Уоутър Клепе в Craft Bike TransAlp 2012: Ден 6

Ливиньо – Понте ди Легно: 106 км, 3451 м денивелация: най-дългият ден


В последните дни хората често говореха за този ден. Това се очертаваше като убийствения етап за 2012 г., но всеки път, когато проверявах графиките и данните за него, се чувствах уверен. Да, беше дълъг, и да, имаше някакви 3451 м изкачване, но не можех да намеря наистина голям проблем. На сутринта трябваше да се приготвим с 1 час по-бързо от обикновено, тъй като стартът бе насрочен за 8 ч, така че участниците да имат 1 час повече за преминаване. Кен и аз направихме огромни усилия да ядем дори повече от обикновено, за да се заредим с малко допълнителни калории за това изпитание. Ммм, много хубави кроасани! 🙂

В 8 ч времето вече беше хубаво и аз бях късметлия на старта. След 3 неутрални километра първото изкачване беше ужасно стръмно и това е моя тип каране. Беше лесно да се доберем до 25-та позиция и да сме в контакт с професионалните карачи. След това изкачване имахме пътеки – супер!!! Беше страхотно да танцувам върху байка на 2300 м н.в. След 20 км успяхме да се доберем до групата пред нас и това бе перфектно, защото сега щеше да е лесно да оцелеем 20 км върху гладки черни пътища до красивите сини планински езера. Карането в група обаче крие и рискове, защото при такава дистанция не виждаш нищо в прахоляка и много от колоездачите срещаха големи камъни тук-там по пътя си. Затова си оставих малко разстояние с оглед на безопасността.

При 45-тия км започна второто голямо изкачване за деня и трябваше да спрем, за да намажем пресъхналите и вериги. Сега продължихме с нашето собствено темпо, но застигнахме същата група и при последващото спускане дори ги оставихме зад нас. В края на тези 1600 м надолу, един швейцарски отбор се присъедини към нас, но те спукаха гума.

Тук трябваше да направим голямо спиране за 2 минути, за да напълним бутилките и да хапнем нещо преди следващото изкачване с дължина 20 км и денивелация 1500 м. В началото на това изкачване някои от професионалните отбори ни атакуваха, но след няколко километра се „удариха в невидима стена“. Само швейцарският тим, който бе спукал гума, бяха наистина мотивирани да ни атакуват силно, но по движенията им можех да предположа, че и това няма да продължи завинаги. Все пак до върха те ни взеха 4 минути. Бяхме карали вече 5 часа и аз започнах да губя сили. За щастие сега дойде времето на едно от най-техничните спускания в цялото състезание, така че се събудих отново.

В последните 7 км бях в режим оцеляване и изгубихме 2 места, тъй като стомахът ми нещо се разстрои, но беше по-добре да изгубим 40 секунди, отколкото цял ден. Благодаря на Кен, че ми помогна тук!

Взехме 18 място за деня и изгубихме само 3 минути спрямо швейцарците. Утре щяхме да им дадем отговор на това предизвикателство! 😉

 

Забавно: Шестият етап беше тежък, но също така беше и първият ден, в който можех да използвам краката си отново пълноценно. Затова се чувствах доста сигурен за следващите дни, тъй като възстановяването най-сетне се случи и също така изглеждаше, че отборите пред нас вече губят енергия. TransAlp обаче е отборно състезание, така че не е въпрос толкова на лична издръжливост, колкото на баланс и съвместна работа със съотборника. Кен и аз сме наистина добри в това, тъй като в момента, в който някой от нас усети, че е с 1% по-силен от другия, той ще използва този процент, за да му помогне, използвайки веднага предимството си. По този начин двамата оставате винаги на едно ниво и това е начинът да се справите добре. В професионалните отбори състезателите понякога са прекалено горди, твърде егоцентрични, за да признаят, че са по-слаби от съотборниците си и когато най-накрая изнемогнат, за по-силният от двамата е твърде късно да помага. След 5 дни започнаха да се появяват и жертвите на подобни грешки, което бе добре за нас. 😉

Напред към седмия ден, време е да атакуваме! 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>