Ram HT.Three.29.1 – първи впечатления

Тази година Ram Bikes организираха за първи път събора Ram Jam, в рамките на който всеки можеше на място да тества повечето от моделите им за 2013 г. Благодарение на това нашият екип също ще има възможност да пробва някои от велосипедите им и първият такъв, който се озова в ръцете ни, бе Ram HT.Three.29.1.

Трябва да направя няколко уточнения, както обикновено. Първо, пробата бе краткосрочна. Велосипедът бе в мен една седмица, за която „навъртя“ 100 км по доста разнообразни терени – както бързи и приятни черни пътища, така и някои доста технични и ръбати пътеки. Това ми даде възможност да усетя основните черти в поведението му, но за пълно разкриване на характера винаги е необходим по-дълъг период.

Също така, за мен това бе първата сериозна среща с 29-цолов велосипед, за което съм благодарен на Ram Bikes, тъй като досега това бе една сериозна липса на практически опит с този по-голям размер колела. Умишлено обаче няма да изпадам в дълги сравнения между 26ци и 29ки, макар че е неизбежно да има и такива моменти. Като цяло обаче ще коментирам велосипеда най-вече индивидуално, а впечатленията ми от 29 спрямо 26 ще споделям в отделна статия от няколко части, която ще се развива във времето с всеки следващ пробван 29-цолов велосипед (в момента вече карам втори такъв, отново предоставен за тестване от Ram Bikes).

За едно от каранията го дадох и на приятел (който е автор и на част от снимките с каране в тази статия), чиито впечатления можете да прочетете ТУК. По-нататък е възможно да направя някои препратки и към неговия текст.

Не на последно място, в посочената долу окомплектовка има някои разлики спрямо тази в каталога (вилката, седалката и др.), като няма никакъв проблем да си поръчате и байк с точно тези части, ако желаете.

Преди да продължим, вижте характеристиките на продукта:

Продукт:

Велосипед Ram HT.Three.29.1
За повече подробности вижте пълната окомплектовка по-долу.

Размер: М, 43 см
Тегло:

Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка – 12.15 кг.

Цена: 3499 лв. в този вид (стандартната окомплектовка за модела е с вилка Fox Float 32 и струва 3759 лв.)
Продължителност на ползването: 1 седмица / 100 км
Други модификации на модела/продукта: В линията HT.Three.29 има още два модела със същата рамка, но с по-ниско ниво на оборудване.

Геометрия:

Данните са посочени от производителя и сверени от нас.

Ефективна горна тръба: 595 мм
Седалкова тръба: 430 мм
Междуосие: 1113 мм
Стойки на веригата: 439 мм
Височина на средното движение (с гуми 29х2.2): 300 мм
Челен ъгъл: 69.5°
Ъгъл на седалката 73.5°
Препоръчителен ход на вилката: 80-100 мм

Окомплектовка: 
Велосипедът е каран с компонентите,  изброени по-долу.

Рамка: Материал на рамката: алуминиeва сплав 6061, с хидроформовани тръби, с променлива дебелина на стените. Конусовидна челна тръба 1.5 – 1 1/8. Само за дискови спирачки. Директно закрепване на предния дерайльор.
Предлага се в 4 размера.
Вилка: Rock Shox Reba RL с лост от кормилото за дистанционно заключване, ход 100 мм
Чашки: FSA 1.5 – 1 1/8, вътрешни (полуинтегрирани)
Лапа:

Easton EA70, дължина 90 мм

Кормило:

Easton EA70, право кормило. Дължина 685 мм

Ръкохватки: ODI Ruffian, притягащи се към кормилото
Спирачки: Хидравлични дискови Avid Elixir 7 с преден ротор 180 мм и заден 160 мм
Команди: Sram X9, палцови, 2×10 скорости
Преден дерайльор: Sram X7, директно закрепване
Заден дерайльор: Sram X9, средно рамо, 10-скоростен
Верига: Sram PC-1031 10-скоростна
Задни венци: Sram PG1030 11-36T, 10-скорости
Курбели/средно движение: SRAM X9 GXP 26-39T, 175 мм
Колела:
(главини, капли и спици)
Easton XC Wheelset 29″
Гуми (външни): Maxxis Ikon 29” x 2,2
Кол за седалка:

Easton EA70, 31,6 мм

Седалка: WTB Rocket V
Педали: Алуминиеви платформени педали Wellgo

Тази статия е подготвена със съдействието на:


Първото, което ми хареса още докато избирахме размера, бе геометрията. Макар че вероятно и размер S би ми паснал, такъв нямаше, но щом се качих върху М, почувствах се много добре – сравнително къса седалкова тръба (43 см, което отговаря на 17 инча, идеално за моя ръст), доста дълга горна тръба, ниско средно движение и… доста малък челен ъгъл като за 29″ ХС велосипед. Да си призная, в първите 2-3 дни изобщо не бях поглеждал данните за геометрията, просто карах, и си мислех, че велосипедът е със стандартния за ХС каране (особено с 29-цолови колела) челен ъгъл 71°. Едва на третия ден погледнах таблицата в сайта на Ram Bikes и установих защо усещането ми беше за много по-отпусната геометрия на предницата – тя просто си беше такава! С 69.5° челен ъгъл, големи колела, дълга горна тръба и сравнително дълго междуосие Ram HT.Three.29 е един от най-стабилните велосипеди, които съм карал. Смея да твърдя, че усещането при каране и геометрията бяха като за all-mountain велосипед, при това такъв с по-дълга горна тръба, което на мен много ми хареса – точно такива параметри като че ли обичам най-много. Стабилността при каране с висока скорост (и изобщо с всякаква скорост) бе впечатляваща, следването от страна на велосипеда на избраната линия (особено ако е по-права и „рошава“) – безупречно, а с изтеглянето зад седалката и спускането по стръмни участъци нямах никакви проблеми, въпреки дължината на лапата и горната тръба. Широкото кормило и лапата също допринасяха за повишената стабилност и смекчената реакция на предницата, но ако тези качества ви идват в повече, тук винаги можете да експериментирате с по-къса лапа – 75 или дори 60 мм. Заради малко по-високо налягане в гумите на два пъти се случи по нестабилен терен при завой и лек страничен наклон предната гума да ми поднесе и въпреки това нямах време дори да изпитам страх, защото байкът бързо си възвръщаше контрола. Също така, Ram HT.Three.29 е един от велосипедите, с които съм се чувствал най-добре при спускане с вдигната седалка.


Снимка: Димитър Щуров

Споменатата стабилност обаче се отразява по специфичен начин на завиването – за някои това би могло да бъде и недостатък, затова сега ще го обясня по-подробно. Първото ми каране с велосипеда бе в парка, в рамките на една сесия упражнения по завиване, каквито си устройваме почти всяка седмица. Оформяме остри завои с конуси за ролери и се опитваме да ги взимаме кой с каквато скорост умее. Заради непроменливия и постоянен като сцепление терен упражненията са идеални както за това човек да си изчисти техниката, така и да пробва различни гуми, велосипеди и т.н. при равни други условия. Изненадващо или не, Ram HT.Three.29 се справяше с острите завои доста добре, поне за моето ниво на каране. Може би влизах в завоите с една идея по-ниска скорост, но няма как да засека такова нещо – субективно, а и на практика, велосипедът без проблеми минаваше през тесните завои при използване на правилната техника на завиване. Имаше обаче и една особеност – изискваше се по-добра и точна преценка кога точно да бъде започнат завоя. Грешките в това обикновено водеха до излизане от линията след завоя. На този етап все още не можех да формулирам по точен начин тези особености, но 1-2 дни по-късно другият тест-карач им намери точния израз – велосипедът държи избраната линия в завой много стабилно, но ако се наложат промени в нея, те са доста по-трудни, а в някои случаи и невъзможни. Затова изборът на линия и моментът на започване на завоя изискваха повече внимание и прецизност. В реални планински условия усещах това като недостатък единствено при някои трудни за мен завои, в които се налагаше силово да накарам байка да завие. Веднага уточнявам, че това само по себе си означава, че съм приложил недостатъчно добра техника, но на непозната пътека човек не може винаги да е перфектен и точно в тези ситуации наистина усещах как велосипедът се съпротивлява по-силно в ръцете ми (буквално). За сметка на това при познати пътеки или при добра видимост, когато можех добре да се подготвя за завоя, стабилността на байка ми вдъхваше допълнителна увереност. Що се отнася до серпентините и други тесни завои, където се кара с ниска скорост, въпреки големите колела и дългата база, не усетих велосипедът да страда от липса на маневреност. Вярно, че не попаднах на серпентини от най-тесния тип, но пък се упражнявах да завивам в почти спряло положение с повдигане на задницата и извъртане около предното колело и благодарение на ниското тегло Ram HT.Three.29 ми беше много удобен за това упражнение.


Снимка: Камен Котев

Следващото, на което ще се спра, е газенето на препятствия, тъй като именно то се сочи като плюс на 29-цоловите велосипеди. За мен разликата беше осезаема – в сравнение с 26-цоловите твърдаци, които съм карал, особено пък такива с ХС насоченост, Ram HT.Three.29 се справяше много по-меко със средни по-размер препятствия – от 10 до 20 см. Типичният градски пример са бордюрите, а в планината разнообразието от такива камъни, улеи, клони, прагове и т.н. е огромно. Като казвам, че ги преминава по-меко, не очаквайте да усетите окачване под задното колело, не! Но повечето хора, които го пробваха, със сигурност усетиха колко по-лесно, безшумно и без характерното раздрусване се качват например 3-4 стъпала наведнъж. В планински условия това се добавя към стабилността, произтичаща от геометрията, в резултат на което този байк беше чудесен твърдак за бързо каране, дори и по доста трудни пътеки. Много по-уверен се чувствах и при преодоляването на високи прагове, но и тук отдавам това както на по-големите колела, така и на отпуснатата геометрия с по-малък челен ъгъл. Изобщо, при спускане това бе един от най-добрите твърдаци, които някога съм карал. Той позволяваше да се отпусна по технични пътеки и да карам с по-голяма смелост, отколкото с повечето други, които съм пробвал през годините. Дали това се дължи обаче в по-голяма степен на 29-цоловите колела, или на геометрията, която така добре ми пасна, не мога да кажа еднозначно. Факт е, че си позволявах да го карам така, че на 2-3 пъти за момент надвиших потенциала на гумите. В този ред на мисли ще кажа и друго – Ram HT.Three.29 позволява агресивно и бързо каране дори по насечени пътеки, но големите колела не го правят велосипед със задно окачване, нито пък увеличават хода на вилката отпред. Интензивното спускане по силно пресечен терен с него ме уморяваше повече, отколкото при АМ велосипед с окачване, и макар че това е съвсем нормално, споменавам го изрично, за да не очаква някой чудеса. Що се отнася до чакъл и други такива дребни неравности, не мога да кажа, че усетих някаква съществена разлика под гумите, а пък при изкачване по неравен и труден терен човек трябва да има силата да задвижва велосипеда с достатъчно висока скорост, за да се възползва пълноценно от по-доброто преодоляване на препятствията и повишената стабилност.

На няколко пъти експериментирах и със сцеплението при изкачване – факт е, че задната гума трудно го губеше и рядко се случваше да пробуксува, а когато го правеше, беше някак по-бавно и контролируемо, запазвайки известен въртящ момент и захапвайки терена отново, преди да успея да изгубя баланс и да спра. В този смисъл за любителите на най-стръмни изкачвания това е плюс, но имайте предвид, че то също изисква доста сила – байкът не върви сам нагоре. За мен най-голямата полза бе при преминаване с мокра гума върху големи камъни, например по един рилски път след прекосяването на потоци, които го пресичаха – имам навик в такива ситуации да очаквам превъртане на задната гума и спиране, но такова не се случи.

Като говорим за изкачване, на теория един от недостатъците на 29ките е по-трудното ускоряване и като цяло по-трудно изкачване по стръмни наклони, включително и заради по-голямата въртяща се маса на колелата в сравнение с аналогичен 26-цолов ХС велосипед. Уви, точно тук няма как да направя обективно сравнение. От една страна, това е един от най-леките велосипеди, които съм карал. От друга страна обаче, скоростната му система 2х10 беше със „стандартни“ венци отпред – 26-39 зъба и касета 11-36 зъба отзад. За по-силни хора тази комбинация вероятно работи добре, но аз никога не съм изпитвал излишна мощ в краката и още миналата година при теста на Mondraker Dune усетих, че при 2х10 имам нужда от венци 24-38 или 22-36 отпред. Ако това важи за 26-цолов АМ велосипед, поне със същата сила би трябвало да важи и за 29ката на Ram. Иначе казано, при най-стръмните изкачвания усещах повече натоварване в краката, но то идваше най-вече от скоростната система, защото на моите лични велосипеди най-ниските предавки са 22/34 и 22/36 зъба – разликата с 26/36 е съвсем осезаема! В останалите ситуации, които не изискваха най-ниска предавка, не усетих никакво по-голямо затруднение при изкачване в сравнение с 26″, но пак наблягам на това, че при тегло 12 кг Ram HT.Three.29.1 е един доста лек (в сравнение с обичайните ми возила) велосипед и това също има значение. От гл.т. на геометрия велосипедът ми хареса много и при изкачване. По-малкият челен ъгъл никак не ми пречеше, защото предницата бе достатъчно ниска, а твърдата рамка определено позволява по-хамалско натискане на педалите, без да се грижи човек за загуба на енергия към окачването.

Именно заради по-високите предавки се налагаше малко по-често да подставам и да катеря на педали – упражнение, при което дистанционното заключване на вилката беше много полезно, когато се сетех да го ползвам. Нямам навик да го правя, нито пък изпитвах чак такава необходимост, но си е полезна „джаджа“ за случаите, в които човек иска да разполага с изцяло втвърден байк. В конкретния случай командата за вилката малко си пречеше с командата за скоростите и спирачното лостче, така че се наложи да я отдалеча по-навътре и достигането ѝ ставаше с известно пресягане.

С това се пренасям и към компонентите на велосипеда, които могат да бъдат обобщени с две думи – много добри! Абсолютно безпроблемна сглобка с надеждна и незабележимо работеща скоростна система, леки и качествени колела Easton и периферни компоненти със същата марка. Вилката е лека и работи чудесно като за ХС продукт със 100 мм ход – всъщност през повечето време изобщо и не усещах, че работи. Не се наложи дори да я настройвам, тъй като се оказа идеална за мен от самото начало. Освен всичко друго, Reba-та бе и с 15 мм проходна ос, което добавя коравина в предната част. Тук адекватно сравнение ми е трудно да направя – със сигурност при 26-цолов АМ велосипед с 20 мм проходна ос усещам по-малко усукване при спиране и завиване на силно пресечен терен, но в сравнение с леки 26″ ХС  велосипеди, особено пък с QR, колелата на Easton не отстъпваха по коравина. Във всички случаи обаче една седмица каране не е достатъчна за такива обобщения, а и друг път съм имал повод да казвам, че това са неща, които един лабораторен тест би могъл доста по-обективно да установи, отколкото аз. Във всички случаи при моето тегло (65 кг) нямах проблеми с коравината на предницата, дори и при груби линии. Спирачките също се справяха добре и по-големият диск отпред бе добре дошъл за карането, на което подложих велосипеда по една „злобна“ и камениста рилска пътека.  При достигането до нея пък се оказа, че леката сглобка определено е хубаво нещо, когато се наложи да нарамя велосипеда на гръб по стръмен горски склон, катерейки се през скали и провирайки се през дървета и храсти. Командите и дерайльорът Х9 са доказани във времето продукти – актуалното поколение има доста по-леко и незабележимо превключване спрямо моите лични и макар на моменти да ми липсваще отчетливото усещане за прещракване под пръстите, нямаше случай да направя грешна/излишна смяна на предавка. Към гумите Ikon на Maxxis подходих с голямо доверие заради положителните отзиви, които имах от Уоутър Клепе, и те не ме разочароваха – смело мога да кажа, че това са едни от най-добрите ХС гуми, които съм пробвал – с дребна, бързо търкаляща се шарка, която все пак осигурява и доста добро сцепление в повечето условия. С право кормило не бях карал от години, но моделът ЕА70 на Easton е от новото поколение продукти – широко, с чудесна геометрия, така че в нито един момент нямах усещането от старите ХС велосипеди с тесни, прави кормила. Седалката Rocket V на WTB се оказа много удобна, макар че не е част от каталожната окомплектовка на модела – стандартно той е с Fizi:k Tundra, която пък е една от най-удобните седалки, които съм имал, така че и в двата случая съм доволен. Дори без да включваме в уравнението размера на колелата, Ram HT.Three.29.1 е един много лачен велосипед – лек, удобен и надежден. С тежките платформени педали теглото му бе 12.15 кг, което означава че с леки автомати би паднало под 12. С допълнителни инвестиции има мегдан за още по-големи олекотявания, но не съм сигурен, че има смисъл – точно в този си вид байкът е много добре балансиран между ниското тегло и здравината и надеждността на компонентите, така че да позволява по-агресивно каране, без да мислите постоянно за тях.

За разлика от друг път, описанието на рамката този път остана за края на статията, макар че, доколкото геометрията е най-важното в нея, ще си позволя да насоча отново към първия абзац. HT.Three.29 е хубава и модерна рамка, с конусовидна челна тръба, с хидроформовани и изтънени тръби с доста сложно сечение, които допринасят за приятно тегло (1850 грама за размер М) и вдъхващи доверие области около челото, средното движение и др. Предният дерайльор се монтира директно към рамката, което също е съвсем актуален детайл. Бронята за предния дерайльор и маркуча за задната спирачка минават под горната тръба, а бронята и жилото за задния дерайльор – под долната. За мен по-добро решение би било и трите да минават под горната, но реално няма голямо значение. Рамката разполага с отвори само за една бутилка за вода, което би могло да е недостатък от гл.т. на ХС състезатели, но за моето каране не беше никакъв проблем. Челната тръба е къса и в комбинация с обърнатата лапа осигурява добра височина на кормилото.

Като заключение ще използвам предимно суперлативи, но това е, защото Ram HT.Three.29 наистина пасна чудесно на моя начин на каране. Ще отида толкова далеч, че да кажа: за мен това е по-скоро all-mountain твърдак, отколкото такъв за ХС състезания, макар че теглото на байка позволява с него да започнете и любителска състезателна кариера. 🙂 Като велосипед Ram HT.Three.29 би се харесал на много хора и особено на такива, които са по-неуверени или начинаещи, заради стабилността, която осигурява при каране. Сред по-напредналите потребители оценката не би могла да е толкова еднозначна, тъй като те много по-добре знаят какво искат и за всеки това е нещо различно. Ако най-важното за вас е да можете да карате максимално бързо и агресивно по най-острите завои и най-тесните пътеки, отпуснатата и издължена геометрия на байка по-скоро ще ви пречи, поне на моменти. Обратно, ако обичате да усещате повече стабилност от велосипеда, ако смятате дългата горна тръба за плюс, тогава този модел вероятно ще ви допадне, както беше при мен. Споменах и по-нагоре, че дължината на горната тръба позволява доста по-смели експерименти с дължината на лапата – намаляването ѝ би трябвало да направи завиването по-бързо и директно, без да отнеме твърде много от стабилността. Така че като цяло за мен HT.Three.29 e доста универсален модел, позволяващ в голяма степен напасване към потребителя. За окомплектовката няма смисъл да повтарям видимото и с просто око – чудесни компоненти, които вървят ръка за ръка и с по-високата цена, но така е в живота – пълно щастие няма, макар че когато човек подкара нов и хубав велосипед по любимите си пътеки, лесно може да си помисли обратното. 😉

{gallery}products_test/test0100_pics{/gallery}

+

Страхотна геометрия за каране с висока скорост и по стръмни и трудни терени, впечатляваща стабилност.

Качествена окомплектовка с добри и надеждни компоненти и приятно тегло.

Добра изработка на рамката с модерни и актуални детайли и технологии.

За някои хора и пътеки стабилността на велосипеда ще е твърде голяма, което се изразява в по-трудно завиване в някои специфични ситуации.

Бих предпочел предните венци да са 24-38 зъба или дори 22-36, защото при най-стръмните изкачвания натрупвах малко повече умора в краката.

За контакти:
http://www.ram-bikes.com/

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>