Голяма българска група (11 състезатели) посети провелото се на 08.07.2012г. състезание в Crna Trava, Сърбия. Най-силните състезатели в родното планинско колоездене премериха сили и се бориха мъжки с най-добрите в братска Сърбия.
Тодор Ангелов се класира втори в група „Елит“, само на минута и половина след победителя. Венцислав Баков грабна златото в група „Masters“ (ветерани). А аз (Васил Василев), успях да се преборя за второто място в група „Хоби спорт“.
Нека се опитам да споделя моите впечатления от мероприятието. В началото на седмицата Тодор Ангелов ми писа за състезание в Сърбия, което много би искал да посети, но е затруднен в намирането на транспорт. Прегледах информацията за състезанието и се заех с организацията. Набързо агитирах група приятели и така всичко беше решено – в неделя щяхме да се състезаваме на сръбска земя.
Състезанието беше разделено в доста категории и се проведе в два отделни старта. Тъй като все още нямам клубна принадлежност и не съм лицензиран като състезател, нямаше как да се състезавам в категория „Елит”, където се състезават най-силните състезатели, което ми отреди място като състезател в „Хоби спорт”. Участието ми в тази категория ме накара да гледам на състезанието като „екскурзия до Сърбия”, ето защо предишният ден не пестях сили, дори напротив. Сутринта направих две тичания – първо 5км в Ловният парк, последвано от качване от „Бялата вода” до „Златните мостове”. Но това като че не ми беше достатъчно, та след това понавъртях 40 километра и с колелото.
И така пристигайки в Сърбия, решихме да завъртим една загряваща /опознавателна) обиколка на трасето. Сърбите ни бяха подготвили много интересно трасе – уморително качване и няколко стръмни и интересни спускания. За нещастие по време на загрявката Филип Балинов, който се представя подобващо добре в състезания, падна и се контузи, което му попречи да вземе участие.
Направи ми впечатление, че сърбите имат много млади състезатели, както момчета, така и момичета, явно спортът при тях е на особена почит и те се грижат за развитието му, което силно контрастира с българската реалност. Но и при нас нещата търпят развитие, все повече хора вземат участие в състезанията, което е стъпка напред. Надявам се новото ръководство на БКС да спомогне и да насърчи клубовете да подготвят млади състезатели в този така атрактивен спорт.
На старта организаторите подредиха най-отпред състезателите от категория „Юноши”, следвани от ветераните и „Хоби спорт”. Това ме забави доста на старта, но впоследствие успях да наваксам от изгубеното още на първото изкачване. За съжаление на първото спускане се озовах след състезател, който спускаше доста предпазливо, но нямаше как да изпреваря. Тъй като стартът беше даден в 12:00 ч, слънцето печеше безмилостно и температурите бяха доста високи. Всяко следващо качване ставаше все по-уморително. Трите обиколки на състезанието преминаха доста бързо за мен, като в последната обиколка дори си позволих да забавя малко темпото – за съжаление обаче не знаех, че финиширалият на първо място в моята категория се движи на по-малко от минута пред мен, в противен случай щях да се опитам да го настигна, влагайки всичко от себе си в последната обиколка.
В следващият старт бяха мъжете и жените в категория „Елит”. Състезателите стартираха много бързо и с изключително високо темпо. След първата обиколка Тошко се движеше трети, наваксвайки забавянето от скупчването на старта. Бойко Танчев също се движеше с много добро темпо – премина покрай нас 6-ти. Учудващото за мен беше че много малко след Бойко се появи и първата жена състезателка, а малко след нея се движеше Борис Киряков. Явно нивото при жените е изключително високо. За съжаление на втората обиколка Бойко спука гума, което му попречи да завърши състезанието. След втората обиколка Тошко вече беше втори, стремглаво преследвайки състезателя пред него. Първите няколко обиколки сърбинът като че ли беше малко по-свеж и успяваше да увеличава разликата си спрямо Тодор с около 20 секунди на обиколка – разбира се, ние засичахме времената и съобщавахме разликата при всяко преминаване. В четвъртата обиколка Тодор е получил технически проблем със седалката на велосипеда и му се е наложило почти цяла обиколка да кара прав, докато стигне до Feed зоната, където несъстезаващите се българи бързо му оказват съдействие и отстраняват проблема. Оттук нататък нашето момче се вложи максимално, успявайки да скъси разликата от повече от 3 минути до само минута и половина!
Българската група беше задружна и се стремяхме да си помагаме всеки с каквото може. Тези от нас, които не се състезаваха, стояха във Feed зоната, предоставяйки бидони с вода и техническа помощ на останалите.
Организаторите бяха осигурили вкусно хапване за всички включили се в мероприятието – боб по войнишки!
Изключително съм доволен от състезанието, забавлявах се и най-важното е, че видях как може и как трябва да се организират състезания от този тип. Имаме какво да научим от сърбите, а имаме и желание нещата да продължат да се развиват – това е посоката!
Поздрави,
Васко Василев
Още много снимки от състезанието можете да видите в албумите на Васко и Емо:
https://plus.google.com/photos/102941080854695187329/albums/5763093114272403905?banner=pwa
http://stendec.snimka.bg/sports/crna-trava.689096.27798747
