Maxxis Ardent 2.4

Като модел Ardent e на пазара от няколко години, но досега нямах преки впечатления от нея. Затова пък чутото от приятели бе предпоставка за интересна проба, защото мненията варираха от „чудесна гума за всякакви условия“ до „за нищо не става тая гума, много е гадна“. Самият производител е написал за нея „do-it-all trail tire“, което си е една сериозна заявка. За какво става и за какво не ще се опитам да обясня в следващите редове, след като я покарах доста интензивно и в доста разнообразни условия.

Продукт: Външна гума Maxxis Ardent EXO
Размер: 27.5×2.4, ETRTO 61-584
Тегло: 780 грама
Цена: 39 лв.
Продължителност на ползването: 2 месеца / 450 км
Продуктът е ползван съвместно с: Велосипед Ram AM.One.1, капли DT Swiss 533D, вътрешни гуми Maxxis
Други модификации на модела/продукта: Ardent се предлага и в трите размера за колела (26, 27.5 и 29) с широчина 2.25 или 2.4, едно- или двукомпонентен протектор

На практика аз тествах един от най-достъпните варианти на тази гума, но все пак такъв, който да отговаря на няколко ключови изисквания за АМ/ендуро каране – голям и широк балон (размерът 2.4 си беше реален, макар да не се набиваше в очи заради не много голямата височина на грайферите), допълнителна защита за стените срещу разрези и пробиви (EXO) и сгъваем борд, който помага теглото да остане в разумни граници. Производителят посочва 790 грама, моите бяха много близо до тази стойност, даже с 10 грама под нея – като се има предвид, че говорим за стандарта 27.5 и за толкова голяма гума, теглото ми се струва съвсем прилично – може да не е лидер в това отношение, но със сигурност не е и от най-тежките гуми.

Както обикновено, ще започна с това, което аз, както и всеки друг, може да забележи на горната снимка като обща характеристика на шарката. Видно е, че височината на грайферите е средна – протекторът е по-плитък, отколкото при гумите с акцент върху спускането, но по-дълбок от този на повечето ХС гуми. Профилът на протектора е доста заоблен, което идва най-вече от височината и ъгъла на страничните грайфери. Централната линия е с бутони, оптимизирани за добро търкаляне – с ясно изразени скосявания в предната част, групирани в два близки реда, разделени от следващите два с малко по-голямо разстояние. Единият ред е от два близкостоящи бутона, стесняващи се отпред. Вторият ред е на практика един цял бутон с надлъжен канал по средата. Точно зад този втори ред, когато гледаме гумата откъм кормилото, се намират два междинни бутона (по един от всяка страна), изграждащи „рехава“ (защото надлъжно са доста раздалечени) преходна линия между централните и страничните грайфери. Самите странични грайфери също са подредени по двойки, като са разминати – единият е по-навътре и по-напред, другият е зад него и по-външно разположен. Тези, които са по-отвътре, са с доста сложна форма, имаща за цел да осигури повече ръбове за контакт. Външните пък са по-солидни с идеята да служат като опора в завой. Най-ясно изразени спирачни ръбове имат централните грайфери, докато тези от преходната линия по-скоро ги допълват, без да имат съществена самостоятелна роля при спирането. Между страничните и междинните грайфери се образуват по един „канал“ от всяка страна, но той е сравнително тесен и не много ясно изразен. Всички тези изходни данни могат да доведат по-напредналите карачи до определени изводи и очаквания, но за да не звучат прекалено теоретично нещата, аз ще продължа с впечатленията, добити при каране, като ще се опитвам да ги обясня и чрез горните характеристики на шарката.

Случи се така, че едно от първите карания с Ardent бе ендуро състезанието над Велико Търново, където в началото на съботните тренировки пътеките бяха сухи като барут, но следобед ливна един дъжд и бързо превърна почвата в пързалка. Докато беше сухо, гумите се държаха добре, макар че като за първа проба не ги натисках максимално. Опознавахме се; забелязах, че когато има повече прах и песъчинки върху твърда почва отдолу, имат известна склонност леко да поднасят в завой, но не беше нещо плашещо. И ето, че падна дъждът, аз стартирах за квалификация и след предпазливи първи метри, в които почвата все още бе сравнително стабилна, достигнах по-стръмните и хлъзгави участъци и преживях една минута с едва контролируемо каране, в рамките на която веднъж се озовах на земята и още няколко пъти почти губех байка под себе си. Далеч съм от мисълта да виня за това само гумите, почвата бе в най-хлъзгаво състояние, но все пак ми стана пределно ясно, че Ardent не е подходяща гума за кал, по никакъв начин и с никакви уточнения.

И все пак ще добавя уточнение. Наплашен от мисълта, че на следващия ден ще трябва да бедствам безкрайно с такива гуми за сухо по влажните пътеки, помолих за помощ отбора на Ram Bikes и Иван Колев ми услужи с един Minion DHR2 3С, която монтирах отпред. Впечатленията си от тази гума написах още през 2014 г., така че знаех колко добре се държи тя навсякъде, дори и в кал, доколкото е възможно това за „суха“ гума. С нея отпред вече бях доста по-спокоен за състезателния ден, но по-важното е, че Ardent-ът отзад също се държа доста прилично в калта, когато имаше кой да се грижи за по-солидно сцепление отпред. Да, поднасяше на най-проблемните места, но те бяха такива, че бих очаквал това поднасяне и от всяка друга неспециализирана гума. Важният извод за мен в края на деня беше, че като задна Ardent е достатъчно универсална гума, за да се справя дори и на мокро/кално, стига да е комбинирана с някоя по-агресивна и държаща гума отпред.

Оттам нататък времето се оправи, пътеките изсъхнаха и аз карах двата Ardent-а изцяло в условията, за които те са предвидени – предимно по сухи пътеки и пътища с най-различни настилки, но се случи още един-два пъти да ги пробвам и на мокро. Този път обаче ставаше дума за силно песъчливи почви, попиващи всичко, така че на тях сцеплението бе много добро, даже по-добро, отколкото ако бяха сухи. За да не става статията прекалено хаотична обаче, отново ще разделя впечатленията си в няколко абзаца, конкретизирайки върху отделни страни/елементи от карането, към които гумите имат пряко отношение.

Изкачване и търкаляне – в това отношение Ardent е много добра гума. ХС състезателите могат да неглижират предишното изречение, защото критериите за гума с размер 2.4 са съвсем различни от техните, но АМ/ендуро карачите могат да разчитат на леко търкаляне спрямо големината на гумата. Ако трябва да позиционирам Ardent спрямо други познати модели, тя се търкаля по-леко от High Roller (и двете поколения), която по произход си е DH гума, но не толкова леко, колкото Ikon, която пък е основно ХС модел. Споменах също така, че Ardent не е най-леката гума на пазара, но в никакъв случай не е и „котва“, а шарката ѝ допълнително улеснява задачата при изкачване или при каране по асфалт. Централните грайфери са достатъчно нагъсто, за да образуват добра линия за търкаляне по гладки настилки, като все пак запазват и достатъчно ръбове за спиране. В предната си част централните грайфери са силно скосени – пак за намаляване на съпротивлението. Като цяло това е приятна и щадяща при търкаляне гума, дори и в този големичък размер.

Спускане по права линия и газене – в тези условия гумата също се представя добре, което се и очаква предвид широчината и големината на балона ѝ. Като цяло Ardent осигурява комфорт и увереност при атакуване по права линия на чакълести секции, скали, камъни, корени, улеи и други подобни елементи по пътеките. Случаите на прещипване бяха рядкост.

Спиране – тук вече нещата зависят в голяма степен от настилката. Заради по-ниските централни грайфери Ardent спира отлично на твърди и сухи настилки и прилично на чакъл, подвижни камъни или рохкава почва. На втория тип настилки спирането не е толкова хапливо и убедително, колкото е при по-агресивни гуми, но това е компромис, който е наложен от цялостния замисъл и предназначение на гумата. Ако човек прилага правилна техника при спиране, не би трябвало да има проблеми. При спиране в завой обаче, каквото по принцип трябва да се избягва, Ardent може да стане малко опасна, защото сравнително лесно губи контрол и започва поднасяне. Точно в такива ситуации разликата между нея и Minion DHR2 или High Roller 2 е най-съществена.

Завиване – и тук нещата са 50/50. Нямаше да повярвам до каква степен може тази гума да задържи сцеплението на асфалт, ако не го бях видял с очите си в ръцете на по-добър от мен карач. Аз едва едва се доближих до такова завиване, само колкото да усетя, че на такива твърди настилки Ardent не губи рязко и лесно сцепление, а по-скоро леко приплъзва, опитвайки се отново да захапе. При каране по сухи планински терени поведението на гумата като цяло е добро и колкото по-твърда е почвата, толкова по-добро е. На рохкава почва, а също и на чакъл, Ardent има склонност да започва поднасяне в завой по-рано в сравнение с агресивни АМ гуми като Maxxis Minion DHR2, Maxxis High Roller 2, Kenda Nevegal или Geax DHEA, но поднасянето като цяло е контролируемо и ако не се пипат спирачките, завоят обикновено би завършил сполучливо. Иначе казано, тази гума изисква при агресивно каране човек да познава границата ѝ на сцепление и да обича малко приплъзване тук-там в завоите, а и да знае как да го контролира. Обяснявам си тези черти в поведението ѝ най-вече с по-малката височина на страничните грайфери, както и с това, че бутоните по преходната линия са доста разредени.

Всичко дотук е написано с оглед на АМ/ендуро велосипеди и подхождащо за тях каране, като сравнявам Ardent с най-добрите гуми, които съм карал и които са оптимизирани най-вече за спускане. Може би ще ви е интересно да прочетете и една друга гледна точка – на човек, каращ предимно ХС велосипеди с бързи гуми, които обаче имат плитък протектор и по-гъста шарка. За такива хора Ardent може да е гумата, която да осигури повече сцепление отпред в трудни условия, без да доведе до чувствително увеличаване на теглото или на съпротивлението при търкаляне. Именно такива впечатления сподели с мен Уоутър Клепе за Ardent 2.25, каквито гуми той използва за тренировки и каране по технични пътеки извън състезанията, преминавайки към тях след години ползване на Ikon. Направи го в писмо до мен още през зимата, преди изобщо да зная, че ще тествам този модел, така че ето го мнението на един отличен ХС състезател, който е не по-бавен от повечето АМ карачи, които познавам: „Карах ги през цялата есен, в сухи и мокри условия, през студени и по-топли зимни дни, и наистина ги обикнах. Шарката е по-отворена, по-дълбока от Ikon, но въпреки това имат наистина добро търкаляне, благодарение на средната линия. Завиването и спирането станаха по-добри, така че това е новият ми любим комплект за тренировки.“

Редно е да отбележа, че тестваните от мен гуми бяха с еднокомпонентен протектор от сравнително твърда каучукова смес (дурометър 60а). От гледна точка на износване това е добре, но за по-проблемни терени винаги е добре гумата да е от по-мек каучук. При цена под 40 лв. обаче сделката е съвсем честна в това отношение.

Защитата EXO е нещо, с което се срещам вече в продължение на две години и досега не съм имал проблем от типа на срязване с нито една такава гума, така че тази технология явно върши работа, при това без да добавя много грамове към продукта.

По отношение на цената Maxxis открай време са сред най-достъпните маркови гуми на българския пазар и точно този вариант на Ardent е типичен пример за това – като се има предвид, че е със сгъваем борд и допълнителна защита, 39 лв. е направо отлично предложение.

Заключение

За да няма неразбрали, ще се разпростра по-нашироко, защото, за да останете доволни от Ardent, трябва добре да прецените за какво и как ще го ползвате.

Като предна гума за АМ/ендуро каране този модел на Maxxis в някои ключови моменти и ситуации не ми е достатъчен. Аз лично се опитвам да карам по-бързо и агресивно и предпочитам да разчитам в голяма степен на предната гума, дори когато правя грешки, дори и в трудни условия като кал, подвижни камъни и други подобни, така че лесно бих преглътнал по-трудно търкаляне, но не и по-лесно поднасяне в завой например. Да, карах я два месеца, на сухо нямах никакви сериозни проблеми, но въпреки това, в сравнение със солидното усещане на гуми, които са оптимизирани за спускане, Ardent има по-колебливо поведение при спиране и завиване на рохкава почва, чакъл, едри подвижни камъни или пясък. А пък ако се случи да падне обилен дъжд и да разкаля терена, с тази гума отпред велосипедът става почти неконтролируем.

Въпреки тези критики обаче, мога да си представя Ardent като предна гума при хора, които искат да я комбинират с ХС гума отзад и по този начин да имат велосипед, оптимизиран за каране изцяло по сухи терени с акцент върху по-твърдите и гладки настилки. За мен лично подобни карания са рядкост, но ако не бяха, спомената комбинация би била доста добра. Същото важи и за ХС карачи, които успешно могат да комбинират по-малкия размер 2.25 с модел като Ikon и да имат малко повече сцепление отпред при спиране и при по-трудни терени. Освен това, комплект от два Ardent-а, какъвто карах аз, би бил подходящ за хора с АМ/ендуро велосипеди, които не карат особено агресивно и бързо в завоите, нито пък по най-стръмни и технични пътеки, но все пак нагазват в разнообразни терени и искат ниско съпротивление при търкаляне от голяма, широка гума, която да гази уверено и комфортно през някои наглед плашещи елементи по пътеките.

Отзад обаче… отзад Ardent е блестяща! Без да достига висотите на ХС гума, тя се търкаля чудесно за размера и теглото си, а в същото време има и достатъчно универсална шарка, за да се кара пълноценно по разнообразни терени и да допълва някоя по-агресивна гума отпред. Дори в мокри и кални условия поведението ѝ като задна, поне при правилна техника на каране, е напълно задоволително, стига човек да има по-сериозна гума отпред, на която да разчита за спиране и завиване в по-трудните ситуации.

С оглед на всичко това бих препоръчал Ardent 2.4 най-вече като задна гума, която да комбинирате с High Roller 2 или Minion DHR2 отпред – за мен такъв комплект, особено с DHR2, би бил идеален за всеки, който иска да пести енергия при изкачванията, без да загуби много от сцеплението при спусканията.

+

Ниско съпротивление при търкаляне.

Добро поведение на сухи, твърди настилки.

Много добра, универсална гума за отзад, ако се ползва в комбинация с по-агресивна гума отпред.

Добра защита на стените срещу разрези.

Ниска цена.

Като предна е безпомощна в кални условия. 

Има склонност да поднася малко по-рано в завой при чакъл, рохкава почва и песъчливи повърхности.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.bikelab.bg