В последните два дни на Олимпийските игри в Лондон бяха дадени стартовете за мъже и жени в дисциплината крос-кънтри – единствения вид планинско колоездене, който има статут на олимпийски спорт.
Трасето за състезанието бе разположено в Hadleigh Farm в Есекс и цялостният процес на подготовката му (изграждане, тестване и т.н.) продължи повече от две години. Нито за професионалните състезатели, нито за публиката то бе нещо ново. Характерна особеност беше, че по-голямата част от него бе изкуствено изградена, като за целта бяха използвани и стотици тонове камъни, с които на много места бяха оформени технични участъци както при спусканията, така и при изкачванията. Между другото, пистата предизвика полемика дори в нашия форум – на много хора тя може би изглеждаше лесна заради това, че действително основните линии (всъщност целите участъци) бяха буквално наредени, но това не означава, че подредбата бе лесна. Най-добрите в света обаче караха така, че минаването по тях наистина изглеждаше безпроблемно. Дължината бе около 5 км, а денивелацията 70 м, което означаваше доста обиколки – 6 за жените и 7 за мъжете.
Жените се състезаваха в събота, 11 август. Британската фаворитка Ани Ласт първа наложи темпото след старта, изтегляйки със себе си челна група, включваща Жули Бресе (Франция), Ирина Калентиева (Русия) и Забине Шпиц (Германия). Златният медалист от Олимпиадата през 2004 г. Гун-Рита Даале (Норвегия) падна още в началото на първата обиколка, а по-късно спука и гума, което окончателно я лиши от всякакви шансове и тя се оттегли от надпреварата. Друг фаворит за медалите – Катерин Пендрел (Канада) първоначално не успя да откликне на темпото, но по-късно при основното изкачване настигна челната група. Ласт обаче продължи да натиска, Бресе я следваше, а Пендрел трябваше да хвърля още сили, за да ги догонва. Някъде зад нея бе Забине Шпиц – състезателка с много опит и съвсем не в първата си младост, която в това състезание показа, че все още е способна да постига големи успехи.
Във втората обиколка Жули Бресе поддържаше все така висока скорост, но Ани Ласт започна да отпада, също и Катерин Пендрел. Тук Шпиц показа силата си и зае втората позиция, а Джорджия Гоулд (САЩ) се изстреля от 9-та до 4-та позиция, като скоро след това задмина и Пендрел, окупирайки третото място. Сега обаче лидерката Бресе реши да напрегне съперничките си и постепенно успя да се откъсне напред с около 20 секунди, за което ѝ помогна и една грешка на Шпиц, довела до падане.
Шпиц и Гоулд продължиха да се гонят, а в четвъртата обиколка Бресе натисна здраво педалите и увеличи преднината си до 50 секунди. Оттук нататък само много лош късмет или груба грешка можеха да я лишат от титлата, но за нейно щастие всичко до края остана нормално и французойката спечели олимпийската титла. Гоулд така и не успя да задмине Шпиц – германката отнесе сребърния медал, а американката бронзовия. На 4 място завърши Ирина Калентиева, а пета остана Естер Зюс (Швейцария).
Състезанието при мъжете бе едно от най-оспорваните, които някога сме виждали – казвам го без никакво преувеличение. Борбата между Ярослав Кулхави (Чехия), Нино Шуртер (Швейцария) и Марко Аурелио Фонтана (Италия) продължи от първите до последните метри и бе изключително динамична и с непредсказуем изход.
В първите две обиколки споменатите трима оформиха компактна челна група, която се движеше на няколко секунди пред останалите. Шуртер и Кулхави на няколко пъти размениха местата си, докато Фонтана кротуваше на трета позиция, поддържайки тяхната скорост.
В края на третата обиколка към челото се присъединиха Бъри Стендър (ЮАР) и Хосе-Антонио Хермида (Испания), като скоро след това Стендър атакува и превзе второто място. Започна се луда гонитба между петимата състезатели. Стендър дори излезе за кратко начело, но това явно му отне доста енергия, защото при последваща атака бе задминат и от четиримата си съперници. Малко по-късно той отново атакува и заемаше ту втора, ту трета позиция. Изобщо, подреждането в тази челна група непрекъснато се променяше.
В петата обиколка обаче Кулхави, Шуртер и Фонтана отново дръпнаха напред, като чехът сякаш имаше леко преимущество. Стендър и Хермида се опитваха да ги догонят, но постепенно изоставаха – явно силите не им стигаха.
В предпоследната обиколка борбата отпред продължи, като за пръв път Марко Фонтана атакува и превзе първата позиция. Той може би се надяваше, че двамата му съперници са се уморили от непрекъснатите си атаки, но не – скоро Шуртер отново водеше, а зад тази тройка Стендър и Хермида вече бяха на 18-20 секунди.
Очевидно бе, че последната обиколка ще бъде решаваща. Фонтана отново атакува и излезе начело, задържа се там известно време, но в средата ѝ Шуртер си върна лидерството. Италианецът контраатакува упешно, но отново за кратко – Шуртер събра сили за поредна атака и излезе начело, последван и от Кулхави, така че Фонтана остана пак трети. В този момент той като че ли се пречупи и изразходва всички запаси от енергия, тъй като започна все повече да изостава и се примири с бронзовия медал. (Бел.ред. – При гледането на състезанието на живо не забелязахме, но впоследствие се разбра, че изоставането на Фонтана се дължеше най-вече на счупена седалка в средата на последната обиколка, което значи, че без този проблем той би имал не по-малки шансове от двамата си съперници за златния медал.)
Шуртер и Кулхави още веднъж размениха местата си, запазвайки дистанцията помежду си съвсем близка. Очевидно беше, че изходът ще се реши в последните метри преди финала – въпросът беше кой ще успее да подбере по-добре момента за атака и да я реализира успешно. Това беше Ярослав Кулхави – той изпревари Шуртер в един от последните завои и финишира с 1 секунда преднина.
Четвърти остана Хермида, а пети Бъри Стендър.
