Ден първи. Връх Ком – хижа Тръстеная.
Събуждането в 5:00 ч сутринта не е толкова трудно, когато така или иначе ти е станало студено. Излизането от палатката обаче със сигурност е.
Не по-лесно е и изкачването до вр. Ком – бута се предимно по стръмна, технична пътека, към която в горната открита част се добави и силен, пронизващ вятър. Това са усещания, за които „рекламите“ за планинско колоездене обикновено избягват да споменават, но действителността бързо ви среща с тях.
Затова пък панорамата от вр. Ком наистина е достойна за реклама на какво ли не – като се започне от последен модел цветни телевизори (заради страхотните цветове при изгрев и кристално ясните гледки) и се завърши с прах за пране (заради прословутата свежест, макар че всеки нормален човек би нарекъл бръснещия леден вятър всичко друго, но не и освежаващ).
Шегата настрана, но вр. Ком е едно от най-красивите места, на които съм стъпвал и при други обстоятелства (липса на състезание и вятър) бих прекарал там доста по-дълго време. Сега обаче се задържахме само 10-15 минути, колкото да се подготвят организаторите и състезателите за старта.
Ето я общата снимка от върха, всички са наредени и готови за спускане. Участниците не са много, но са внимателно подбрани. Трябваше да са 17, но всъщност са 13 – някои отпаднаха в последния момент, включително белгиецът Уоутър Клепе, който все пак ще дойде да покара в осем от дните, но му се наложи да пропусне първите два етапа.
Някои от участниците познават маршрута или големи части от него – братята Мирослав и Станимир Ангелови миналата година преминаха по него, като Стампата успя да преодолее целия, а Миро прекъсна за няколко дни заради контузия.
7:50 ч. Организаторите решават, че няма смисъл да държат участниците на този „ветрилник“ само заради кръглия час. Старт! И карането започва. Пръстите и телата са напълно сковани от студа, а теренът е коварен, поривите на вятъра са в състояние да отместят човек, така че никой не си „оставя главата“ на старта – все пак ще им трябват цели 10 дни.
Мануела Дренска е единствената жена, която стартира, а Иво Стамболиев – единственият пешеходец. Тяхната задача е „лесна“ само трябва да завършат и в останалите 9 дни, за да си тръгнат като победители.
Пътеката от вр. Ком е много забавна, но спиранията за снимки бързо изяждат няколкото позиции, които бях спечелил при краткото спускане, така че скоро оставам най-отзад с Динко, който е в ролята на „метла“.
Следва черен път, на който настигаме закъсал състезател – Анатоли Георгиев тъкмо привършва лепенето на спукана гума и веднага яхва велосипеда си, за да се опита да навакса изгубеното време. Той е силен в краката, има няколко добри класирания в категория ветерани и вероятно щеше да завърши доста по-добре днес, ако не бяха серия неблагополучия, сред които втора спукана гума и поне две обърквания по маршрута – всичко това го запрати на нерадостната последна позиция за деня, но за разочарование още е рано.
Днешният етап като цяло бе лек – спусканията бяха повече от изкачванията, теренът не бе особено труден. Райко вчера дори предупреди участниците да внимават и да не хвърлят твърде много енергия в гоненето на висока скорост, при положение че в следващите дни силите ще им трябват много повече.
Снимки: Вера Стоянова
Затова никой не бърза да си вади изводи и да си създава очаквания на база на първия ден. Дори победителите в този първи етап – Николай Коев (Исполин) и Фьодор Драголов (Drag), които финишираха хванати за ръце в 11:21 ч, знаят, че истинските изпитания тепърва предстоят. Двамата на няколко пъти са се застигали по маршрута, като в последните километри са решили да карат заедно, за да не се напрягат излишно по друсавия каменист път към Тръстеная. Трети пристигна Николай Георгиев.
В 17:20 пристига и Иво Стамболиев, с което етапът може да бъде официално закрит.
Това е най-малкото, което заслужават краката му след девет часа ходене. Въпреки това Иво е в добро настроение и каза, че засега няма проблеми.
И така, всички вече гледат към утрешния ден. Някои гледат на кафе, други на бира, трети на салата, а четвърти дори комбинират – вещи в занаята!
Аз пък като гледам, утре може да нямам обхват за интернет (днес е на честна дума), така че ако не се появи репортаж, не си мислете най-лошото. Толкоз лесно няма да се дам на мечките, пък и тук май има само прасета и вълци. 😉
