Уоутър Клепе в Craft Bike TransAlp 2012: Ден 8

Финален етап до Рива дел Гарда, 75 км, 1778 м нагоре, 3235 м надолу!!


От опит мога да ви кажа, че последният ден винаги е най-труден. Всеки знае, че това е последното усилие и няма причини да пази енергията си за по-късно. Затова се опитахме да се подготвим за последните атаки. Времето вече бе на наша страна – студено и дъждовно. Организаторите ни предупреждаваха, че последните спускания към Рива дел Гарда са много хлъзгави и опасни, дайте ги насам! 😉

В първите 12 км трябваше да следваме водещ автомобил. Наклонът беше постоянно надолу и организаторите решиха, че е твърде опасно да стартираме по този начин. В подобен неутрализиран старт обикновено се очаква всеки да стои на своята позиция, но знаете какви са състезателите… Хората от 150-то място напред започнаха да ни притискат и така до старта на голямото изкачване. Сега тези „умници“ се превърнаха в опасни обекти, тъй като ние можехме да караме нагоре с 20 км/ч, а те успяваха да поддържат едва 10! Както се очакваше, водещите отбори се изстреляха напред, но ние запазихме спокойствие. Просто си хванахме добър ритъм и дори направихме кратко спиране при първата чешма, за да си допълним бутилките с вода.

Както очаквах, до върха на изкачването при 1800 м вече започнахме да изпреварваме повечето от преките си съперници в класирането. Беше време да играем нашата игра, но… оооу, беше доста студено! Трябваше да се спуснем от 1800 до 500 м в дъжд при температура 11°С. Всички започнаха да треперят и бе трудно да останеш съсредоточен. Бяхме толкова щастливи, когато видяхме малко изкачване, че се хвърлихме да атакуваме на него. Следваше кратка равна част по асфалт и ние се залепихме за два други добри отбора, което направи карането по-лесно.

При 55-тия километър започна последното изкачване в TransAlp и то беше кално, много кално, така че аз атакувах. 🙂 Кен се поизмъчи, но успя да ме следва и веднъж достигнали върха, трябваше да оцелеем в най-опасната част за деня. Уааау! Това не беше път, а просто големи натрошени скали в продължение на 1.5 км! Изглеждаха неимоверно опасни. И кой направи падане или спука гума пред нас? Да, отборът на 16 позиция във временното класиране, така че беше време да подкараме малко по-бързо… Поех лидерството при спускането, а в последните 5 км асфалт с Кен изобщо не паднахме под 40 км/ч, понякога достигахме и над 45!

Достигнахме Рива на 16 място и на същата позиция завършихме в общото класиране, така че всичко е добре, когато свършва добре!

Разбира се, атмосферата бе страхотна и много специална, след като внезапно напрежението бе изчезнало от всички състезатели. Беше време за празнуване и за скачане с велосипеди в езерото. Баня за нас и за велосипедите едновременно.

Най-накрая имахме време и за големи порции сладолед и капучино. 🙂

Кое, казвате, е следващото състезание? 😉