По едно време се чудех дали да не започна репортажа с опит за пресъздаване на бисерите, които един местен образ (доволно подкрепен от алкохолно опиянение) ръсеше цяла вечер, докато похапвахме в подножието на Шуменското плато. Ще ги запазя обаче за разказ на живо, тъй като нито могат да бъдат адекватно възприети и оценени в писмен вид, нито пък биха съответствали на нормите на благоприличието. Споменавам този епизод обаче, тъй като той показва, че Шумен ни посрещна със забавления още от вечерта и дори само заради това дългият път дотам си струваше.
Разбира се, причината за посещението ни бе доста по-сериозна – третото състезание на велоклуб „Илчов баир“, носещо името на най-популярното място за каране в околността – Шуменското плато. Сериозна в случая не изключва забавна – организаторите бяха подготвили интересно и технично трасе, бяха включили в програмата детско състезание, а многото спонсори бяха осигурили доста награди за всички групи, а също и бира, така че бива да ги споменем с добро: Община Шумен, Природен Парк „Шуменско плато“, Велоизкуство – магазина на Дани, велосипеди Крос, онлайн магазин Димибайк, Шуменско пиво, Веломания, Никобайкс.
Засега организаторите сякаш са решили да редуват форматите и след като първото състезание бе от класически ХС вид, миналогодишното бе от маратонски тип, сега отново се завърнаха към дисциплината ХСО. И трябва да отбележа, че Шуменското плато изглежда е отлично място точно за този формат, тъй като предлага доста интересни пътеки, стръмни изкачвания и спускания, а също и немалко междинни „колебания“ в посоката на наклона, така че се получи доста интензивно трасе и съвсем не леко – при дължина около 6 км денивелацията на една обиколка възлизаше на почти 400 м, което предполага доста сериозно физическо натоварване. Може би това спря организаторите да отредят на мъжете 5 обиколки и те се ограничиха само до 4… и така беше интересно, но вече имаме достатъчно силни състезатели, та да не ги жалят много – следващия път поне с една обиколка повече!
Трасето определено заслужаваше този отделен абзац, изваден пред същинското изложение, което ще е хронологично, защото… така ми е най-лесно. Всъщност след 10 часа сън почти всичко изглеждаше лесно и малко след 9 часа се озовах при старт/финала, където регистрацията и организацията на нещата вървяха с пълна сила. Между другото, не бях взел много багаж от София със себе си, но за сметка на това бях облякъл почти всички дрехи, които имах – термобельо, топла блуза, ветровка с подплата… носех и чадър! Прогнозата беше за лошо време и предишната вечер бях усетил хлад, та сега бях решил да се боря със студа и очаквания дъжд. Вместо това обаче още към 10 ч слънцето започна да се усмихва през облаците, а по това време аз вече се чудех къде в претъпканата фотографска раница да събера излишните топли дрехи.
Междувременно около мен цареше същинска суматоха на две колела – малчугани-изстребители прелитаха ниско по алеите около шадравана, тренирайки за своето състезание; напети младежи караха на задна гума и се опитваха да блеснат с бесни контри и спирания на преден баланс; състезатели в цветни екипи прииждаха откъм близкия паркинг към мястото за записване…
…а не липсваха и ексцентрични веломаниаци като този любител на една от най-известните газирани напитки в света, който с лекота би спечелил конкурс за брандиране на велосипеди.
Така неусетно стана 10:00 ч и настъпи време за детските стартове. В тях както винаги преобладаваха усмивките, макар да не липсваха и други емоции от време на време. Общо три възрастови групи стартираха в рамките на един час, докато дойде редът на същинското състезание.
В началото трасето започваше с изкачване по сравнително тясна пътека – поне когато става дума за около 70 участници, които се гонят, изпреварват, запъват на по-трудните места… Организаторите бяха отчели този факт и си личеше, че стартът е бил даден на два или три „етапа“, за всяка група през две минути, доколкото разбрах. Отделно от това до началото на пътеката имаше няколко стотин метра паркови алеи, по които бързаците да се откъснат по-напред. Вярно, това не попречи на най-бързите от по-късно стартиралите групи да настигнат още в началото на пътеката по-бавните от предходната „партида“, но все пак при мен трафикът достигна във вид на стройна колона и без сериозни задръствания.
Начело на колоната бе Александър Алексиев (Несебър/Shockblaze), за когото вече стана дума в репортажа от велорали „Черни връх“. Сега Сашо бе взел 29-цолов велосипед с двойно окачване и явно бе решен да грабне победата. Той вероятно се надяваше да се изправи срещу най-голямата сила в ХС състезанията през последните години, Уоутър Клепе, но за беда точно в това състезание белгиецът отсъстваше. Нямаше ги и повечето от „мамутите“, които винаги са сериозни претенденти за челни позиции – в края на сезона обаче някои от тях имаха нужда от почивка, особено като се има предвид, че имат и доста работа по подготовката на Купа „Мургаш“ следващата седмица.
Хубавото е, че в България конкуренцията вече е достатъчно голяма и дори когато липсват двама-трима от най-силните, все още има достатъчно състезатели, които да са на високо ниво и да направят интересно състезание помежду си. При мъжете това бяха Васил Василев (тук се движеше на втора позиция), Тодор Ангелов, Десислав Неделчев – и тримата от КК „Алекси Николов“.
Имаше и още един сериозен шосеен състезател, който реши да се пробва в съревнованието – Евгени Балев. Той се движеше около петата позиция, където с Емил Кръстев (Мамут) няколко пъти разменяха местата си, но в крайна сметка Балев не завърши състезанието – не зная дали поради контузия или нещо друго.
Затова пък Емо се държа стабилно до края и се нареди веднага след четиримата най-бързи.
Следващата по сила група бе на юношите старша възраст и първенците в нея вече застигаха мъжете в началото на пътеката. Начело бе Добрин Лиловски (КК „Алекси Николов“), който в последните години е без конкуренция в тази възрастова категория. И сега Добри завърши пръв – юношите правеха три обиколки по трасето и той завърши с време 1:09 ч, като за разнообразие реши да направи и четвърта – явно трасето му беше харесало достатъчно…
Тази година обаче ситуацията сред юношите е на път да се промени. Сливенският клуб „Сините камъни“ стана доста активен и на почти всяко състезание присъства със силна група от няколко младежи, които вече взеха челни места в предишни стартове, направиха го и тук. При юноши старша възраст например Желязко Влаев завърши само на 4 минути след Добрин, което обещава да създаде интрига и в следващи стартове, където двамата ще карат един срещу друг. Трети остана състезателят на КК „Одрински“ Александър Александров.
При юноши младша възраст сливенският отбор също качи състезател на почетната стълбичка – Петър Байчев е трети. Най-бърз в тази категория бе Иван Мухтаров (КК „Лястовица“), а втори е Димитър Дамянов от Brown Team.
При жените Христина Козарева (КК „Одрински“) отново нямаше подобаваща конкуренция, защото… най-силната ѝ съперничка този път бе в ролята на организатор. Анелия Карагьозян връчи наградите на състезателките в категорията, в която обикновено тя самата е на първо или второ място.
Освен дамите в категория жени, имаше и четири по-млади участнички в категория девойки, които също се представиха достойно. Най-бърза сред тях бе Венета Пандохова (КК „Алекси Николов“).
Що се отнася до ветераните, там само двама души завършиха състезанието, като по-бърз бе Станимир Ангелов, следван от Николай Панайотов.
И макар че покрай тези резултати съвсем забравих за хронологията на събитията, ако се върна към нея, след началото на изкачването бързо се преместих към края на най-сериозното спускане, което завършваше с доста стръмен участък. Това бе едно от местата, които събраха доста публика, но със сигурност не единственото. Самите участници след състезанието споделиха, че са им направили впечатление многото наблюдатели край трасето.
Тук Александър Алексиев вече бе натрупал малка преднина пред Тодор Ангелов, който пък сериозно бе заел втората позиция.
Васко Василев, който между другото също бе главно действащо лице в екипа на организаторите и основен „проектант“ на трасето, се движеше трети, а Десислав Неделчев – четвърти.
На пръв поглед изглеждаше, че това ще е крайният вид на класирането при мъжете, но се оказа, че Десо тактически е чакал Васко да се умори и в последната обиколка го задмина и превзе третото място на подиума.
Затова по-късно при награждаването Васко стъпи с единия крак на подиума, придавайки си срамежлив вид – наистина през по-голямата част от състезанието той беше стъпил не само с двата крака, но и с двете гуми на третото място.
Четиримата най-бързи обаче не бяха „интересни“ на трудния участък в края – те си го минаваха почти без замисляне. Други обаче не излъчваха такава сигурност и публиката стана свидетел на няколко атрактивни падания – както там, така и при една камениста секция със завой малко по-нагоре.
По-неуверените състезатели просто слизаха от велосипедите си и това дори създаде задръствания в първите 1-2 обиколки.
Едно от най-впечатляващите салта бе изпълнено от Ангел Кузманов (179°), с когото по една случайност делях хотелска стая и в чиито автомобил се превозих до Шумен и обратно. Не помня дали поради задръстване или заради друго, но той заходи към серпентината преди стръмната секция напряко през храстите и, както виждате, по този начин си „изработи“ доста ефектна снимка.
Следващият кадър във фотоапарата ми обаче е заснет инстинктивно в момента, в който Ангел вече връхлиташе върху мен. Не е ясно какво точно бе съприкосновението – от снимките на други фотографи край трасето се вижда, че аз усилено се браня с една ръка, докато се опитвам да държа другата с фотоапарата на по-безопасно място. В крайна сметка се сдобих с лека цицина, а Ангел се изтърколи по стръмния склон – за щастие без да се нарани сериозно. Разбира се, след този инцидент реших, че е крайно време да погледна какво има и нагоре по трасето. 🙂
Там имаше още един интересен и техничен участък, където също прекарах доста време. И тук някои караха, други бутаха, а трети падаха.
В горната част на трасето имаше и доста равни участъци – да се знае все пак, че е плато.
Имаше дори и скоростно спускане по една разбита асфалтова алея, но когато достигнах тези участъци, първенците при мъжете вече правеха четвъртата си обиколка, което значеше, че краят на състезанието наближава. Това е така, защото затворените с една обиколка състезатели приключваха участието си, без да бъдат изключвани от класирането, разбира се.
Имах късмета един от маршалите по трасето да ме закара бързо с кола до старт/финала, където участниците вече разпускаха с „Шуменско“ в ръка и се радваха на слънчев и топъл следобед. Организаторите бяха сварили и голям казан с макарони, така че угощението бе пълно.
За Анелия обаче предстоеше още работа – тя прекара повече от час в засичане и обработка на резултатите заедно със съдийската колегия, изпратена от БКС. Не искам да развалям позитивния тон на статията, но „професионалните съдии“ май отново не бяха на необходимото професионално ниво и сякаш създадоха повече работа на организаторите, вместо да ги улеснят.
Както и да е, паузата преди награждаването може и да беше досадна за някои от участниците, но всъщност бе заложена предвидливо в програмата, така че към 14:30 (съвсем по план) организаторите бяха готови да обявят и наградят победителите. Тази церемония също се проточи във времето, но изцяло поради положителни причини – имаше много групи и хора за награждаване, като се започне от най-малките сред децата и се приключи с ветераните. В някои от категориите имаше призове чак до десето място, така че доста хора си тръгнаха от Шумен не само с добри емоции, но и с награда.
Някои получиха и специални, ръчно изработени награди, при това не от организаторите, а от верни фенки! 🙂
Като обобщение, Шуменско плато 2012 бе едно приятно, оспорвано и добре организирано състезание, с много настроение в края на сезона. Пълното класиране можете да видите тук: http://explore-bulgaria.eu/bike_event/?page_id=189. Още снимки очаквайте скоро в галерията на МТБ-БГ. Кадри от други автори можете да видите и в страницата на състезанието във Facebook: http://www.facebook.com/events/424353650957051/, както и в темата в нашия форум: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=123123.
