Ето, че най-сетне ми остана време да обработя снимките от това забавно събитие, което се проведе в София на 12 април. Подробности за него можете да си припомните набързо в репортажа на МТБ-БГ, тъй като тук няма да наблягам толкова на думите, колкото на подбрани кадри, които проследяват какво и как се случи на няколко места в столицата с едни велосипеди без седалки, със странна геометрия и карани от едни момчета със страхотни умения…
Сборният пункт е НДК – емблематично място за каране не само на траял, но и на BMX, скейтборд и какво ли още не. Облачното време по обяд с опасността аха-аха да завали може би дори е бонус, защото обичайният човешки поток по плочките пред билетния център е по-рехав. Участници за събитието обаче не липсват, както и хора, дошли специално да го гледат.
След кратка загрявка пред билетния център, се пренасяме в шадраваните, където препятствията са значително по-трудни.
Крум Методиев стряска всички още в началото с едно небезобидно падане, от което за щастие се отървава без наранявания. При дълъг скок от преградната стена на шадравана в левия край на снимката задната му гума поднесе при приземяването и Крумеца по чудо се размина с острия ръб. Да чукам на дърво, траял колоездачите са като котките – с по 9 живота! Или поне така изглежда отстрани…
Крум не си го слага на сърцето и продължава да подскача ту долу, ту горе по архитектурните елементи на шадраваните и парка.
В шоуто участва и един чуждестранен гост от трупата на цирк „Елуаз“, които същия уикенд изнесоха две представления в НДК.
Наши и чужди се възползват по най-добрия начин от условията, които предлагат нефункциониращите водни съоръжения на известната столична сграда.
„Момчета, кой е организаторът на това събитие?“. Ха сега, де, проблеми с органите на реда? Нищо подобно! Оказа се, че полицаите са ангажирани благодарение на Столична община да ескортират колоездачите при придвижването им из центъра, с което се справиха много професионално, добронамерено и отговорно.
Освен обикновено каране за удоволствие, в градските игри бяха вмъкнати и леки състезателни елементи под формата на предизвикателства. Който успее да се справи с такова, получава награда. Едно от най-трудните предизвикателства пред НДК бе качването на този ръб със страничен скок. Височината сама по себе си изглежда отчайваща, а скосеният ръб никак не помага на участниците.
Аз лично се ориентирам за трудността на дадено препятствие по това дали Мони Предов и Крум Методиев успяват да го минат от първи път. В случая всеки от тях направи поне три опита, но в крайна сметка те се увенчаха с успех.
Скоро след това се понасяме като велошествие по ул. „Ангел Кънчев“, ескортирани от полицията…
…за да достигнем Телефонната палата, където също не липсват интересни неща за каране.
Паметникът глава и колоездачът без глава.
Може би си мислите, че на тази снимка Александър Толев се опитва да се качи на ръба със скок… Всъщност прави точно обратното – скача оттам долу със завъртане на 180°. Това бе едно от предизвикателствата пред Телефонната палата и той го спечели с това чисто и красиво изпълнение.
Дойчин Абаджиев също изпълни нещо подобно, даже добави и предварителен заход.
„Ех, как да подходя към поредното предизвикателство?“
Може би забелязахте на някои снимки как задните гуми, напомпани с ниско налягане, се сгъват редовно до каплата. Това води от време на време и до необходимостта от лепене на вътрешните.
По някое време всички участници са привикани за общ синхронен скок от парапета на тротоара. Ама къде е синхронът, моля да се яви веднага!
200 м по-нататък спираме отново, този път в градинката до площад „Александър Батенберг“. На фона на тежкия административно-управленски декор момчетата подскачат с лекота от ръб на ръб.
Предизвикателство – това трябва да се качи!
Може дори по повече от един начин!
Разменени роли – докато репортерката от телевизионния екип се опитва да пази баланс на причудливия велосипед, Дойчин е иззел микрофона и явно задава на Крум неудобни въпроси, щом последният го гледа като политик в разгара на партиен скандал.
Към края се появи и допълнителна атракция – състезател в категория перце, заел поза за прескачане на бирена кутийка.
Шествието продължава. Е, не е толкова многобройно, както тези на същото място от лятото на 2013 г., но е също така колоритно.
Следващата ни спирка е градинката зад Царския дворец.
Преди да се появи охраната на близката мисия на британското посолство или каквото се помещава там, участниците успяват да си поиграят малко на масивната бариера, преграждаща алеята.
След като получаваме забележка, културно се пренасяме по-настрани. Точно в този момент много от карачите ги мързи, така че повече си говорим, но от време на време някой прави по нещо впечатляващо:
След това остава финалната локация – Паметникът на съветската армия.
Докато чакаме да бъдат подготвени съоръженията за каране, някои от участниците „разцъкват“ по „пирамидата“ зад монумента.
„Ау, я го виж тоя батко какво прави!“
Снимка със спонсорите и повечето участници – на тях дължим това събитие!
Пред паметника предизвикателствата имаха най-ясно изразен елемент на съревнование. Първата задача бе скок на дължина.
Първият метър бе толкова лесен за всички, че бързо се премина към разстояние 1.50 метра.
Любимата на скейтърите площадка в последните години се е превърнала в сборище на цял куп младежи, практикуващи какво ли не – BMX, ролери, тротинетки… Две момчета поискаха да ни покажат и един скок, който дори траялистите не могат да направят!
Дали вдъхновени от това, или по предварителна програма, организаторите обещаха награда и за този човек от публиката, който успее да прескочи от място най-голямо разстояние, т.е. в състезанието между карачите бе включен и един наблюдател – той единствен се престраши и прие предизвикателството.
А разстоянието бързо се увеличи до 2 метра и повече, така че не бе никак лесно.
В крайна сметка Крум и Мони достигнаха до 2.50 м, което се оказа максимумът за този ден.
Както вече казах, понякога нещата изглеждат страшно, но траялистите почти винаги падат на крака, колкото и разкрачена да изглежда ситуацията във въздуха!
„Още малко да порасна, и е мое! Тъкмо по мярка ще ми е!“
„Я да ти проверя спирачките, че нещо много скърцат!“
Следващото предизвикателство пак е в този дух, само че се скача на височина.
Мони Предов е един от тримата, които достигат до ниво 1.10 м, но след три неуспешни опита никой не успява да преодолее летвата, без да я събори.
Затова се налага наградата да бъде разпределена чрез играта „Камък-ножица-хартия“.
Но дори това не е всичко. Каращите наоколо младежи с BMX и стрийт колела също са надъхани да изпробват уменията си, така че по тяхна молба организаторите удължават програмата с още едно състезание. Този път обаче условието е летвата да се прескочи фронтално, с оли, в движение.
Крум показва завидни умения и в това, даже с ВМХ велосипед, взет от друг човек.
Накрая, малко преди мръкване и точно преди дъжда, остава време и за последна снимка на участниците, някои от които бяха и организатори. 🙂 Браво момчета, много добре се получи!
Очаквайте скоро и галерия с някои допълнителни кадри от мероприятието.
