24-часов маратон по планинско колоездене 2013

Когато преди време за същите дати, на които бе насрочен 24-часовият маратон, бе обявено състезанието по градско спускане във Велико Търново, си казах: „Е, това беше, тая година не ми върви с мероприятията на Крива спица! :(„. Винаги е трудно да избираш между две страхотни събития, дори когато го правиш само като любител и наблюдател, а в моя случай дилемата имаше и професионален оттенък, т.е. маратонът бе събитие, което предизвика планинските колоездачи в България за седми път в борба с недоспиването, умората, изтощението, издръжливостта на велосипеда, и е категорично една от най-добрите прояви, провеждани в България през годините и отразявана всеки път от МТБ-БГ, но точно заради това, бидейки в невъзможност да се раздвоя, професионалните приоритети щяха да наклонят везните към състезанието в старопрестолния град, което се очакваше да бъде нещо съвсем ново и, освен всичко друго, сбъдната мечта за много хора в българските МТБ среди. За добро или лошо обаче, надпреварата в Търново бе отменена – едва ли има човек, който да се е зарадвал на подобна новина, но за мен тя поне откри пътя към поредните 24 часа с Крива спица и десетки приятели по трасето и в лагера около старт-финала…


Мислех си да структурирам репортажа първо с някаква обща част, неутрално-информативна, а след това и с моя поглед върху нещата, но бързо се отказах. Ако ви интересуват просто резултатите, публикувани бяха още в неделя. Ако ви интересува организацията – беше отлична, както винаги. Ако се чудите какво беше трасето – страхотно. Всъщност към всички тези неща ще се върна отново в разказа си с картинки, но исках да наблегна на това, че за всеки присъстващ, независимо дали е в ролята на участник, организатор, поддръжник или просто зяпач, 24-часовият маратон е преди всичко едно лично преживяване, наситено с най-различни емоции и моменти, затова и няма как другояче да подходя към него. Разбира се, в сравнение с миналогодишния ми разказ, когато бях състезател в щафетата „Корояд“, този ще е много по-скучен и айляшки – какво да се прави, тази година бях в такова настроение, приоритетите ми бяха сън, тестване на един фар и лежерно отразяване на състезанието. За повече пълнота винаги можете да прочетете отзиви и от участниците в темата в нашия форум, във Facebook и т.н.

Тази година пътувах към с. Мътеница с Христо Смилков, един от традиционните силни участници в категорията Соло, с два подиума – през 2011 и 2012 г. Той е много интересен пример за профила на част от редовните участници в това състезание. По принцип е пълен любител, в състезания участва изцяло за удоволствие, без да има амбиции за класиране. В същото време не му липсват издръжливост, сила в краката и желание за каране. Е ето, че такива хора се нареждат сред най-добрите в класирането, защото в този маратон не са важни само скоростта и силата – факторите за добро представяне са многобройни и с много по-различно и индивидуално действие спрямо стандартните състезания, продължаващи няколко часа. И сега Христо се представи отлично, заемайки четвърто място в Соло категорията, със същия брой обиколки като третия (25!), но с няколко минути изоставане.

Тази година старт-финалът бе на друго място, много по-близо до селото и до чешмата, което спестяваше и голяма част от миналогодишния офроуд, но ние бяхме с ниска кола, така че не ни се разминаха 1-2 изпотявания преди поляната, отредена за паркинг. Над нея вече се виждаха опънати палатки и шатри, някои бяха дошли още от петък. Отвъд едно плитко дере пък беше поляната на организаторите – там бе главната контрола, шатрите на спонсорите и голям навес с пейки и маси за всеки, който желаеше да следи надпреварата отблизо и да похапва, примерно.

Добри хора са спонсорите – тази година това бяха магазин „Камуфлаж“, магазини „Стената“, магазин „Velocity“ и XCoSports. Всички те имаха шатри в старт-финалната зона и участието им в мероприятието далеч не се изчерпваше само с осигуряването на награди. Хубавото е, че всяка от посочените фирми предлага продукти, които са съвсем необходими в едно такова състезание – челници Silva и енергийни храни Chimpanzee, колоездачни раници Deuter, обувки и сандали Teva, фарове и челници Fenix, екипировка iXS, компоненти и аксесоари от Velocity. Много от тези неща бяха раздадени като награди, много други можеха да бъдат видяни на място или дори пробвани, както в случая с един фар Fenix BT10, който екипът на Камуфлаж предоставяше на всеки желаещ да направи една нощна обиколка с него.

За пръв път в България стъпиха и новите обувки за педали с автомати на Teva, за които МТБ-БГ писа преди няколко месеца.

Друг интересен продукт, който бе изложен на показ в часовете около старта и финала, бяха чисто новите багажници IVTEC, за които писахме само преди няколко дни и които ще ви представим с по-детайлни снимки съвсем скоро. Първият такъв опакован продукт бе подарен като награда на Тодор Ангелов за това, че направи най-бързата обиколка в тазгодишното състезание – 29:32 минути!

Изобщо, тази година купонът бе още по-пълен и за несъстезаващите се имаше още повече забавления. В същото време, запазвайки страхотната атмосфера, 24-часовият маратон с всяка година става все по-професионален откъм организация и съпътстващи „екстри“. Освен споменатите спонсорски активности, забелязах и неща като отчитане на обиколките с помощта на магнитна карта на финала, гощаване на участниците с айрян, супа и какво ли още не, измерване теглото на всички участващи велосипеди преди старта, ангажиране на Петър Савов като официален фотограф и др.

Един телевизионен екип също сновеше по поляните и отразяваше подготовката за старта. На горната снимка журналистите тъкмо бяха хванали за събеседник Анелия Карагьозян, шампион по крос-кънтри на България за 2013 г. и единствената жена в категория Соло. Изненадващо за мен, Ани не караше с твърдака си, а с велосипеда на своя съпруг Хари, който както винаги бе тук, за да я подкрепя между обиколките и да се грижи за байка ѝ (си) в почивките.

Като споменах старта, той беше даден по традиция в 13:00 ч. 20 минути преди това обаче всички стартиращи трябваше да се явят на организаторската поляна и да подредят колелата си по земята. Целта на Крива спица не беше да затруднят движението в и без това тясното за всички пространство, а да реализират още един нов елемент за тази година, който по света традиционно се свързва с подобни състезания:

Старт в стил Льо Ман! Кратко бягане до поляната, оттам яхване на байковете и право надолу по тясна и стръмна пътека към близкия черен път.

Беше забавно! Когато състезателите достигнаха велосипедите си, почти настъпи суматоха. Някои успяха да паднат в първите метри. Други успяха да паднат във вторите метри, по-точно при втория завой, с който се излизаше на черния път, но бе изключително коварен – вдигна се прах, пушилка, настана задръстване… Междувременно горе един участник си търсеше колелото и макар че на поляната почти не бяха останали такива, му трябваше повече от минута, за да се сети къде го е оставил. :)))

След това започнахме да броим обиколките…

Едва бях успял да разгледам продуктите в шатрите на спонсорите, когато Мирослав Алексиев от щафетата „Казанлъшки понички“ пристигна и започна втора обиколка. Изобщо не успях и да го снимам. След него се появиха и другите бързаци. „Казанлъшки понички“ като цяло изглеждаше без конкуренция при щафетите – освен Миро в нея влизаха също Тодор Ангелов, Иван Мухтаров и Станимир Неделчев, все хора, които редовно са по подиумите в ХС състезанията, така че единственият въпрос беше колко обиколки ще успеят да направят за 24 часа.

Останалите щафети, както и останалите участници изобщо, варираха от такива, дошли за пълен айляк, до онакива, които привидно са бохеми, но изненадват със здраво каране и добри резултати – като пример веднага се сещам за нашите приятели от ShturKur Bike Team SW. Първи от тях по трасето бе Пешо Брадата, който явно бая се беше напънал, защото едвам си поемаше дъх след обиколката.

Фаворит в соло категорията бе Васил Василев от велоклуб „Илчов баир“, който също е един от най-добрите ни ХС състезатели. Това обаче само по себе си не е гаранция за успех, особено когато наред с теб се състезават и хора като Николай Коев (Исполин), който е доказвал многократно силата си в маратонски състезания, включително и в Ком-Емине миналата година, Васил Рачев, който е редовен участник в 24-часовия маратон и също така редовен призьор и др. А и доста неща могат да се случат за 24 часа, както установиха не един и двама от участниците. Между другото, тук го виждаме точно в коварния втори завой на трасето, при излизането на черния път. Остър и с обратен наклон, той създаваше проблеми на някои от участниците не само при старта, но и до края на състезанието.

В „нашата“ щафета Корояд тази година караха Митко Щуров, Георги Петков (kibikoff), неговият съгражданин от Севлиево Огнян Вълев и… изненадващо дори за мен самия, Мануела Дренска (Ману). Да, същата надъхана за планинско каране мацка, която миналата година премина Балкана в Супермаратона и спечели състезанието по спускане в Троян. Всъщност по един човек от Корояд и от ShturKur липсваха и щяха да дойдат по-късно – това бяха Щуров и Боби, така че и двата отбора започнаха състезанието в състав от трима, което значеше, че всеки от тях трябва да прави обиколките си по-начесто. На горната снимка е kibikoff в самото начало на втората си обиколка. С което поставям началото и на темата за трасето, но ще я довърша след кратка следобедна дрямка, защото точно на това се отдадох след тази първа и кратка фотосесия.

Със събуждането първият поглед към лагера разкри интересна гледка към съседната палатка – пред нея бяха грижливо подредени енергийни вафли, гелове, витамини, сандвичи… личеше си, че две хубави момичета се грижат за поддръжката на тези състезатели, които и да бяха те. От подобна гледка и аз огладнях, така че набързо изядох един шоколадов десерт, преди да се отправя за първата си обиколка, за да разгледам трасето на светло.

С невероятен кеф установих, че в новия си вид то включва още повече пътеки, тъй като имаше две допълнителни такива при изкачването. Така то бе станало още по-интересно, а не липсваха и някои по-технични участъци:

В същото време не усетих да е по-трудно, наклонът бе предимно плавен, пътеките доста приятни.

Докато се мотаех в късните следобедни часове, по пътеката се появи и Щуров. Той бе пристигнал тъкмо след моята следобедна дрямка и ето, че вече се набираше по баира, без да спира.

Показва ми как се взима един палав десен завой, макар че и той за пръв път го виждаше.

След първото, по-кратко изкачване имаше едно късо, но стръмно спускане по изровен черен път – тук щеше да е интересно през нощта…

Оттам вече маршрутът съвпадаше с миналогодишния. Пресичаше се реката и се излизаше на равна част с малък, но постоянен наклон по границата между една огромна нива и една горичка.

Силните участници тук поддържаха добро темпо, по-уморените пък имаха възможност да се отпуснат и да си карат бавничко на леки предавки. В горещите часове на деня точно тук жегата те удря за пръв път, но в събота времето беше много приятно и прохладно, дори прекапа лек дъждец следобеда, ала такъв, че дори не успя да разкара прахта от пътищата и пътеките.

Най-стръмните наклони са в края на второто изкачване, което отново е по пътека. Тук пулсът обикновено „скача в червеното“, но това не пречеше на Васил Рачев да кара с вечната си усмивка – без съмнение това е най-засмяния участник в 24-часовия маратон за всички времена. И като се има предвид, че е участвал в почти всички досегашни издания (а може и изобщо да не е пропускал, не помня), всеки претендент за тази титла ще трябва не само да се усмихва широко, но и да навърти доста километри, преди да се доближи дори малко до човека със забавния форумен псевдоним „мляко с ориз“.

Последни метри до горната контрола. Колкото по-близо, толкова по-стръмно сякаш!

Затова пък съдийската шатра бе чудесен повод човек да поеме въздух и да се настрои за спускането, което бе на един хвърлей разстояние.

Денят също бе към своя край, Коцето вече подготвяше огъня за през нощта, а аз нямах фар, така че реших надолу да отпусна спирачките и да не спирам за никакви снимки. И без това нямаше достатъчно светлина, за да станат читави такива. С дългоходовия ми АМ велосипед пътеката надолу се оказа доста по-различна в сравнение с миналата година, когато я карах с твърдак. Първо отпуснах спирачките и подкарах агресивно, но от това някои скали и препятствия сякаш бяха сменили местата си и след 1-2 критични момента, в които аха да се очистя, реших да се кротна.

Когато се върнах на поляните при старт-финала, участниците вече стартираха с фарове, макар и невключени. Некаращите бяха развъртяли пържоли, ракии, салати и бири – направо да не ти се тръгва от такова място. Мракът се спусна бързо, докато хапвах един сандвич и монтирах фара.

Преди да се отправя за първата си обиколка по тъмно обаче, разходих се пеша да направя малко нощни снимки в близост до старт-финала. Състезателите продължаваха да идват и да продължават за поредната си обиколка като на конвейер, съдиите задраскваха квадратче след квадратче.

Между другото, оказа се, че с. Мътеница няма нищо общо с натуралната изотонична напитка, която организаторите и този път предлагаха на участниците до старт-финалната шатра. Името му по-скоро идвало от реката, която се казвала така… След втора поредна година край него аз по-скоро бих го прекръстил на Стършелово. Тези гадини са навсякъде около него и бяха единственото лошо нещо в това състезание – жертвите им този път бяха много повече от миналата година, сещам се за поне 5-6 души, които бяха ухапани. Особено неприятни бяха през нощта, когато а си спрял на едно място, а са те наобиколили, привлечени от светлината. Следващата снимка показва и неравната борба с тях в шатрата на финала – след всяка унищожена дузина отнякъде се появяваше нова групичка жужащи хищници.

Може би не знаете, но тези ужасни насекоми не само жилят доста опасно, но и хапят болезнено с щипките на муцуните си – направо да не си им на пътя! Анелия Карагьозян най-добре ще ви го каже – още при една от първите си обиколки тя стана жертва на ухапване, при това на доста опасно място – точно под окото ѝ. Злото насекомо се блъснало в нея по време на спускане и попаднало под ръба на очилата, при което веднага атакувало и единствено силната воля на Ани я накара да продължи участието си, въпреки че отокът ѝ пречеше да вижда идеално, а болката изобщо не секваше. Дори и в тези първи часове на нощта тя завърташе обиколка след обиколка.

Скоро се разбра, че стършелите долитат на малки рояци около състезателите с мощни фарове, поради което през цялата нощ при пристигането на състезателите отекваха виковете „Угаси фара!“, тъй като веднъж достигнали шатрата, на бай Стършел и компания им се услаждаше светлината на диодните ленти и си оставаха там.

Инцидентите със стършелите за жалост не бяха единствените в тазгодишния 24-часов маратон. Още при първата си нощна обиколка Щуров се появи с болезнена гримаса на финала и прекрати участието си. Беше паднал на най-коварния участък, където и аз се разминах на косъм при първата си обиколка. Съмненията бяха за счупена ключица и по-късно се потвърдиха, след като  Наката от Крива спица го откара в травматологията за преглед. Така щафетата Корояд отново остана с трима души в състава, при това поради крайно неприятна причина. 🙁

Разбира се, подобен инцидент ме накара да внимавам още повече при двете си нощни обиколки. Направих ги с лека раница и без фотоапарат, тъй като бяха просто за удоволствие и с важната задача да тествам един фар. Затова няма да ви занимавам подробно с тях, но ще споделя няколко момента, които показват колко разнолико е това състезание.

При горната контрола ме посрещнаха с една от най-вкусните пилешки супи, които съм опитвал – и не само мен, но най-вече всеки от състезателите. Коцето бе приготвил цял казан и повярвайте ми, дори след моето мижаво каране съдържанието на топлата чаша ми се стори деликатес, а кой знае какво е било за участниците с по няколко часа зад гърба си.

При спускането Васко Василев, който за момента водеше в категория Соло, спука гума на една от най-ръбатите секции. И не просто я спука, ами направо я сряза от ръба на каплата до грайферите. Тъкмо я беше напълнил с течност за безкамерни гуми предишния ден, та стана едно мазало… Едва успя да намери какво да подложи от вътрешната страна, за да стигне до долу, където щеше да търси друга външна гума. На всичкото отгоре резервната му вътрешна, чисто нова, се оказа мистериозно спукана, та се наложи и нея да лепи! Изобщо, случват се често едни такива неща, които като нищо могат да преобърнат каручката ти. В случая Васко бе достатъчно силен в групата си, за да не се притеснява, но ако някой като него го гонеше по петите, една такава случайност би могла и да обърне класирането…

Докато аз му правех компания при отстраняването на проблема, покрай нас минаха няколко души, сред тях и kibikof. Всички попитаха дали се нуждаем от помощ и никой нямаше да се поколебае да спре при положителен отговор. Когато поехме отново надолу, малко преди финала заварих kibikoff отстрани на пътя. Веднага ми стана ясно, че нещо не е наред – и той беше падал… Болеше го рамото, а веригата нещо беше се оплела и паднала. Помогнах му да я оправи, той настоя сам да се дотътри до финала, но във всички случаи това означаваше още един Корояд извън строя. 🙁 До сутринта Жоро търпя болките, но тогава и той бе откаран в травматологията и се завърна със същата пристягаща скоба като Щуров – отново счупена ключица… Цанко даже се пошегува при награждаването, че догодина тази щафета трябва да се казва отбор „Ключица“. 🙂

А награждаване за короядите имаше, макар че останаха на последно място. По-точно специална награда бе връчена на Мануела, която след тези преломни нощни моменти и след като Оги взе да се схваща и също прекрати участието си, остана съвсем сама със своята воля и желание за каране и въртя нон-стоп обиколки чак до обяд на следващия ден, с което записа в актива си общо 13 броя и направи представянето на отбора много по-достойно, отколкото някой би помислил, че може да бъде с трима души извън строя. Освен всичко друго, трябва да се отбележи, че Ману кара и със страхотен стил надолу, но това го знаем и от други нейни участия.

Някъде след 2:00 ч през нощта затворих очи в палатката, приятно уморен от двете нощни обиколки, и ги отворих чак когато слънцето се беше показало високо над хоризонта. За повечето участници този лукс (6 часа сън) бе немислим. Обиколките продължаваха да се трупат, а при четвъртата си такава (сутрешна, отново с фотоапарат) установих, че днес още от сутринта е по-горещо, отколкото вчера през целия ден – допълнителна причина последните часове да са най-тежки. Пристигайки на горната контрола, ме посрещнаха с въпроса „С канела или без?“. Какво ли бяха приготвили този път? Мляко с ориз! Сигурно е било много вкусно, ама аз още от детските години не го понасям, така че този път пасувах…

Снимането е времеемка работа и затова тази сутрешна обиколка приключи като обедна и едва имах време да си събера палатката и багажа, преди съдиите да обявят край на състезанието в 13:00 ч и да привикат всички за награждаването.

Васко Василев безапелационно спечели в соло категорията с 27 обиколки, следван от Васил Рачев с 26 и Николай Коев с 25.

Единствената жена в соло категорията, Анелия Карагьозян, завъртя цели 19 обиколки, с което постигна и основната си цел – да подобри постижението си от миналата година.

Отборът на Цветомир Младенов и Б. Цанев бе най-бърз при двойките – двамата плевенчани направиха 18 обиколки. Със същия брой, но за повече време, на второ място останаха Живко Динев и Тодор Балчев, а трети, с 14 обиколки, се наредиха К. Пенев и Светлин Панчев.

Най-бързата щафета, Казанлъшките понички, направи трудните за възприемане 36 обиколки. Те бяха може би единствената щафета, която можеше да си позволи членовете ѝ да правят по повече от една обиколка наведнъж, без това да доведе до сериозно забавяне. Просто машини и туй то! На достойното второ място останаха ShturKur Bike Team SW, които увеличиха броя на обиколките спрямо миналата година, завършвайки с 34, а тимът на КК Одрински останаха трети с красивото число 33, записано до името им.

Няма какво друго да напиша като заключение, освен че още с обявяването на края всички вече чакаме следващото начало. Крива спица вероятно по-добре от всеки друг знаят, че да правиш такива хубави неща всъщност е много задължаващо – всеки иска да ги организираш отново и отново, без значение дали си уморен, дали ти се прави нещо друго и т.н. А докато чакаме датата за 2014 г., не пропускайте да прочетете и разказите на много от участниците – ще намерите доста такива във форума, в темата за състезанието (а също и снимки, видеоклипове и други коментари): http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=142658. Очаквайте скоро и фотогалерия в МТБ-БГ!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>