Неделя, ден на истинското състезание. Ден на радост и разочарование, на грешки и на късмет. Но преди всичко ден на доброто каране, когато състезателите се опитват до последно да тестват себе си и трасето по време на тренировките, след което да покажат най-доброто срещу часовника и да допуснат колкото се може по-малко грешки. Някои успяха, други не съвсем. Така е в състезанията. Затова над 200 души се записаха и участваха, затова и вие вероятно четете тази статия или гледахте надпреварата на живо.
Отново съм в долната част на трасето и наблюдавам как някои от участниците експериментират с нови линии, изрязват завои, влизат в тревата. Това са последните два часа, в които те трябва да сглобят завършено каране по трасето и след това да се опитат да го повторят максимално чисто и бързо на финала.
Получавам вести от София, че там вече вали и трещи, но над Боровец, макар и облачно в по-ранните часове, грее слънце и прахолякът е все така дълбок. А когато някой като Младен Славчев от Чета++/Velocity заоре с гуми в дълбокото, имаш чувството, че всяка пора на тялото ти се задръства от кафяво-сивкавия облак, който се понася към теб. Не можем да му се сърдим, разбира се – Младен кара бързо и точно от такива „дрифтове“ се получават хубавите снимки – после ще търкаме с четка тела и фотооборудване…
Обърнете внимание на тази снимка, цветовете са съвсем естествени, гарантирам! Често ми се е случвало при минаване на „червен“ колоездач на яркозелен пролетно-летен фон да искам да намаля яркостта на зеленото или направо да направя снимката черно-бяла, за да не се бият двата цвята. Е, в Боровец това беше излишно – след три дни каране участниците се бяха погрижили да приложат по най-естествен начин командата „desaturate“ (отнемане на наситеността) спрямо зеления цвят – всичко край трасето тънеше в убити тонове и имаш чувството, че дори листата са оклюмали от дебелия слой прах, нахвърлян върху тях. Хората, стоящи по цял ден край трасето (маршали, фотографи и запалени зяпачи) се радват отново на обилни дози „фон дю дъст“ – лошото е, че тенът, който създава този козметичен препарат, изглежда малко мърляв.
След толкова минавания и „контри“ в завоя с обратния наклон се е оформил дълбок улей, служещ като естествен вираж. Това е съществена разлика от миналата година, когато състезателите нямаха никаква опора на това място и обикновено изрязваха завоя от вътрешната страна, за да имат накъде да се „смъкнат“, ако гумите им изпуснат. Сега се минава значително по-бързо, стига да имаш увереността да забиеш гумите в праха и да използваш коловоза. Константин Димов от Shockblaze демонстрира точно това. За жалост Тино и този път не успя да се добере до подиума, завършвайки на респектиращото шесто място в отворения клас при мъжете.
Всъщност при този завой продължава да бъде трудно влизането – идва се от вираж с доста висока скорост и нямаш никаква опора, в която да „закантиш“ гумите си. За един час видях поне няколко различни стила на влизане. Единият вече го показахме в изпълнение на Младен Славчев – занасяне на гумите до момента, в който велосипедът се е обърнал към завоя, след това влизане в коловоза и излизане от завоя, което също не бе никак лесно, тъй като на практика в долната част виражът е минимален и отново е образуван най-вече от свличането на гумите, така че е мек и прашен.
Други влизаха високо в тревата, търсейки там сцепление и подпомагащ наклон, за да завият и да се насочат към изхода на завоя.
Имаше и хора, които демонстрираха тихо и много контролирано преминаване в стил „залепен съм към земята“ – без поднасяне, без облаци прах и без да намаляват скоростта. Такова беше минаването и на Рийс Лангхорн (Grizedale MTB), и на Росен Ковачев (Dragomir Racing). Това бяха двама от най-бързите състезатели в квалификацията – съответно с трето и второ място от събота. На финала обаче и двамата нямаха късмет – британецът остана на шесто място, а Росен на осмо.
Не липсваха и участници, които се хвърляха като че малко над възможностите си – получаваше се ефектно влизане, но излизането понякога бе на честна дума, с широки шпагати в търсене на опора в склона отстрани, или пък със залитания. Какво пък, дори и такива минавания понякога бяха доста бързи.
Както и да е, да се насочим към класирането, което в крайна сметка бе най-важното нещо в неделния ден. Редно е да отбележа, че и в неделя програмата се спазваше до минутата; в предишните репортажи вече похвалих организаторите от Concept Creative и Бороспорт за чудесно подготвеното трасе и безупречното протичане на събитието. Качвайки се нагоре с лифта, няколко минути преди 13 ч състезателите в групи Hardtail и жени вече се бяха разположили около старта и загряваха.
Първи по ред стартираха твърдаците. В съботния репортаж отбелязах, че Теодор Тодоров от Dragomir Racing пропусна квалификацията, респективно и финала в неделя. Така основен фаворит и последен по трасето остана пак Теодор Тодоров, само че от Варна (КК „Алекси Николов“). За всеобща изненада обаче той остана едва на четвърто място.
Най-бърз на финала се оказа Явор Дашев от Difference, чието време бе 04:16.90 минути. След него се нареди Никола Христов (Velocity), а трети остана Слави Илиев от КК „Алекси Николов“.
Безспорно всички тези момчета карат много и мъжки, но за съжаление точно твърдаците бяха една от групите, около която се говореше най-много за сгрешени времена (тяхното класиране бе потвърдено последно, въпреки че стартираха първи). Дали е заради малкия интервал между отделните участници, дали заради технически проблеми и дали изобщо има грешки – никой не може да каже със сигурност, а ние можем да работим само с официалните резултати, но е факт, че в тази група и в отворения клас при мъжете имаше най-много оплаквания от типа „Не съм падал, карах по-бързо от квалификацията, където спирах да си почивам, а пък времето ми на финала е по-лошо.“ Това изречение го чух от поне няколко души, а всъщност един от сигурните симптоми, че има недоволни от времеизмерването, е струпването на хора около масата на съдиите, каквото имаше след края на състезанието. Така след безупречната обработка на резултатите в Сопот (където излизаха онлайн в реално време), Троян и в съботния ден на Боровец (отново имаше резултати на живо в интернет), точно за финала се получи така, че у някои участници остана леко горчив вкус. Приключвам тази тема – хубави или лоши, резултатите са такива, и продължавам с изреждането на победителите.
Всъщност по-правилно е да кажа победителката в категория жени – това е рускинята Александра Жирнова от RaceStar. След като грабна първото място в Сопот, тя успя да се добере до победата и в Боровец.
Уви, това се дължеше най-вече на грешките, които допусна Илинда Евтимова от Dragomir Racing. Тя самата сподели, че не ѝ е провървяло и дори е имала едно падане. Факт е, че Александра успя да подобри квалификационното време на Илинда само с 1 секунда – затова пък българката се върна с цели 20 секунди назад спрямо него.
Затова пък Ева Димитрова от Чета++/Velocity свали цели 30 секунди от съботното си постижение и времето ѝ не е никак зле като за състезателка, завръщаща се след травма – за Ева Боровец се явява първо състезание през този сезон.
Още нещо интересно при жените – те бяха цели шест, но разликата в нивото беше сериозна и заради интервала от 30 секунди между тях по трасето са се случили истински задръствания на няколко места, задминавания и т.н., като в крайна сметка Александра и Илинда, макар да стартираха последни, са били от първите, които финишираха; всъщност хора, наблюдавали действието в долната част на трасето, споделиха, че едва ли не шестте участнички се изсипали вкупом там…
При младежите също настъпиха известни размествания в класирането, но победителят в квалификацията – Мартин Бочуков – остана непоклатим на първото място. Страхотен сезон за това момче!
Йоан Нейчев (Dragomir Racing) успя да свали почти 20 секунди от съботното си време, което го нареди на второ място.
Иван Ажи (Чета++/Velocity) остана трети, макар че и той подобри с няколко секунди времето си от квалификацията. И тримата призьори в тази категория слязоха под 4 минути.
Най-голямата заплаха за българите в категория юноши беше Гросу Себастиан от Румъния (Funride Team), който с второто си място в квалификацията и с отличното си каране бе опасен противник. И макар че той също свали няколко секунди на финала, закова часовника около 4 минути и това му отреди четвърта позиция.
При мъжете в отворения клас Димитър Гайдов от True Riders се чувстваше достатъчно комфортно и без перипетии спечели надпреварата срещу силни противници. Може би си спомняте, че в събота Дончо Иванов (Dragomir Racing) завърши само на 2 стотни от Митето, но в неделя младият състезател от Плевен явно нямаше късмет, защото дори не успя да подобри квалификационното си време. Въпреки това той остана на четвърта позиция, което в никакъв случай не е лош резултат.
Втори се нареди Валентин Пашков от Industrial-bg – отново чудесен млад състезател, чиято скорост просто няма как да не усетите, когато стоите край трасето. Вальо също реди стабилни класирания през тази година – време му е май да си вади UCI лиценз.
Трети при юношите е гръцкият състезател Йоанис Йоану (gas moto service)
Така стигаме и до последната категория, най-силната, най-бързата, най-интересната, най-оспорваната и драматичната. Българи, украинци и британци – това бяха основните „играчи“ в топ 10, като най-сигурен изглеждаше успехът на състезателите от Острова, които имат много опит и демонстрираха страхотна скорост и контрол. Все пак второто място на Росен Ковачев в квалификацията даваше надежди и за добро българско представяне. И наистина видяхме такова, но този път от двама други състезатели – Иван Колев (Ram Bikes) на четвърто място (снимката горе) и Христо Тодоров (True Riders) на трета позиция (снимката долу).
И ако бързината и опитът на Ванката са познати от няколко години, Ицето е още съвсем млад състезател, който до миналата година населяваше подиума при младежите. В новата възрастова група той се представя не по-зле и след не много убедителна квалификация, в неделя Христо избухна с трето място в UCI категорията и най-добро време сред българите през уикенда – 03:37.71 минути.
Робърт Смит (Ram Bikes), миналогодишният победител в Боровец, бе най-бърз в събота и горната снимка казва всичко за карането му – бързо, агресивно, взривоопасно. Бърти не се притесняваше да прави мощни дрифтове в дълбокия прахоляк и то да ги прави на скорост, но може би точно това му отне победата – публиката край финала е видяла съвсем ясно как британският състезател „поляга“ във виража преди завоя с обратния наклон, след като сцеплението се оказало недостатъчно за скоростта, с която е влязъл в тази секция. Роб е станал веднага и е изгубил съвсем малко, финиширайки все още с по-добро време от квалификацията, но 03:30.16 минути се оказаха достатъчни само за второто място…
…защото неговият сънародник Бен Бейкър (s4p), победител в Сопот през 2010 г., направи безупречно каране, подскачайки лъвски по бабуните и дупките в горските части, запазвайки контрола навсякъде, и финишира с време 03:28.32 минути.
Между другото най-бързите се надпреварваха и с напиращия дъжд – за щастие природата не се намеси драматично в надпреварата и дори не се стигна до порой, а само до лек дъждец и то след приключване на състезанието.
Доста интересно протече и награждаването в UCI категорията – всички получиха шампанското си и се приготвиха за атака още преди Бен да се качи на подиума, дори връчващият медали Веско Михайлов от БКС щеше замалко да бъда облян по погрешка… и след това се започна! Мисля, че Роб Смит пръв откри огън по сънародника си, преди той още да е получил всичките си отличия. Подобно на сцена от каубойски бар останалите трима решиха, че трябва да се включат в действието и в крайна сметка победителят бе мокър до кости, когато получи последните си награди. Тогава дойде и неговият ред, но съперниците му вече се бяха изтеглили на безопасно разстояние.
Освен всички участници, поздравления заслужават и спонсорите на това събитие. За пореден път основен спонсор бяха Ram Bikes, чиито управител Николай Титев връчи наградите на жените дори на патерици. В интерес на истината Ники имаше добър помощник в това начинание. Софийският магазин Bike House също подпомогна наградния фонд. Отново ще спомена и организаторите и домакините от Concept Creative и Бороспорт/Байкпарк Боровец – без тях това страхотно състезание няма как да се случва.
2012 г. показа, че Borovets Bike Park Open Cup върви уверено по стъпките на състезанието в Сопот, привличайки стабилно интереса на чуждестранни състезатели, което води до все по-високо ниво на каране. Ще очакваме още по-силно издание догодина!
