Някои от читателите ни знаят, че Уоутър в момента не е в България, но това не го спира да печели състезания, при това с българския си състезателен велосипед. Ето го поредния негов репортаж от една надпревара в Германия – Erbeskopfmarathon.
Erbeskopfmarathon: 112 км и 3050 м изкачване в дъжд и кал: 1-во място
След като се завърнах в Белгия, Елиза (дъщеря ми) имаше трудности да свикне с новия ритъм и се будеше всяка нощ, будеше и мен. Поради това, колкото исках да се състезавам, толкова бях и уморен, за да се представя добре. Но да отида на ново състезание с моя приятел Марио, както в доброто старо време, звучеше твърде добре, за да кажа не, така че тръгнахме…
В 5:30 се събудихме от дъжда върху палатката. Един бърз поглед навън бе достатъчен да разбера, че съм направил огромна грешка, като не си взех дъждобран, топлещи ръкави и крачоли и загряващо масло. Температурата беше 15 градуса, силен вятър и дъжд – да не би в Германия още да беше пролет? Както и да е, поне щях да направя добър тест на новия XC1 29er в кал. 🙂
Загряване? Няма начин! Само карането до старта бе достатъчно да ни разтрепери, така че просто се скрихме от дъжда и вятъра в една автобусна спирка и стояхме там до 2 минути преди старта. Надявах се, че повечето участници ще се чувстват по същия начин и че стартът ще е по-лесен от обикновено, но не би! Темпото бе високо от първия километър и незабавно се оформи водеща група от 15-тина човека, като аз бях 15-ти. За щастие започнах бавно да се загрявам и ми стана по-лесно да поддържам тази скорост.
След това стигнахме пътеките и те бяха кални, изключително кални! Сега беше времето да се изпързалям до челото на групата, но точно когато достигнах втора позиция, първото истинско изкачване за деня започна. Сега всички прелитаха покрай мен нагоре по хълма! Опитах се да ги следвам, но след това погледнах пулсомера и си спомних съвета на приятели, които познаваха този маршрут: „пази си силите, защото е дълго и трудно трасе“. Затова реших да запазя ритъма си и да наблюдавам какво се случва пред мен. След изкачването обаче идва спускане и може би наистина е предимство, че в момента живея близо до Витоша, защото не просто настигах водачите, направо прелитах покрай тях и печелех преднина… Отне им половината от следващото изкачване, за да ме настигнат и отново да ме оставят зад себе си. Перфектно! Значи имах план – да си пазя силите при изкачванията и да наваксвам при спусканията. Тъй като се чувствах доста уверено с байка и гумите си, можех да си позволя някои наистина луди линии, за да осъществя втората част от плана. 🙂
Сега при всяко изкачване съперниците ми се атакуваха един друг и беше въпрос на време първите жертви да „паднат“. Групата се смали до 6 души, а след 55-тия км и до трима. Още 10 км и Ервин Бакер атакува силно при 8-километровото изкачване до най-високата точка по трасето и този път изгубих повечко време – може би до минута и половина. Но това означаваше също, че ще имаме и повече спускания от тази точка до финала, така че не се предадох.
Веднъж на върха, първо имахме спускане по ски-писта, след това няколко изключително хлъзгави хубави пътеки. Странно обаче, не настигнах Бакер? (Този човек беше професионален ХС състезател, но бе хванат с допинг и наказан за 1 година. След това бе хванат отново и наказан завинаги, така че не знаех какво прави тук. Нали не би трябвало да се състезава повече?) Както и да е, опитах се просто да поддържам добро темпо, когато внезапно, след 5 часа каране, го видях пред мен на едно малко изкачване. Очевидно и неговият „двигател“ бе „гръмнал“ при тези тежки условия, така че лесно успях да го настигна и да го оставя зад мен.
Така, след като поизмъчих RAM-чето си в продължение на 5 часа и 9 минути в тия ужасни калища, спечелих това германско състезание. Сега се чувствах уверен за добър резултат и в Трансалп следващия уикенд. 🙂 (Надявам се на топ 20.)
До скоро,
Уоутър
Бел. ред.: Към момента на публикуване на този репортаж първият етап от Трансалп вече е факт и Уоутър, заедно със съотборника си Кен ван ден Булке, е на 19-то място при мъжете. Само така!
