещо, което не му е за пръв път – даде по-добро време от мъжете в хоби категорията! Или иначе казано, премина най-бързо по трасето с дължина 44 км. С баща като Райко Стефанов това не може да ни учудва безкрайно, но все пак е доста впечатляващо!
Що се отнася до споменатата категория Мъже Хоби, там най-бърз бе Велислав Янев (Булвело), следван от Слави Асенов (Планинец) и Боян Христов (Зелен път). Не е учудващо, че именно в тази група участниците бяха най-много.
По трасето с дължина 44 км караха и две жени, но в отделни категории – Йоана Славова в Жени Хоби и Мария Боянова (Ram Bikes) при девойки.
Имаше и отбори от двама души, където участниците също не бяха малко, нито пък бяха слаби. Най-бързи и яростни обаче бяха Людмил Лозов и Максим Георгиев от BT Revolution, които бяха кръстили отбора си именно на прочутата филмова поредица и успяха напълно да оправдаят това име, поне в частта „бързи“. Що се отнася до „яростни“, като знам как усмивките не слизат от лицата им, едва ли.
Припомням ви, че пълното класиране можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2015/3682-events-bg-2015-murgash-cup-results, а галерия с над 100 снимки тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/murgash-cup-2015.
