Педалите LNCh, разработени от Лукан Червенков, които ви представихме миналата седмица, предизвикаха изключително голям интерес сред аудиторията ни. Напълно заслужен впрочем, защото не се случва всеки ден да се появи български компонент за планинско колоездене и е доста трудно да се разработи конкурентен такъв при наличието на огромни ресурси и произведствени мощности в Далечния Изток, откъдето идва почти цялата продукция за нашия бранш. Лукан обаче не крие, че в проекта му има дори и патриотичен замисъл, т.е. да се стигне до нещо, което ще е добро и ще е произведено в България. Мнозина може да погледнат насмешливо на подобни подбуди, но аз познавам и други хора, които се ентусиазират от подобни идеи, така че те може би не са чак такава рядкост – рядко обаче стигат до реализация. В този смисъл, а и по ред други причини, с помощта на Лукан решихме да повдигнем още завесата и да ви разкажем историята на този първи прототип.
Едно от нещата, които няма как да разберете в първата статия, е как така „от нищото“ се появява един човек и прави някакъв продукт с претенции, че е достатъчно добър и надежден. Много хора биха си помислили, че педалите LNCh са разработени с гол ентусиазъм и подръчни средства и биха се запитали как точно са проектирани, смятани и т.н. В действителност обаче нещата са съвсем сериозни и „подковани“, защото създателят им е машинен инженер от Техническия университет, завършил специалност „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето“, в момента следващ докторантура в направление „Динамика на машини и свръх леки конструкции“ и работещ по специалността си в R&D лаборатория за бързо изграждане на прототипи (инженерни симулации, документация, технологии за 3D принтиране и т.н.).
Педалите LNCh в началото са част от дипломната работа на Лукан за бакалавърска степен на тема „Компютърно моделиране и числен структурен анализ на централен задвижващ възел за велосипед“. Въпросният възел включва курбели, средно движение и педали – и трите компонента са били проектирани изцяло от Лукан и това занимание му е отнело дълги часове работа с най-съвременни средства и софтуер, конструиране с помощта на инженерни 3D моделиери, инженерни симулации, доста подробна техническа документация с проучване, конструиране, чертежи, изчисления и всичко това е направено от човек, който благодарение на този проект е получил дипломата си за инженер. Иначе казано, не става дума за някаква „занаятчийска прищявка“, както се изразява самият Лукан.
На практика всеки от споменатите три компонента би могъл да бъде доразвит в посока създаване на прототип и подготвяне за серийно производство, но авторът избира педалите, защото технологията им е най-бърза и евтина.
Педалите, които са произведени като прототип и в момента вече са монтирани на велосипеда ми, са десетата версия на модела, т.е. той е претърпял 10 съществени промени в конструкцията (на ниво компютърен модел), преди изобщо да се стигне до производство. В тази връзка може би ще ви е интересно да видите и изображения за някои от многобройните симулации, на които е бил подложен моделът, преди да бъде одобрен като годен за създаване на прототип. На картинките дотук би трябвало да сте разпознали компютърните модели на целия задвижващ възел, както и конкретно на педалите (десетата им версия). Продължаваме с още две подобни изображения:
Pedal Stress е изображение от числения структурен анализ (симулация), което показва, че педалът няма да се счупи при 50 000 натоварвания с тежест от 1500 N (около 150 kg). Виждат се и по-натоварените области и къде би се счупил педала при натоварване в пъти по-голямо от стандарта.
Pedal deformation е изображение на големината на деформацията, като тя е преекспонирана, за да се забележи от човешкото око. Скалата вляво показва, че най-голямата деформация при въпросното натоварване би трябвало да бъде не повече от 0,20 мм и то в най-външната част на педала.
В рамките на проектирането Лукан е обмислял и разновидност с титанова ос и магнезиево тяло, като теглото на подобен чифт би било не повече от 300 грама, като в същото време якостта не се нарушава. За да се стигне до подобен продукт от най-висок клас обаче ще трябва първо да се мине през по-обикновения модел със стоманена ос и алуминиево тяло. Затова, да пожелаем още веднъж успех на Лукан в по-нататъшното реализиране на този интересен проект!
