Уоутър Клепе в Унгария: Първо състезание по МТБ ориентиране

Уоутър продължава да ни изпраща интересни репортажи от Унгария и макар че не ни остава време да превеждаме всеки от тях, този е особено интересен, защото разказва за първото му участие в състезание по МТБ ориентиране.


МТБ ориентирането: още едно хоби за мен?

Един четвъртък, малко преди откриването на състезателния ХС сезон в Унгария, бях поканен от Вероника от AlpinBikeTeam (два пъти световен шампион в МТБ ориентирането) на едно малко състезание в тази дисциплина край Будапеща. Исках ли да опитам и това? Със сигурност! Все пак става дума за планинско колоездене, нали така? А също и за приключение, тъй като не знаеш предварително къде точно ще караш, така че два пъти да!

И така, още в четвъртък вечерта пристигнахме на един от островите на р. Дунав в Будапеща. Тук получихме по един сензор (всички записи се правят електронно!) и карта с всички контролни точки. На нея имаше 24 такива и трябва да ги следваш в точно определения ред – №1, №2 и така до №24. Така че първата цел е да откриеш точката и да се регистрираш при нея чрез сензора, а другото важно нещо е да караш колкото по-бързо можеш до следващата точка. Само здраво въртене обаче не е най-доброто решение, по-важното е да намериш най-лесния и бърз път до нея – понякога това може да е и правата линия през гората, но по-често е комбинация от пътища и пътеки. Във всички случаи обаче не е съвсем лесно!

В началото ми се искаше просто да въртя на максимума, но не можеш да си го позволиш. Трябва да караш най-много на 90%, за да ти остане време и концентрация да направиш план, да гледаш картата (включително и в движение) и да намериш точките, които понякога са и умело прикрити. Така цялото нещо се превърна в нещо подобно на луда тренировка с интервали – гледаш, спринтираш, гледаш отново, пак спринтираш, спираш, слизаш, регистрираш се, гледаш накъде да поемеш за следващата точка и отново караш с пълна газ… Луда работа и толкова забавна!

Когато стартирах, подцених мащаба на картата. Е, може би не е това точната дума, защото изобщо не го и погледнах! Така се залетях, че напълно пропуснах първата контролна точка. Когато погледнах картата, установих, че вече съм я подминал с доста… ай, ай, ай, не беше най-доброто начало, но поне вече имах усещане за разстоянията по картата. 🙂 Беше време да наваксам за допуснатата грешка. Влязох в ритъм, опитах се да си направя добра система. Да гледам за следващата точка с пристигането на предишната, за да насоча байка в правилната посока; да се регистрирам, без да се откопчавам от педалите (така и не успях да го направя!), да преброя по картата пътищата, които трябва да пресека до следващата точка, и т.н. Изводът от всичко това беше, че ще ми трябва доста практика, за да разработя добра тактика, но за щастие все още имам силни крака, за да компенсират „бъгавата“ ми система. И ако това не бе достатъчно, след 16 контролни точки взех и да се уморявам и изведнъж започнах да виждам грешно цифрите по картата, да забравям коя точка съм отметнал последно и други такива… Предполагам, че е въпрос най-вече на концентрация – и това ще трябва да тренирам!

В крайна сметка обаче явно не се справях толкова зле, защото спечелих състезанието. 🙂

И така, в тази малка пробна надпревара силата в краката бе достатъчна да компенсира новобранските ми грешки, но едва ли мога винаги да разчитам на това… Винаги? Ще участвам ли в още такива състезания? Със сигурност!