75 км, 2850 м денивелация… но не съвсем.
Тази сутрин беше дъждовна и още по-студена от обичайното, температурата беше около 2 градуса над нулата. Решихме да се презастраховаме, взимайки допълнителни чорапи, ръкавици и елеци за каране, ей така, за всеки случай. По-добре да имаш прекалено много дрехи, отколкото да ти трябват, ама да нямаш, нали така? Намазахме се обилно със загряващ крем под ръкавите и крачолите и потеглихме към старта.
На около 200 м от там обаче получихме телефонно обаждане – етапът бил отменен… Защо? Твърде студено, твърде много сняг. Хм, на мен пък ми се струваше, че дъждът спира; в далечината дори се виждаше и синьо небе, но наистина – 25 минути по-късно етапът беше отменен официално. Мамка му, можеше да наваксаме още време днес, щяхме най-после да караме в идеални условия! Е, може би не баш идеални, но поне ни бяха познати, след като бяхме тренирали в снега и студа последните 2 месеца… Защо просто не отложиха старта? Да не би нарочно да не искаха да караме на сухо, дори слънчево време?! Не е нормално да нямаш план “Б” за такива условия… Липса на опит? Натиск от отборите на професионалните състезатели? (О, горките, да не вземат случайно да се простудят, ахъм…) Не знам, но според мен повечето състезатели, които бяха дошли от чужбина въобще не бяха щастливи…
В крайна сметка решихме да разгледаме гр. Хаен и се изкатерихме до замъка на високото, а по-късно повъртяхме около 25 км в района на хотела. Тъжен ден…
