Веднага след тествания през месец май Ram HT.Three29.1, щафетата бе поета от новия за 2013 г. модел HT.Two29 в една тестова окомплектовка, която липсва в каталога. Макар че той също бе каран кратко, около 3 седмици, в техните рамки успях да навъртя 400 км по най-разнообразни терени, така че в настоящата статия ще ви представя пълни впечатления от модела.
Както казах, компонентите на тествания велосипед не съвпадат с никой от моделите в каталога на Ram Bikes. Като цяло той бе по-близък до модела Ram HT.Two29.2, но скоростната система беше с 10 предавки отзад, както е при Ram HT.Two29.1. Отделни компоненти като каплите и кормилото пък бяха съвсем различни от тези в стандартните окомплектовки. Затова цена за конкретния байк не е посочена, но логично е тя да е някъде по средата между цените на посочените два варианта.
Преди да продължим, вижте характеристиките на продукта:
| Продукт: |
Велосипед Ram HT.Two29 с нестандартна окомплектовка. |
| Размер: | М, 42 см / 17 инча |
| Тегло: |
Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка – 13.16 кг. |
| Цена: | 1559 лв. за Ram HT.Two29.2 стандартна окомплектовка 1899 лв. за Ram HT.Two29.1 стандартна окомплектовка |
| Продължителност на ползването: | 3 седмици / 400 км |
| Други модификации на модела/продукта: | В линията HT.Two29 има още два модела със същата рамка, но с различно ниво на оборудване. |
Геометрия:
Данните са измерени от мен и може да се различават от тези, посочени от производителя.
| Ефективна горна тръба: | 585 мм |
| Седалкова тръба: | 420 мм |
| Междуосие: | 1100 мм |
| Стойки на веригата: | 445 мм |
| Височина на средното движение (с гуми 29х2.2): | 315 мм |
| Челен ъгъл: | 71° |
| Ъгъл на седалката | 73° |
| Препоръчителен ход на вилката: | 80-100 мм |
Окомплектовка:
Велосипедът е каран с компонентите, изброени по-долу.
| Рамка: | Материал на рамката: алуминиeва сплав 6061, с овализирани тръби с променлива дебелина на стените. Челна тръба за полуинтегрирани чашки 1 1/8. Само за дискови спирачки. Средно движение – 68 мм. Предлага се в 5 размера. |
| Вилка: | Rock Shox ХС30 ТК с реглаж на връщането и заключване, ход 100 мм |
| Чашки: | FSA 1 1/8, вътрешни (полуинтегрирани) |
| Лапа: |
Easton EA50, дължина 75 мм |
| Кормило: |
Kore Torsion, право кормило. Дължина 680 мм |
| Ръкохватки: | ODI Ruffian, притягащи се към кормилото |
| Спирачки: | Хидравлични дискови Avid Elixir 1 с преден ротор 180 мм и заден 160 мм |
| Команди: | Sram X5, палцови, 2×10 скорости |
| Преден дерайльор: | Sram X5 |
| Заден дерайльор: | Sram X5, средно рамо, 10-скоростен |
| Верига: | Sram PC-1031 10-скоростна |
| Задни венци: | Sram PG1030 11-36T, 10-скорости |
| Курбели/средно движение: | SRAM X5 GXP 26-39T, 175 мм |
| Колела: (главини, капли и спици) |
Капли Mavic TN 317 Disc Главини Novatec |
| Гуми (външни): | Maxxis Ikon 29” x 2,2 |
| Кол за седалка: |
Easton EA50, 31,6 мм |
| Седалка: | WTB Rocket V |
| Педали: | Алуминиеви платформени педали Wellgo |
Тази статия е подготвена със съдействието на:
За мен това бе и втора среща с представител на 29ките, която едновременно затвърди някои впечатления от поведението им и ми помогна да разгранича донякъде кои от тях произтичат от геометрията и кои от размера на колелата. За това обаче ще стане дума малко по-нататък, защото този път ще започна „стандартно“ с описание на рамката.
Тя е направена от алуминиеви тръби 6061, с множество извивки и променлива форма, които въпреки заблуждаващия външен вид всъщност не са хидроформовани. Използвани са други технологии при извайването на формите на велосипеда, а стените на тръбите са изтънени за намаляване на теглото. Ако започнем от челото, то е за полуинтегрирани чашки и стержен 1 1/8. При свързването с него горната и долната тръби са извити, като горната след това се спуска доста ниско към седалковата тръба (там също е сплесната, за да е по-здрава връзката), което оставя достатъчно разстояние между рамката и тялото на колоездача при обкрачване и стъпване на земята. Долната тръба е предимно с правоъгълно сечение, с променяща се равнина на сплесване от вертикално (при челото) към хоризонтално (при средното движение) – целта на всичко това е постигане но по-голяма коравина и здравина в тези области. Както и при HT.Three29, предният триъгълник има само един чифт отвори за монтиране на бидон за вода – за някои „твърди“ почитатели на ХС карането това може да е и недостатък, но аз дори една бутилка не ползвам, така че не го отчитам като такъв. Освен това дори при тествания размер М седалковата тръба е доста къса заради ниско слизащата горна тръба, така че не съм сигурен дали изобщо би се побрала на нея бутилка за вода. Тръбите на задния триъгълник, както е при всички съвременни рамки, също са с доста извивки и сплесвания, така че да се осигури място за гуми с голям балон, както и да се оптимизират якостните характеристики. Броните и жилата минават от долната страна на горната тръба, което за мен е едно от най-добрите решения, макар че за хора, които често носят велосипеда си на рамо, може да е неудобно. Всъщност на снимките в каталога на Ram Bikes се вижда, че има и рамки от този модел, при които бронята за задния дерайльор минава по долната тръба – предполагам, че това е просто по-ранна версия на рамката.
Сега да се насочим към едно от най-важните неща – геометрията. Смея да кажа, че тя е типична за добър 29-цолов велосипед – с дълга горна тръба, спускаща се ниско към късата седалкова тръба и оформяща по този начин преден триъгълник, който е едновременно удобен и за изкачване, и за спускане. Велосипедът сякаш бе скроен за мен, а фактът, че преди това бях карал HT.Three29, ми позволи веднага да усетя разликите между двете рамки – HT.Two е с малко по-къса горна тръба, малко по-ниска седалкова тръба, по-голям челен ъгъл (71°) и малко по-къса база (междуосие), но за сметка на това с малко по-високо средно движение и малко по-дълги стойки на веригата. В комбинация и с по-късата лапа, при предаването на щафетата между двата велосипеда веднага усетих една по-голяма пъргавина в управление на HT.Two. По-късно, след доста каране установих, че тази разлика е най-отчетлива при по-ниски скорости, докато при по-високи явно приносът на големите колела за стабилността на байка е значителен, тъй като и този велосипед, въпреки по-големия челен ъгъл, по-високото средно движение и по-късата лапа, се усещаше много сигурен и непоклатим при бързо каране. Все пак трябва да призная, че цялостното усещате за двата байка бе донякъде различно – HT.Two се държеше повече като ХС байк, макар и стабилен такъв, докато HT.Three, отново ще го кажа, за мен си е направо като All Mountain твърдак.
Друго наблюдение, което затвърдих с помощта на HT.Two, е това върху завиването на 29ките. Отново ще повторя, че да, в някои ситуации то е по-бавно, което би трябвало да се дължи на инертността на по-големите колела. Усеща се най-вече на непознати, технични пътеки, но такива, които все пак позволяват каране със скорост, защото при съвсем ниска такава не е никакъв проблем да насочите байка с извъртане на кормилото. Пробвах го и на серпентини – нямаше никакъв проблем с преодоляването им. Та да се върна на горното – разлика спрямо 26-цоловите байкове имаше най-вече при каране със скорости от порядъка на 15-30 км/ч по непознати пътеки и тя се изразяваше най-вече в коригирането на траекторията в завоите – когато я уцелвах добре, велосипедът се движеше като по релси, но ако се наложеше да му въздействам в самия завой, това беше по-трудно. За някои хора това ще е недостатък, но срещу него стои и едно предимство – по-доброто газене и повишената стабилност, които също се затвърдиха като усещане у мен. Може да е чисто психологическо, но някак си много по-смело подхождам с 29ка към прагове, към стъпаловидни каменни участъци и изобщо към силно пресечен терен. Така че заключенията в сравнението между 26 и 29 цола в никакъв случай няма как да са еднозначни и твърди, но не съм се отказал да споделя такива в отделна статия. Тук само ще обобщя по отношение на HT.Two, че е много удобен ХС велосипед – добър за изкачване, удобен за спускане, вдъхващ увереност. По черни пътища и по широки и бързи пътеки с него направо се лети, по техничните също се кара много уверено и стабилно.
Като споменах изкачване, и тук ще отправя малка критика към размера на предните венци, който беше стандартният за 2х10 скоростни системи (26/39 зъба), но за най-върли баири на мен такива предавки не са ми достатъчно ниски. Не само за 29ка, но и по принцип при 2х10 скорости бих предпочел отпред венците ми да са 24/38 зъба, или дори 22/36. Сега обаче ясно си пролича, че този недостатък в голяма степен зависи от физическото състояние и сила на колоездача – с HT.Two вече бях влязъл във форма и по-тежките предавки ми правеха по-малко впечатление, отколкото преди това при HT.Three, въпреки че „двойката“ беше и по-тежкият велосипед.
По-тежък, но не твърде много. Когато взех байка от Ram, не го измерихме и гледайки някои от компонентите, очаквах, че е по-скоро към 14 кг, и ме учудваше колко лек се усещаше велосипедът. Едва при връщането му го окачихме на електронната везна и тя показа 13.16 кг с платформени педали, което със сигурност беше по-малко, отколкото очаквах. Това означава, че с още по-леки компоненти HT.Two без проблеми може да падне и до 12 кг или дори под тях.
Така се случи, че точно с HT.Two успях да усетя добре друг плюс на 29ките, а именно – преодоляването на технични изкачвания. Този път и двете предпоставки бяха налични при тестването на велосипеда – от една страна, достатъчно сила в краката ми, и от друга, някои чудесни пътеки нагоре, по които карах в рамките на трансродопския велотур. Отличното поведение на байка в такива условия има две съставни части според мен – едната е по-трудното буксуване на големите колела, по-доброто сцепление с терена, евентуално и по-лесното преодоляване на препятствия, макар че това бих го отнесъл към втората част, която отново ще нарека психологическа – просто имах по-голяма увереност при атакуването на такъв терен с 29ка, особено в случаите, когато се налагаше да разчитам на груба сила вместо на финес и техника. Не си мислете обаче, че такъв велосипед автоматично ще ви направи по-добър катерач – трябва да имате както необходимата физическа подготовка, така и добра техника на каране, за да се възползвате от предимствата на големите колела.
Накрая ще се спра и на окомплектовката на велосипеда, която може да бъде определена като среден клас. Като цяло нямах никакви сериозни проблеми с компонентите, макар че байкът видя и някои доста тежки условия, включително 5 дни дъжд и кал в Родопите и някои сериозни храсталясвания преди това. Вилката Rock Shox XC30 TK бе много приятна изненада за мен. Макар че серията ХС при Rock Shox включва началния клас вилки, те нямат нищо общо с едновремешните най-евтини продукти на компанията, от които имам спомени като за доста „дървено“ работещи. Най-близкото, с което мога да оприлича този модел, е Tora в първите години, когато се появи – вярно, стоманените горни тръби и металната пружина добавят тегло, което е осезаемо (вдигането на предното колело във въздуха например бе по-трудно в сравнение с другите велосипеди, които съм карал напоследък), но като работа XC30 беше достатъчно жива и отзивчива, дори и в лоши метеорологични условия. Заключването е опция, която рядко ползвах, но при по-интензивно ХС каране би било от полза, а реглажът на връщането не е много фин, но без проблем намерих подходящата за мен настройка. В този клас обаче най-важното за мен е вилката просто да работи (гладко и с постоянство), така че по тези критерии моделът на Rock Shox ме изненада приятно.
Към работата на скоростната система, изградена от компоненти Sram Х5, нямам забележки (освен споменатата за размера на венците) – предавките се сменяха без проблеми дори в калта, всичко работеше добре. Командите първоначално ми се сториха по-неудобни, отколкото навремето, но се оказа, че просто трябва да ги наглася под подходящ ъгъл, което може би имаше връзка и с правото кормило на Kore. Неговата геометрия изглеждаше доста странно – леката извивка сякаш беше само назад, без никакво издигане нагоре, но всъщност бе съвсем удобно. Изобщо, периферните компоненти, включително притягащите се ръкохватки ODI, бяха на много добро ниво.
Спирачките Avid Elixir 1 са сред добрите предложения в началния клас и със 180 мм преден диск осигуряваха достатъчно спирачна мощ и добро охлаждане дори при по-дълги спускания. Лостчетата им са удобни и ергономични, а единственият проблем с тях бе разхлабването на болтовете, държащи задния преходник към ушите на рамката, което доведе до едно страховито скърцане, преди да забележа причината. След като затегнах здраво болтовете, нямаше повече проблеми.
В края на тестовия период се отвори и малка хлабина в задната главина, едва доловима, която също подлежи на затягане. Иначе колелата на велосипеда с капли Mavic TN 317 изглеждаха учудващо леки, не усетих да им липсва и коравина (като за ХС велосипед). Гумите Maxxis Ikon отново се представиха отлично във всякакви условия – дори и на мокър, хлъзгав терен се справяха по-добре от очакваното за модел с толкова нисък грайфер.
Изобщо, цялостното ми впечатление от велосипеда остана много добро, което всъщност не е и учудващо, тъй като Ram HT.Two не е точно евтин велосипед, по-скоро попада в средния ценови клас, където клиентите очакват надеждност и издръжливост при сериозна планинска употреба и мисля, че този байк може да ги осигури.
+
|
– |
|
Много приятна геометрия за ХС каране. Добра окомплектовка с надеждни компоненти и доста добро тегло.
|
Бих предпочел предните венци да са 24/38 зъба или дори 22/36. Имаше дребни, но отстраними разхлабвания при задната спирачка и задната главина. |
{gallery}products_test/test0101_pics{/gallery}
За контакти:
http://www.ram-bikes.com/
