Етап 2 – 70 км, 2000 м изкачване.
Както и вчера, този етап започна в центъра на Кордоба. Този път обаче не обикаляхме из града, а се изстреляхме право извън него. След бавния ни старт вчера с всички негативни последици от това, днес решихме да започнем по-бързо. Животът е много по-лесен в предните редици! 😉
30 минути по-късно Кен реши да намали темпото, за да е сигурен, че няма да си „изгори батериите“. Но дори и бавното каране беше трудно, защото имахме 10 км технично изкачване през големи камъни. Трябваше да гледаме винаги за идеалната линия и да се изцедим, за да преодоляваме препятствията. Страхотно каране!
Така измина 1 час и Кен наистина намали. За мен беше трудно да го разбера и приема, но какво можех да направя? Опитах се да го мотивирам, но нищо не проработи… За щастие след 20 км предимно нагоре, дойде ред и на чудесно, дълго спускане. Този път карахме сякаш не на Витоша, а в Рила. Навсякъде имаше скали и стръмни участъци, красота! За един планински колоездач няма по-добра мотивация от добрите пътеки, така че Кен се посъвзе.
В средната част на маршрута разбрах, че „повредата е сериозна“ и губим време бързо. Осъзнах, че единственият вариант е да бутам и да тегля отбора ни. Кен не беше твърде горд и ме остави да му помагам, от което и аз се почувствах доста по-добре.
След това, за щастие, последните 10 км бяха идентични с вчерашните. 😉 Този път знаех къде да очаквам големите камъни, познавах завоите, скоковете и затова успяхме да спечелим доста време. Обичам си байка! 🙂
Мисля, че завършихме около 45-то място (всъщност на 46-то, бел. ред.). Както и да е, след два дни, които възприех повече като тренировка, нямах търпение да дойде третият, а също и кафето ми в стария градски център. 😉
Ето и няколко снимки от втория ден, макар че нямаше как да направим такива по време на каране:
