10 март. Пролетта в последните дни буквално грейна с температури около и над 15 градуса и макар че за момента Баба Марта се проявява с типичния си характер а ла смее ми се, плаче ми се, кратките превалявания не спряха хъса на момчетата, които карат траял, и които се събраха рано-рано да открият сезона с едно събитие, което бе с дух повече на събиране (което е загатнато и от името), отколкото на състезание, макар че всъщност се оказа едно от най-трудните състезания в тази дисциплина, които сме виждали в България.
На първо място, трябва да отбележа, че за мен локацията на състезанието бе уникална! Палетите и другите препятствия бяха наредени в едно скрито от очите на повечето хора пространство около сградата на УАСГ (Университет за архитектура, строителство и геодезия). Мястото е нещо средно между заден двор, подход към гаражи и складове и все от тоя род неугледни неща, но пък се оказа идеална площадка за траял.
Първо, теснотията по естествен начин направи трасетата по-трудни.
Второ, високата и голяма сграда на УАСГ осигуряваше мащаб и интересен фон за някои кадри.
Трето, публиката, която впрочем не бе никак малко, можеше да наблюдава надпреварата от няколко места, включително и отгоре, което беше особено яко. Самата публика също беше яка и сякаш дори организаторите не очакваха толкова хора да намерят забутаното място в неделния следобед, че и да останат напук на преваляванията.
И четвърто, в сутерена на УАСГ, на чието ниво бяхме, има една огромна зала с едни огромни неща като 700-тонна преса и други такива, с които се тества здравината на различни строителни материали. Доста впечатляващо за тези, които хвърлиха поглед вътре!
Та за провеждането на събитието на това интересно място заслуга имат и групата архитекти, обединени под името „Трансформатори“, които имат тук една работилница и като приятели на организаторите са решили да им помогнат. А организатори бяха добре познатите „стари муцуни“ като Симеон Предов, Стамен Димитров, Крум Методиев и изобщо спортен клуб Байктраял София.
Сред гостите-участници също имаше добре познати имена като Александър Толев. Други пък ги нямаше – например Дойчин Абаджиев. Най-важното обаче е, че имаше и няколко младежи, които явно ще продължат традицията в карането, а дано да запалят и други покрай тях.
Като стана дума за каране, няколко думи и за него… Всъщност една дума – трудно! Наглед лесни трасета, които Мони Предов и Крум Методиев бяха минавали без проблеми при оформянето им, се превърнаха в препъни-препятствия дори за тях, след като сутрешният дъжд бе навлажнил дървения материал. Освен това лекотата бе само привидна – бързо се разбра, че балансирането и обръщането на посоката, когато единият ти лакът опира в стена, не е за всеки.
Стартът бе даден малко след 12 часа, трасетата бяха общо три (променяни и в движение заради лошата метеорологична обстановка, която направи някои от тях невъзможни или твърде опасни за каране), като всеки участник минаваше всяко от тях по два пъти във всяка посока.
Така в скок-подскоци, баланси, успешни и неуспешни минавания преминаха повече от 4 часа. Отново ще повторя, че това се превърна в едно от най-трудните състезания по траял, главно заради дъжда. Толкова падания на такова мероприятие май не бях виждал, като някои изглеждаха направо страшни. За щастие обаче траялджиите са корави типове и ранени нямаше.
Всъщност имаше, но още отпреди състезанието. Не кой да е, а точно победителят Крум Методиев бе с нелепа контузия от предишния ден – срязан и смазан показалец на едната ръка. Белята се случила, докато си оправял нещо по веригата и скоростите… Можете да си представите в дисциплина, в която голяма част от техниката на каране се върти около дозирането на спирачната сила в ключови моменти, колко е трудно изобщо да караш на добро ниво с бинтован пръст. Крум обаче се оказа на най-високото ниво. Първото трасе го мина почти безпроблемно и в двете посоки, след това започна да става по-трудно, но отново той бе с най-добра успеваемост и най-малко грешки, а за капак се наложи да покаже и издръжливост, тъй като при първия опит на третото трасе лапата му се извъртя и предната гума се спука. И тъй като май никой нямаше читави лепенки, Крум направи още 1-2 опита, при които гумата му спадаше и се налагаше да прекъсва, а след като успя да закрепи положението, се счупи едно от препятствията и чак след това състезателят направи полагащите му се 4 минавания.
На второ място остана главният инициатор на събитието Симеон Предов. Този път той не бе единственият участник с mod байк (траял велосипед с 20-цолови колела), но бе сред малкото, които изобщо успяха да минат някои от трасетата, без да направят 5 наказателни точки. Ако му е било трудно, може да се „сърди“ само на себе си!
Третото място зае Александър Толев от Казанлък, който навремето бе един от най-силните ни траял-карачи и макар че напоследък явно е поизгубил форма, успя да покаже, че опитът и уменията няма как да изчезнат напълно.
Както казах, BT Sofia Trials Jam не беше някакво супер-сериозно състезание – типично за траял събитията у нас, атмосферата бе много приятелска, отпусната, участниците и публиката бяха дошли да се забавляват, без да се напрягат, всичко беше на принципа „каквото сами си направим“. Наградният фонд бе символичен, но и никой не бе дошъл за него. Затова пък желанието за каране и купон не свърши дори след последното състезателно минаване.
Преди награждаването някой даде една идея, която доведе до това:
Приличащото на масов бой меле всъщност е интерпретация на модерния в момента танц harlem shake и със сигурност ще е доста по-впечатляващо да го видим на видео, когато се появи такъв материал от организаторите, но и от снимката можете да добиете известна представа за краткотрайното „безумие“, което обхвана всички.
Освободили по този начин умората и напрежението, момчетата си спретнаха и едно състезание по скок на височина, в което Крум Методиев и Мони Предов достигнаха до 8 палети (1.15 м), но те се оказаха непосилни за Крум, докато Мони успя да се метне отгоре им.
След всичко това организаторите се наградиха (изразът е сравнително точен, тъй като повечето от призьорите бяха и организатори) и закриха откриването на сезона, което беше свежо, забавно и… всъщност доста сериозно като каране. Да се надяваме, че ще има още!
