72 км до Мадона ди Кампильо, 3240 м денивелация, време е за атака!
Ден 7, ден за пътеки, ихаа! Затова още от старта се опитахме да преминем колкото можем по-напред. Забелязах обаче, че Кен не ме следва толкова близо, както обикновено. Намираше се стотина метра зад мен, но ми извика, че идва и да продължавам. Видях нашите холандски съперници и лесно ги изпреварих. След това поизчаках да видя какво става назад: нищо… Кен имаше лош ден и не успяваше да следва групата. Така че нямаше какво друго да направя, освен да изостана и да видя какво става с него.
Той изглеждаше зле и каза, че не успява да намери никакви сили. Затова го оставих да води и да намери собствения си ритъм. Когато можех, леко го притисках с по-високо темпо (същото правеше и той за мен в моите лоши дни) и за щастие след 30-тина минути, той отново беше във форма. И тъй като беше малко ядосан от случилото се, започна да атакува силно отборите пред нас, за да навакса изгубеното време. За мен денят започна лесно, но сега трябваше да използвам всички сили само да го следвам. 🙂
След първото дълго изкачване се озовахме в рая – хубави технични пътеки на 1000 м над долината, най-накрая малко истинско каране през Алпите ;). Сега следваше бързо и дълго спускане към долината, след което вече бяхме на прага на последното изкачване за деня от 1200 до 2200 м. За щастие то беше разделено на 4 по-малки баира по 300-400 м. Повечето участници вече бяха изразходвали всичката си енергия и сега бе време за разплата за техните атаки през изминалите дни. Успяхме да настигнем швейцарския отбор и колкото по-високо се качвахме, толкова повече тимове задминавахме. Последните 300 м изкачване бяха по ски писта – ужасно стръмни, но ние продължихме да натискаме, задминавайки дори отбора на 16 позиция.
При последното спускане за деня усетих, че нещо не беше наред. Парчето на дясната ми обувка се бе разхлабило, което затрудняваше закопчаването и откопчаването, а също и прилагането на сила с този крак. След това, карайки с бясна скорост по стръмен чакълест път, Кен за малко не се блъсна в един джип, идващ зад завоя. Успях да видя как шофьорът се паникьоса напълно, виждайки Кен да занася байка със скорост 50-60 км/ч. С това адреналинът за днес ни бе достатъчен, така че продължихме по-кротко с нашите приятели от Еквадор до финала. Ние взехме 16 място и 17 позиция във временното класиране, само на 1 минута от 16-тата, така че борбата не бе приключила 😉.
Забавно: В последните дни професионалните отбори, с които всяка сутрин попадахме в една и съща стартова клетка (топ 25) започнаха да говорят с нас и да ни казват колко ни се възхищават, че караме на такова ниво без никаква професионална подкрепа и нощувайки в палатковия лагер. Мисля, че започнаха малко да се страхуват от „туристите с раниците“, както ни наричаха. Отборът на 16 позиция дори ни помоли да не ги атакуваме, защото те „бяха работили толкова усърдно за това класиране“ и трябва да призная, че почти ми стана жал за тях. Сигурно е било много демотивиращо за тях да ги победим ние.
