Благоевград също се сдоби с велопарк

Основната заслуга за тази чудесна новина е на местната общност от МТБ колоездачи около магазин LFF и Николай Атанасов, със съдействието на общината, а в завършващата фаза ценна помощ оказа и Мария Василева от отбора на магазин All Mountain. Ако информацията ви изненадва, за мен също дойде неочаквано в края на месец септември, след като до този момент работата бе отнела няколко месеца. Сега обаче мога да ви разкажа всички подробности за този проект.

В по-голямата си част тази статия ще е разказ с цитати от Николай Атанасов – собственик на магазин LFF (lifestyle freestyle freeride), където продава и поправя велосипеди, редовен участник в ендуро състезанията, запален любител на колоезденето изобщо. Само него и Мария Василева познавам от сговорната дружина, която е построила това съоръжение, а както ще разберете, той е и основният движещ фактор за реализацията на велопарка.

„Идеята се зароди назад във времето между хората които сме тук, от Благоевград, и които караме велосипеди. Гледали сме много байк филми и сме виждали, че освен спускане, има и друг вид каране, в града (пъмп, дърт), споделяли сме, че направата на такъв парк би подпомогнала уменията при спускането, а и такова каране само по себе си е, разбира се, забавление и страхотно ежедневно разнообразие.“

„Първата стъпка дойде, когато разговорите станаха толкова невъзможни, че единственото нещо бе просто някой да се реши и да го поеме като предизвикателство – може ли това да просъществува и какво ни спира, за да не става все още. Реших, че като човек, който се занимава с колела, поправя и кара, е крайно време да повярвам, че това нещо зависи само и единствено от нас.“

Между това решение и крайния резултат обаче стоят много труд и ходене по мъките – особено второто често е в състояние да откаже хората от подобни начинания, но явно у благоевградчани желанието и мотивацията са били по-силни. Николай първо отива в общината, започва да обяснява идеята си и нейната полза за спортуващите с планински велосипеди и за целия град. Той и приятелите му не са официален клуб, така че това също им създава трудности, освен това им трябва земя, трябва им пръст… В тези разговори Николай достига до ниво заместник-кмет, където най-сетне намира разбиране и доверие за идеята си, особено след като изяснява, че те не търсят финансиране, а само съдействие за терен и пръст. Това е първият успех по пътя към реализацията на байкпарка, но не е последната трудност. Най-важното нещо в такива случаи обикновено е намирането на подходящ терен.

„Преди това се бях подготвил с идея за място, ходих, гледах го, представях си го… Доста нелепи предложения ми направиха за място по покрайнините на кв. Еленово. Но аз твърдо исках да е в Бачиново, в една от откъснатите поляни между една млада горичка, перфектното място – байкпарк в парк Бачиново, един път!“. Оказва се, че да се направи велопарк в парка е осъществимо на документи сравнително лесно, с няколко подписа и обозначено място. А може би не е толкова лесно? Първоначално общината настоява за проект с финансиране, един вид за сериозна строителна дейност. Ники и приятелите му пък не искат да влизат в подобна бюрократична процедура, те искат да действат, да направят велопарка със свои сили. Във връзка с необходимите одобрения изготвят макет от пластелин, с помощта на геодезистка фирма, с която ги свързва общината, заснемат терена, чертаят на CAD програма план за парка, налага им се в движение да проучват как се правят такива съоръжения, да ги разполагат виртуално на терена. Всичко това, с размери, разположение и форми бива извадено като чертеж, представено в общината и одобрено. Поредна отметка в предварителната работа.

Геодезистите нанасят точките и размерите на самия терен, след което започва едно дълго чакане за докарването на пръстта. Според изискванията тя трябва да е от изкоп на строеж и минават около 4-5 месеца, без да бъде докаран „скъпоценният“ материал. „С пролетта всичко се измени, точките се поизгубиха, но все още си личаха основните линии и неща.“ И един хубав ден няколко камиона идват и изсипват тонове пръст на мястото, но без преди това да бъдат уведомени Ники и компания. Понякога и много хубаво не е на хубаво, защото изсипвайки пръстта, камионите зариват точките, направени от геодезистите, на практика целият план остава под земята.

Николай урежда чрез свой приятел бобкет (малко багерче), с което пръстта бързо е разхвърляна по терена в съответствие с чертежа. Наглед всичко е готово да започне сериозната работа, но… следва пауза. И не само това, ами от общината започват да проявяват нетърпение и да настояват работата по парка да започне, или да спре завинаги.

Това е моментът, в който Ники и приятелите му разбират, че само с желание не става. Те са готови да се трудят здраво, но им липсва опит в оформянето на бабуни, скокове и т.н., а тепърва да откриват топлата вода няма време и смисъл. По-рано, на ендуро състезанието в Търново Ники се запознава с Мария Василева и ѝ разказва за проекта си, пита я дали би им помогнала, когато дойде време. И ето, че времето се оказва дори малко. Започва търсене на хора с машини, планиране на работата по начин, че да се свърши бързо и ефективно. Строителната фирма „Монолитстрой“ откликва и предоставя човек с машина, който да помогне в удобно за всички време. Ники се свързва с Мария и я информира, че всичко е подготвено, че са осигурени машини и е настъпил моментът.

Същинската и най-голяма работа на терен протича в рамките на два дни. Мими идва на мястото и в събота започва разполагането на пръстта на правилните места под формата на купчини, както и малко изкопни работи на други места. За неделя остава моделирането и утъпкването им – колкото успеят да свършат. Заедно с децата се събират около 12-13 човека – малко, но си разпределят добре работата и всеки действа с много желание и кеф, така че до 16 ч вече утъпкват и започват да правят първи минавания с велосипеди. Излишно е да казвам, че всички остават много доволни, а градът се сдобива с едно твърде полезно съоръжение, което  всички ще можем да пробваме покрай ендуро състезанието, което ще бъде организирано там на 22-23 ноември.

„Благодарен съм на всички, участвали в изграждането!“, споделя Ники, и продължава – „Тепърва предстои аранжиране и направата на табели, навес за каращите и всичко, което би те накарало да се чувстваш добре.“

Велопаркът се намира в парк Бачиново, под чешмата или като друг ориентир – надолу от заведението „Гъбата“. Има и удобен паркинг.

Следващите снимки са главно от двата дни изграждане на парка и се надявам да извините лошото им качество – основната работа е била с кирки, а не с фотоапарати. 😉 На благоевградчани можем само да кажем браво и честито!