Уоутър Клепе в SIVEN Купа България 1 XCO Карлово

Както обикновено, състезателят на Ram Bikes ни разказва за победното си каране в Карлово а 19 май…

Снимката е взета от галерията на шуменската група. Останалите снимки от нея можете да видите ТУК.

Оригиналният ми замисъл беше да посетя двудневното мероприятие в Белоградчик, но някои проблеми ме накараха да си променя плановете и да отида на състезанието в Карлово вместо това. Бяха минали 3 години от последното ми състезание там и имах само хубави спомени за мястото и изключително трудното трасе, което ни бяха подготвили тогава. Е, сега бях любопитен да видя какво ни бяха замислили организаторите този път…

Бях решил да оползотворя състезанието като семеен ден, прекарвайки го заедно с дъщеря ми и със семейството на Бойко. Потеглихме от София доста късно, и когато пристигнахме ни беше останало време само за една бърза опознавателна обиколка… Времето беше горещо, а трасето сякаш усилваше ефекта от жегата! Имаше едно изкачване и едно спускане (ако не броим едно малко спускане по средата), които общо съставяха 4-километровата обиколка. След едно лесно изкачване в полето и кратко спускане за разхлаждане започваше сериозната част – изкачване, което ставаше все по-стръмно и към края беше на границата на възможното за каране… Бързо се ориентирах, че през цялата обиколка ще трябва да пестя сили, за да не се бавя на това изкачване. Спускането след това беше приятно, но нямах време да огледам кои са бързите линии, а пък и в състезанието щях да имам 6 обиколки да ги науча…

Така, скоро стана 12:15, температурите се покачиха до над 30 градуса и дойде време да се погърчим. Началото беше добро, но след състезанието миналата седмица в Румъния си бях научил урока и реших да не карам зад двама човека от един и същи отбор. Затова дадох газ и достигнах първото кратко спускане първи. В този момент Тодор ме изпревари, което беше чудесно – не познавах добре тази част от трасето, а така можех просто да карам по неговите бързи линии… След това дойде време да се поизпотим. Още от самото начало на голямото стръмно изкачване бях на най-леката ми предавка (24-34), след което трябваше някак си да оцелея всички трудни моменти. За щастие на моменти наклонът леко отслабваше, и аз се възползвах от случая, за да върна газта и да си поема въздух преди следващия стръмен участък. До горе вече бях дръпнал на десетина секунди пред Тодор, но не можах да му дръпна още на спускането. Направих някои грешки, но поне видях хубавите линии за другите обиколки. В началото на втората обиколка намалих темпото, знаейки че трябва да оцелея на стръмното още 5 обиколки… В този момент Тодор беше близо до мен и реши да ме атакува, което беше грешка. Според мен той беше изразходвал сериозна част от запаса си от енергия, защото когато отново стигнахме до трудната част, той направи няколко грешки и трябваше да слезе от колелото… Отново набрах преднина, като този път дори не загубих време на спускането. Тогава обаче батерията на моя Garmin умря и нямаше как да следя пулса си. Тъй като това състезание се явяваше последен етап от подготовката ми за Rally di Romagna в Италия другата седмица, реших да карам разумно и да поддържам равномерно темпо. В третата обиколка застигнах няколко човека на пътеката на спускането и загубих 10-на секунди, но това не беше проблем, Тодор беше далеч назад… Така последните три обиколки преминаха приятно и спокойно и аз достигнах (прегрял) до финала след час и половина каране…

Състезанието ми хареса, трасето ставаше – може би можеше да бъде малко по-технично, но въпреки това беше добро. Организацията беше безупречна! Летвата се e вдигнала сериозно, откакто пристигнах в България преди 4 години, това много ме радва! Продължавайте в същия дух! А пък моят „семеен“ ден май придоби малко по-спортен характер… 😉

Следва Италия…

До скоро,
Уоутър