През 2014 г., наред с многото велосипеди, които тествах целенасочено и за които вече има публикувани статии в МТБ-БГ, имаше и няколко, които карах по други поводи или с друга цел. Ироничното е, че с някои от тях натрупах повече километри, отколкото с тестовите, така че впечатленията ми са не по-малко детайлни и си струва да ги споделя. Основните разлики са в следните насоки: първо, не винаги велосипедите бяха със стандартна за модела окомплектовка; второ, не съм задълбавал в прецизно измерване на всички данни за геометрия, тегло и т.н., затова ще разчитам на тези от производителя. Във всяко друго отношение обаче тези байкове бяха карани както си трябва и един от тях е AM.ONE на Ram Bikes.

За мен лично този байк се оказа много интересен, но не защото бе първият 27.5 АМ модел на Ram, а защото имах възможността да го пробвам в две различни окомплектовки, което доведе и до заглавието на тази статия. Аз самият бях изненадан от разликата в усещането между двата велосипеда, дължаща се на промени в някои от най-важните компоненти, но все пак… не го очаквах в такава степен. Разбира се, в уравнението трябва да включим и някои изходни субективни дадености, а именно, че напролет се качих на този велосипед след като бях карал 2-3 месеца моя личен АМ байк, докато през лятото яхнах другия вариант след 2-3 месеца каране почти само на твърдаци, и то ХС ориентирани. Такива предхождащи навици със сигурност оказват влияние, но не са само те – просто AM.ONE се оказа за мен велосипед с две лица, разкрити чрез различните компоненти, с които го карах при двете проби. Добре ли е това? Даже е много добре, защото означава, че всеки собственик на такава рамка може да наклони везните повече в едната или в другата посока според стила си на каране.

Затова и ще започна със самата рамка, тъй като тя е общото между двата велосипеда, които пробвах. Тя е изработена от алуминиева сплав 6061 и използва четириставно окачване тип Horst Link, което генерира ход 130 мм от задния амортисьор с дължина 190х50 мм, който в случая беше Rock Shox Monarch RL – с настройка на връщането и заключване. Рамката е модерна, с конусовидно чело, хидроформовани тръби, директно закрепване на предния дерайльор, капсуловани лагери на ставите на окачването, но с обикновена задна главина с QR – това, както и ходът и геометрията, показват, че AM.ONE е от типа ХС/АМ велосипеди, наричани от маркетинговите отдели с недолюбваното от мен определение Trail (ще рече човек, че другите велосипеди не ги караме по пътеки, ами по кой знае какво?!). Според каталога рамката тежи 2.8 кг, която стойност се отнася за рамка без шок. Ram Bikes дори претеглиха една специално заради това ревю и везната е отчела 2.7 кг без шок и 3.06 кг с него. Геометрията също е в унисон със съвременните тенденции за по-дълга горна тръба – измерих данните само за втория вариант на AM.ONE, който беше с по-дългоходова вилка и в някои отношения те малко се различават от данните в каталога, като не изключвам възможността аз да съм мерил грешно – разликите са в рамките на възможната грешка при мерене с рулетка. 

Геометрия:

Данните са измерени от мен и/или посочени от производителя, за размер М.

Ще се върна към геометрията по-късно, но преди това искам да ви представя двата варианта на AM.ONE, които пробвах:

Ram AM.One – вариант 1:

Това е велосипедът, който карах през пролетта на 2014 г. при пътуването ни с Ram Bikes около Мелник. Пробата беше съвсем бегла – само две карания, общо около 40-50 км. Велосипедът бе размер М, най-близък като окомплектовка до AM.One.2, което ще рече със заден амортисьор Monarch RL, вилка SR Suntour Epicon TR със 140 мм ход, задвижване Sram X5 с 3х9 скорости и спирачки Avid DB1. Различията спрямо каталожната окомплектовка се дължаха на това, че някои компоненти още не бяха пристигнали в склада на производителя, така че периферните компоненти бяха сбор от каквото е имало под ръка – доста къса лапа, кормило с широчина около 750 мм и седалка, която за мен не бе най-удобната. Гумите също бяха различни – Geax AKA вместо Maxxis Ardent. Според каталога AM.One.2 тежи около 13.8 кг и макар че в Мелник нямахме везна, за да проверя тази стойност, „на око“ байкът наистина изглеждаше около или под 14 кг. Цената на AM.One.2 е 2100 лв.

Ram AM.One – вариант 2:

Втората сглобка, която взех първо за участие в ендуро състезанието в Търново, а след това и за Перпендикулярната вселена в Родопите, произхождаше от модела AM.One.1, т.е. от най-скъпия вариант, който е с цена 2500 лв. Тук вилката бе Rock Shox Sektor със 150 мм ход, а задвижването Sram X5, само че с 2х10 предавки, като отпред беше добавен и водач за веригата + предпазна плоча. Периферните компоненти отново бяха сбор от какво ли не – с къса лапа, но с много широко кормило – 780 мм. Към това този път добавих собствения си регулируем кол за седалка. Байкът бе оборудван и с тестови гуми Maxxis Minion DHR2 отпред и High Roller 2 отзад, и двете с размер 27.5х2.3, върху капли DT Swiss 466D. Спирачките също бяха малко по-висок клас – Elixir 3. Цялостно велосипедът бе ползван преди мен от състезателите на Ram за тренировки в дисциплината ендуро, но заради водача, моя регулируем кол и някои други по-тежки от стандартната окомплектовка компоненти, теглото бе 14.8 кг. С този байк изминах общо 370 км в някои от най-тежките условия, които мога да си представя.

Ram AM.One – вариант 1

В описания вид AM.One бе наистина типичен ХС/АМ велосипед. Окачването му имаше по-голяма дълбочина и поемаше много по-добре неравностите спрямо късоходов ХС байк, но не беше чак като при АМ/ендуро велосипедите със 150-160 мм ход, усещаше се с една идея по-стегнато и твърдо, което впрочем допринасяше и за една завидна пъргавост и лекота при карането на велосипеда. Гумите с ХС шарка и приличното тегло в комбинация с къса лапа, удобно за мен кормило и ниско средно движение, създаваха усещане за много игрив байк, повратлив и в същото време стабилен на скорост. В тази връзка липсата на възможност да намаля височината на седалката се оказа голям проблем при техничната и стръмна пътека към Кърланово – байкът сгази почти всичко по пътя си, беше стабилен, но с високата седалка хем го усещах малко дълъг, хем по-труден за маневриране и изобщо, наложи се по тази пътека да го карам дефанзивно, както карам ХС велосипед, а не агресивно, както повече би му подхождало. Още тук разбрах, че основният недостатък от моя гледна точка е извитата седалкова тръба, а също така заподозрях, че размер М в случая ми е малко по-дълъг от идеалното (дори и с къса лапа) и за себе си (170 см ръст) бих предпочел по-скоро размер S.

Отново повтарям, с тези компоненти байкът бе много бърз и леко вървящ и по равно, и при повечето изкачвания. На по-лесни пътеки и по черните пътища той не само летеше на скорост, но и много приятно и бързо завиваше, а окачването изглаждаше повечето препятствия – особено при средни и големи по размер, разликата спрямо ХС велосипед бе очевидна, но в същото време го нямаше това усещане на „лодка“, което на моменти съм забелязвал при повечето АМ/ендуро байкове.

Всички компоненти работеха без забележки, само с вилката имаше малко начални затруднения, докато наглася налягането, но те може би се дължаха и на помпата ми, която вече не е първа младост. Като качество на работа Epicon е една от най-добрите вилки, които ще намерите в този ценови клас, при това е с много приятно тегло. Не може да се очаква същото плюшено усещане като при 2-3 пъти по-скъпи продукти, но превъзхожда значително „дървената“ работа на най-евтиния клас вилки.

Още тук ще кажа, че и при двата варианта окачването работеше добре при изкачване и педалиране. Не си спомням да съм ползвал често заключването, освен при каране по асфалт, не си спомням и да съм усещал някакво сериозно клатене на задницата, освен при по-тежък и неравномерен натиск в изправено положение.

Ram AM.One – вариант 2

Логично е на този велосипед да отделя повече внимание, най-малкото защото го карах доста повече от първия. Вече споменах каква бе окомплектовката му, но как промени тя усещането при каране?

Sektor не само има с 1 см повече ход от Epicon, но и работи по-добре, усеща се сякаш има поне с 2-3 см повече ход и най-интересно за мен е, че това сякаш „увеличи“ хода и на задната ос – цялостно велосипедът поемаше неравностите страхотно, почти като дългоходовите ендуро велосипеди. Впрочем, не бих се учудил, ако двата задни амортисьора са имали и различни фабрични настройки, но тогава не съм се сетил да проверя за това. Смело мога да кажа обаче, че при втория вариант на AM.One същото окачване със своите 130 мм ход и с 27.5 колела се усещаше дори по-добре от моя личен (и вече доста стар) велосипед със 150 мм ход, т.е. имаше и дълбочина, и чувствителност към по-дребните неравности.

По принцип ми е много трудно да усетя дали дадено окачване продължава да работи добре при натисната спирачка, защото обикновено се старая просто да карам без спирачка през най-грубите неравности. С AM.One обаче случих на такива терени, където нямаше как да не държа спирачките и усетих отчетливо как окачването продължаваше да работи под мен, така че това го твърдя с пълна увереност.

Ще кажа обаче и друго – част от това усещане се дължи и на по-големите колела. Не искам да влизам в ролята на апологет на 27.5, най-малкото защото смятам, че и 26-ците имат своите съществени плюсове, но при газене на неравности по-големите колела го правят с едно по-меко и плавно усещане. Установих това не някъде другаде, а в града – по един от обичайните ми маршрути за придвижване има една стъпаловидна рампа към подлез с малки прагове (под 10 см) и малък наклон – по нея почти винаги се спускам на спирачки заради пешеходците, като съм минавал с всякакви велосипеди – твърдаци и „мекици“, с окачване или без. На това елементарно препятствие AM.One 27.5 и пробваният в края на годината Podium Carbon (29ка със 120 мм ход) слизаха много меко, почти неусетно преодоляваха малките прагове, докато с личния ми 26-цолов велосипед, въпреки 150 мм ход на окачването, усещам стъпалата по-ясно. Някой веднага ще каже, че подобен „фасулски“ пример не може да е съотносим към карането в планината – аз пък си мисля, че точно в такава по-изчистена среда може да се различи едно или друго нещо.

Както и да е, важното нещо в случая е, че AM.One газеше уверено през камънаците и окачването му работеше по-добре, отколкото очаквах. Вилката все пак успях да я напрегна докрай и при технични, сравнително бързи пътеки с постоянни препятствия и неравности, имах чувството, че усещам на моменти хидравлично блокиране (т.нар. spike-ване), което водеше до малко повече натоварване в ръцете. Това я отличава от по-скъпи модели като Pike, но подобни случаи бяха рядкост и през 95% от времето Sektor работеше чудесно.

Не знам с каква вилка са измерени данните, които производителят посочва за геометрията, но съм почти сигурен, че са с вилка 140 мм. Това означава, че с по-големия ход на Sector челният ъгъл бе станал по-малък, вероятно около 68° или дори 67.5°. Същевременно средното движение е ниско и дори с тази вилка рулетката отчете 345 мм, което е близо до идеалното за мен! Заради всичко това, и особено заради много широкото кормило, байкът бе изключително стабилен – както при висока скорост, така и при преминаване през груби неравности. Достатъчно беше да му задам права линия през каквото и да е, и той я следваше сигурно и неотлъчно.

Същото това широко кормило обаче ме измъчи малко при завиването. И друг път съм имал повод да спомена, че за моето телосложение максимумът, който ми е едновременно стабилен и удобен, е 740-750 мм. С тези 780 мм се чувствах като шофьор на съчленен автобус и ако на по-широките и бързи завои свикнах да завивам малко по-отрано и малко по-агресивно, в което байкът като цяло ме улесняваше, то на бавни и технични пътеки с остри серпентини имаше 1-2 случая, когато имах чувството, че завоят свършва, а кормилото не. 🙂 Предполагам, че ако смеех да карам по-бързо, както го прави Иван Колев от Ram Bikes (негово беше това кормило), щях да оценя повече стабилността в управлението, която то дава, но за моето ниво на каране в някои ситуации то беше по-скоро ограничаващо.

Гумите също допринесоха за много по-различното усещане. Minion DHR2 е много, много добра гума – завива страхотно, спира брутално, можех да ѝ се доверя дори в кални условия, така че това също създаде усещане за още повече стабилност, но също така увеличи малко и мудността на AM.One спрямо пролетния вариант, който на практика си беше с ХС гуми с голям балон. Летният байк не беше толкова пъргав при изкачване и ускоряване, беше по-близо до возията на ендуро велосипед, отколкото на „ХС бегачка“.

Както казах, при втория си опит с AM.One първото, което смених, бе колът за седалка. Оказа се обаче, че и това не е достатъчно. Моят кол, който променя височината си със 125 мм и е с обща дължина 385 мм, не можа да влезе достатъчно в тръбата, поради което не можех да ползвам целия му полезен ход за сгъване. Това потвърди две неща: първо, за хора, които обичат да си свалят ниско седалката при спускания, тази извивка на седалковата тръба е сериозен недостатък; второ, при AM.One размер М ми беше малко голям, защото дори и с намалена височина на седалката, продължавах на моменти да усещам рамката малко по-дълга от идеалното. По принцип обичам дълга горна тръба, но до определена граница и затова заключих, че за мен по-добрият размер би бил S. По отношение на кола за седалка мога да дам на бъдещите собственици следния съвет: задължително си вземете такъв и задължително проверете какъв кол бихте могли да ползвате (в разгънато състояние), така че да не надвишите необходимата за вашия ръст височина. В моя случай ми трябваше кол с ход 100 мм и с обща дължина 350 мм.

Технически проблеми с рамката нямах – нито хлабини по окачването, нито други. Компонентите също работеха безупречно въпреки „гадните“ на моменти условия. Единствено с предния обтегач за веригата възникна проблем – ударих го в някакъв камък, без дори да разбера (или по-вероятно отхвръкнал от гумата камък го удари), при което малко го поизкривих и разместих, това пък доведе до тракане и по-трудно движение на веригата и се наложи да демонтирам ролката на пътеката (като успях в процеса да изгубя и единия болт). Повредите вследствие на удар обаче не са нещо, за което мога да виня велосипеда.

В заключение за този втори вариант на AM.One мога да кажа следното: изключително стабилен, с много добре работещо окачване, отличен при агресивно каране по бързи и технични пътеки, добре завиващ на скорост, но заради твърде широкото кормило малко проблематичен за мен при бавни пътеки със серпентини или с провиране наляво-надясно между камъни и дървье.

AM.One – идеалният за мен вариант?

Точно такъв не карах, но повече или по-малко обясних как би изглеждал той: размер S, вилка от типа на Sektor със 150 мм ход; гуми Maxxis Minion DHR2 2.3; кормило с широчина 740 или 750 мм; лапа 50 или 60 мм; регулируем кол за седалка с ход 100 мм и обща дължина до 350 мм. Във всички случаи това, което исках да илюстрирам с тази статия, е наистина универсалния характер на този велосипед. Оборудван с подходящите компоненти, той може да е както лек ХС/АМ байк, така и по-тежък, но подходящ за каране по трудни пътеки и ендуро състезания. Или нещо по средата – вие си изберете.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.ram-bikes.com
www.bikelab.bg

{gallery}products_test/2015/test-2015_ram-am-one_pics{/gallery}