Уоутър Клепе в Унгария, Salgotarjan XCO cup

Продължаваме с помощта на Уоутър да отразяваме навлизането му на унгарската състезателна сцена за всички негови приятели в България, а те със сигурност не са малко. Второто състезание, в което белгиецът се включи, отново бе във формат ХСО. Следват подробностите…

Salgotarjan XCO cup: 2 място след 1:35 часа мъки – това е мотивиращо!

След приключенията от предишната (първа) седмица, тази бе още по-хаотична. Трябваше да разопаковаме целия багаж и покъщнина (не можете да си представите колко неща сме събрали през тези години) и да почистим и обзаведем новия си дом. Тези напрегнати дни завършиха чак в събота около 21:00 ч. Нямах много време да се подготвя за второто си състезание, но кой го е грижа… състезанията са за удоволствие!

И така, в неделя надпреварата бе в Салготаржан, град в северната част на страната, само на няколко километра от границата със Словакия, разположен в красив хълмист район с доста замъци и руини по върховете. Чудесно място за романтичен уикенд със семейството, но не и днес, защото бе състезателен ден!

Дойдох достатъчно рано, за да направя една пробна обиколка по трасето, и разбрах, че ще трябва да сменя предните венци с възможно най-малките. 😉 Стръмни изкачвания, забавни и хлъзгави сухи пътеки надолу и едно много интересно спускане с всички елементи – камъни, корени, коловози и т.н. Нищо, с което моят Ram XC1 29er да не може да се справи обаче! :)))

След тази пробна обиколка дойде време за обяд и след това, в 13:30, бе време за „работа“. Днес щях да се изправя срещу един от най-добрите унгарски състезатели, Бласко Мартон. Той има 20 години опит зад гърба си, а също и хубав състезателен велосипед с двойно окачване – Specialized Epic S-Works 29er. Още от старта стана ясно, че той е свикнал да води. Пое лидерството и сякаш никой не искаше или не можеше да го задмине. Аз пък имах ужасен старт, защото ми се стори, че чувам водещият да казва „15 секунди до старта“, а той бе даден след 2 секунди (явно все още не разбирам достатъчно унгарски…). Така че напълно изпуснах момента, което ме отпрати на 10 място.

Постепенно се придвижих напред и в средата на обиколката успях да изляза начело. Малко по-нататък започна най-дългото спускане и беше съвсем ясно, че Мартон иска да води тук. Той полетя надолу, карайки ме да достигна границата, за да го следвам. Но изненадите тепърва започваха… На едно място имаше черен път с дълбоки коловози, който трябваше да пресечем: той направо го прескочи, говорим за нещо като 3 метра!!! Ща не ща, и аз трябваше да направя същото, поемайки сериозни рискове… Малко по-надолу имаше и две пресъхнали речни корита, където трябваше да се намали и премине внимателно… Но не, той успя да прескочи и тях, а аз си продънвах вилката всеки път, опитвайки се да не изоставам. Така аз може би бях добре при изкачванията, но той ме изстискваше при спусканията – всеки път се образуваше малка дистанция, която после трябваше да наваксвам. И ако всичко това не беше достатъчно, преди финала имаше една бабунеста поляна, където той можеше да седне и да си почине, а аз трябваше да остана на педалите…

Така след две обиколки вече знаех, че днес няма да спечеля. Мисията ми оттук нататък бе да го следвам колкото мога по-близо и да се надявам на чудо. Но чудеса не се случват много често и започнах да се уморявам все повече. В последната обиколка реших да не откликвам на атаките му, така че той се откъсна напред точно преди финалното спускане. Нямаше причини да рискувам точно на него и след 1:35 часа каране завърших втори. Колкото и да е странно, това също ме направи щастлив! Зная, че навсякъде могат да се намерят по-добри състезатели от мен, но винаги е по-мотивиращо да се напънеш отвъд обичайните си граници, за да се доближиш до такива хора. Това малко ми липсваше през последните няколко сезона, но изглежда, че мъките и болката се завръщат за мен. За щастие аз съм мазохист, така де, колоездач имам предвид! 🙂

Следващото ми приключение ще е истински маратон с дължина 92 км и денивелация 2150 м.

До скоро,

Уоутър