Уоутър Клепе в Craft Bike TransAlp 2012: Ден 5

Скуол – Ливиньо: 70 км, 2531 м денивелация: грешка в най-красивия етап


Вчера през нощта Кен се почувства зле със стомаха, така че тази сутрин той е още по-бавен от обикновено 😉 (всеки ден ние сме първите, които откриват лагера, но също и последните, които го напускат). Нямаше време за напрягане, само за взаимопомощ, така че аз изкарах и двата байка и му помогнах с каквото можах. Той спа добре, така че пораженията би трябвало да са минимални…

Този пети етап ни бе представен като най-красивото каране за цялата седмица с много пътеки на височина над 2000 м, така че го очаквахме с нетърпение. Само една подробност – имахме бързи 1200 м изкачване в първите 20 км. А това означаваше, че всеки ни атакуваше силно. Доколкото краката ми не бяха възстановени напълно, най-големи проблеми имах именно с този висок каданс и скорост. Ох, това означаваше мъки, и то доста! Кен се чувстваше отлично и дори пое лидерството на нашата групичка, за да пази дистанцията с нашите холандски съперници отпред по-малка. Аз пък бях толкова ядосан през това 1.5 часово изкачване, че напълно забравих да пия и да ям.

Веднъж стигнали горе, пътеките започнаха и отново, когато станаха по-технични, започнахме да се придвижваме напред дори без да атакуваме. Забавлявахме се доста, но сега „моторът“ ми започна да изнемогва. Какво??? О, не! Проверих бутилките си и осъзнах, че съм направил най-голямата грешка като новобранец: без да пие течности, човек губи всичката си сила отведнъж. И докато бяхме на тези хубави пътеки, яденето и пиенето бяха трудна работа, така че не можех да реша проблема на момента. Добрата част бяха панорамите –  дори сега, чувствайки се лошо, се смеехме, когато гледахме наоколо заобикалящите ни скали и прахоляк. Освен това, моят Ram XC1 29er отново е в перфектно състояние след посещението при екипа на Mavic, така че не се налагаше да се тревожа за това.

Отне ми около час да си възвърна силите, така че да мога да атакувам отново на последното дълго изкачване. Изглежда много други отбори също бяха допуснали подобна грешка, тъй като ги настигахме и задминавахме бързо, а последните 30 км до финала бяха много забавни с цял куп малки ХС изкачвания. Използвахме цялата си енергия да атакуваме усилено, което почти доведе до падане при последното спускане към финала… Концентрация! 21 място за деня с доста сериозна грешка, можеше да бъде и много по-зле.

В Ливиньо бяхме късметлии, че лагерът и всичко останало бяха близо до финала на 1900 м н.в., така че за първи път не се наложи да губим време в обикаляне насам-натам и ни остана повече за възстановяване и за хапване на тирамису, ихаа!

Забавно: Всеки ден виждахме отбори със спукани гуми и бяхме доста внимателни при спусканията, като засега се справяхме добре. Но докато чистех моя XC1 29er в Ливиньо, вместо очакваните кравешки лайна по рамката, намерих доста петна от латекс. Проверих гумите Maxxis Icon и налягането беше нормално, не успях да открия и никакви поражения, срязвания и т.н. Колко странно! Отне ми доста време да махна тая лепкава гадост от хубавата си рамка, но иначе тези гуми за момента вършат чудесна работа в най-разнообразни условия, включително дъжд, кал, сняг и асфалт. От години търсех гуми за всесезонна употреба и сега съм сигурен, че тези са моите гуми.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>