На 26 май в Ловния парк в София, при доста непринудена и приятна атмосфера и точно преди да завали, се проведе първото в България официално състезание по Dirt Jump (или поне аз не се сещам за друго – ако е имало, моля за извинение!). Събитието всъщност е част от нещо по-голямо, което ще включва и други подобни прояви и се нарича Български Дърт/Стрийт серии, организирани от групата Байк клуб (The Bike Club), в която участват някои от най-изявените имена на българската сцена в тези две дисциплини.
Началото на тренировките бе обявено още за 10:00 ч сутринта, но аз смогнах да стигна до step-up* скока в Ловния парк едва за финалите в 14:00 ч. Мога да кажа, че предвид малкия брой участници в състезанието, то протече много стегнато и гладко, а видяхме и страхотни изпълнения, така че определено си струваше човек да отдели половин-един час, за да види такова нещо.
В действителност повечето от най-добрите трикове обаче бяха направени преди и след състезанието, тъй като в самата надпревара не участваха най-добрите DJ карачи – това бе направено с цел да се даде път на по-младите състезатели, които още нямат толкова опит, но имат хъс и упоритост да се развиват. Организаторите прецениха, че именно те следва да бъдат възнаградени за усилията и участието си, в което определено има логика, особено като се отчете все още малкия размер на тази общност, в която всички се познават. Така най-добрите влязоха по-скоро в ролята на организатори, съдии или просто поддръжници на събитието, а състезателите имаха реален стимул да покажат най-доброто от себе си, знаейки, че няма да се появи някой, който със затворени очи да направи задно салто или друго някое движение, с което да лиши повечето си съперници от всякакви шансове.
Като казвам всичко това, не оставайте с впечатление, че нивото на каране е било ниско. Впрочем такива определения изобщо няма как да се използват, тъй като все още нямаме база за сравнение – ако се гледа чуждестранната сцена, със сигурност имаме да наваксваме много, но в рамките на България точно такива събития тепърва ще дават възможност да следим напредъка на карачите.
Финалите се състояха от три опита за всеки участник. Журито оценяваше всеки опит, а за класирането се взимаха двата най-добри. Видяхме някои много добри трикове, видяхме и някои падания, а когато вдигнатият от тях прах се уталожи, оценките на съдиите се материализираха в следното класиране:
1. Станислав Петров – 43.5 т.
2. Боян Христов – 42 т.
3. Георги Радев – 37 т.
Станислав Петров
Боян Христов
Георги Радев
Ние пък, благодарение на камерата GoPro Hero 3, която може да направи до 30 кадъра в секунда, подобрихме всичките си рекорди за брой снимки в рамките на 1 час (над 1000, ако някой се интересува). Когато изтрием всичката плява, очаквайте и някаква фотогалерия.
Най-важното обаче, което трябва да запомните от този кратък репортаж, е: беше готино, беше забавно, беше впечатляващо, и определено си струва да наминете за 1-2 часа някой следващ път, когато бъдат обявени останалите кръгове.
*Step-up е вид скок, при който попивката е по-високо от рампата за излитане, оттам и името, което в буквален превод означава нещо като изкачване на стъпало.
