Уоутър Клепе в Andalucia Bike Race 2013 – етап 1

Едва 24 февруари е, а вече е време за първото голямо приключение за сезона – многоетапно състезание в Испания за 6 дни. Както описах в предишната си статия за това събитие, подготовката беше трудна, защото да постигнеш добра форма 2 месеца по-рано от обичайното, т.е. в средата на зимата, крие и доста рискове. На първо място сред тях са тези за здравето. Да тренираш здраво в кучи студ, тъкмо когато съпротивителните сили на организма са най-слаби, означава просто да си търсиш белята. И тя не закъсня… Разболях се три седмици преди старта и чак до третия етап се борех с главоболието, което ме преследваше през цялото това време. Моят съотборник Кен бе сполетян от боледуване в същия период, изпускайки всички важни тренировки за влизане във форма. (Тъй като той е природен талант, обикновено се нуждае само от 1 седмица интервали и 1 седмица почивка преди старта, за да влезе в добрата си форма, но този път така и не му остана възможност за това…)

Етап 1

Първият етап стартира в красивия град Кордоба. Една от целите на организаторите е да представят Андалусия с нейните градове и забележителности, така че имахме „неутрализиран“ старт през централните части на града. Опитайте се да си представите няколко стотин въодушевени колоездачи, които трябва да карат спокойно 15-20 минути по старите тесни улици. Хората се опитваха да се придвижат към предната част на групата по всички възможни начини, така че имаше и някои изнервящи и опасни ситуации и дори сериозни инциденти, които сложиха край на състезанието за някои участници, преди то да е започнало.

Нашият отбор Ram Bikes/MTB-BG.com реши да подходи спокойно и концентрирано, но в това меле напълно „пропуснахме“ същинския старт и първото изкачване, което ни запрати чак около стотната позиция. И ако това не беше достатъчно, Кен започна да достига своя аеробен праг още при ниски скорости заради липсата на тренировки с интервали. И така, аз се „возех“ с пулс 145, докато той вече беше в червената зона с пулс 175 и все така бяхме назад. Това начало бе малко разочароващо, но аз мислех за дните напред и се отпуснах отново.

Към всичко това се добавиха и страшни задръствания след първите 5 км. Тук започнаха пътеките, които щяха да се окажат отличителна черта на състезанието. Това бяха страхотни пътеки с камъни и корени през ниска храстовидна растителност, с кратки и стръмни изкачвания и спускания. Да се изсипе цялата колона на такъв терен още на първия ден и само 5 км след старта си беше доста рисковано, тъй като всеки може да издържи 5 км спринт и след това да „умре“ на първия техничен участък. Тук осъзнах, че добрият резултат в това многоетапно състезание вече е изгубен за нас (от което не бях особено щастлив).

Какво друго ни оставаше, освен да се концентрираме и да се забавляваме по пътеките? След тях дойде равна секция с дължина 7 км, където аз успях да си възвърна типичната „белгийска“ скорост и да задмина 20-30 отбора, но Кен все още се мъчеше зад мен. Така че, когато отново дойде изкачване, той трябваше да намали темпото. За щастие имах достатъчно дрехи, които Ram ми осигуриха още в началото на този сезон (за което благодаря!), така че успях да остана затоплен, докато изчаквах Кен. Пейзажите бяха великолепни, а пътеките бяха като нашите на Витоша – хлъзгави камъни, стръмни спускания, красиви гори.

Последните 10 км от маршрута бяха почти изцяло надолу и то по страхотна пътека! Кен пое лидерството заради двойното си окачване, а аз просто копирах линиите му с моя XC.One. Изведнъж, виждайки Кен да прескача една канара, той ми извика нещо, но аз не успях да разбера какво. И тъй като Кен постоянно говори по време на състезанията, не усетих предупреждението и направих същия скок, за да открия, че ме чака друг голям камък при приземяването. Нямаше какво да направя и… чух типичния звук на каплата, удряща скалата. Бях почти сигурен, че съм спукал гумата, но Ikon-ите за пореден път се доказаха като чудесна комбинация с колелата на No Tube, защото като изключим подбиването на каплата, други проблеми от този инцидент нямаше… уффф. 🙂

При това спускане успяхме да наваксаме доста и завършихме на 57 място. Е, не беше изобщо добър резултат, но с 5 оставащи дни направихме план да се придвижваме постепенно напред (надявах се, че този първи ден някак си ще е достатъчна тренировка за Кен, та да влезе във форма за втория етап 😉 ).

И така, първият етап ни донесе разочарование в класирането, но беше страхотен ден с каране по невероятни пътеки. Най-сетне разбрах защо всичките ми познати бяха толкова доволни от предишните издания на Andalucia Bike Race и изглежда, че ни очакваше още от това, така че напред към ден втори!

http://www.andaluciabikerace.com/