В средата на юни Уоутър Клепе и Бойко Танчев посетиха две състезания в съседна Сърбия, и двете част от веригата Salcano Cup. Едва ли ще се учудите, че състезателят на Ram Bikes се завърна като победител и в двете надпревари. Ето неговите разкази за събитията.
14 юни, Salcano cup Kopaonik: ХС състезание на височина над 1700 м, 1-во място
Крос-кънтри състезание в четвъртък? Е, защо пък не? Като истински пристрастен към планинското колоездене, не бих имал против да има състезания всеки ден от седмицата! И ако след това има още едно състезание само на 70 км разстояние в събота, пътят до Сърбия определено си заслужава. Копаоник е най-големият ски-курорт в Сърбия, на 340 км от София, но стигането дотам отнема известно време, защото не се кара точно по магистрали…
Колкото повече наближавахме Копаоник, толкова по-красиво ставаше наоколо. Може и да карам бързо понякога (кола), но тук наистина намалих, за да погледам панорамите, които се разкриха. Чувствахме се като на ваканция далеч от дома – толкова различно, толкова хубаво! Последните 25 км бяха дълго изкачване до горната част на курорта.
Сега оставаше само да се регистрираме и да проверим набързо трасето. Досега сръбските състезания винаги са били предизвикателни, трудни, но тук трасето беше лесно. Съвсем кратка обиколка с дължина 3.8 км и 140 м денивелация, разделени между едно дълго и три кратки изкачвания. Само едно технично спускане, но нищо опасно. Това предвещаваше бързо ХС състезание със спринтове дори при изкачванията. Не е нещо, за което да съм тренирал, но винаги съм щастлив да опитвам нови неща. И една малка подробност – началният час от 13 ч бе преместен за 14, а после и за 14:30 ч – лош късмет, ако си се приготвил да хапнеш по-рано.
Най-накрая бе даден и стартът. До първото изкачване достигнах на четвърта позиция и се опитах да изляза начело. Тогава, както и очаквах, един от участниците, които изпреварих, ме задмина отдясно с висока скорост. Очаквах да последват още няколко, но това не се случи. Беше време да ускоря и да догоня лидера. В началото на спускането бях на 50 м зад него и с лекота го задминах 500 м по-нататък. Сега аз можех да решавам каква да бъде скоростта. Изглежда бяхме само двамата в челото и на краткото изкачване преди техничното спускане моят съперник Попович се подхлъзна и изгуби 10 секунди. Достатъчно за мен да се откъсна и да ускоря малко във втората обиколка, за да го изгубя от поглед.
Сега бях на водеща позиция с комфортна преднина, но какво да видя? Напарвих една обиколка само за 10 минути и комисарят реши, че състезанието ще бъде 6 обиколки. Хубаво, но правилата на UCI изискват продължителност минимум час и половина? Хмм, бях виждал подобно нещо в Белгия и тогава в последната обиколка внезапно казаха на всеки да направи две допълнителни обиколки. Така че беше по-добре да запазя част от енергията си и да продължа да пия и ям за всеки случай. Но не, нищо такова не се случи тук – финиширах с две минути и половина преднина след час и четири минути каране – направо лесна печалба! 🙂
Беше време за кратка почивка в района, преди второто състезание в събота, в Нови пазар.
16 юни, Salcano cup Novi pazar: ХС състезание при средна температура 34°С, 1-во място
След един хубав почивен ден в граничния район между Косово и Сърбия и 60 км „изследователско“ каране, бяхме готови да атакуваме ново ХС трасе. (Преди това Уоутър и Бойко участваха в друго състезание в Сърбия – Бел. ред.) Сутрешните часове бяха предвидени за пробни обиколки, за да видим какво са ни приготвили този път нашите сръбски приятели. Бързо-бързо стигнахме финала, защото обиколката беше по-кратка дори от онази в Копаоник! 2.8 км, но със 140 м денивелация. И в 10:00 ч термометърът ми вече показваше 28°, а това не беше много обещаващо… След това UCI комисарят ни каза, че ще правим по 9 обиколки плюс една стартова – ахам, това щеше да е тежко!
14:00 ч, 35°С, ммм, старт! Както обикновено, всеки се хвърля за много бърз старт и аз успявам да следвам челната група едва на пета позиция. След 2 минути започваме първата истинска обиколка. Имаме 1.2 км, за да изкачим 140-те метра височина и аз успявам да изляза в челото на групата. Точно преди първата пътека успявам да поведа. Продължавам с моето темпо и в началото на спускането вече сме останали само двама отпред. При дългото спускане успявам да взема малка преднина, така че №2, Попович, трябва да положи допълнителни усилия, аз да ме настигне при следващото изкачване. Аз мога да карам и по-бързо, но предвид дългото състезание и жегата, предпочитам да спестя сили за накрая и просто поддържам скоростта си.
При второто спускане замалко да стане лошо – в последната част някой оправя спукана гума, затова заобикалям по в края на трасето и явно минавам през трънлива клонка. Това би могло да значи спукана гума, но за щастие уплътняващата течност в гумите изпълнява функцията си и успявам да продължа без проблеми. Засега новиге ми гуми Maxxis Icon се оказват супер здрави и съм много щастлив с тях, защото ми дават доста увереност!
През остатъка от състезанието постоянно си мечтая да намаля темпото, но младият Попович е твърде силен и се налага и аз да карам бързо. Едве след седмата обиколка той поизостана и аз можахх да се отпусна и да завърша състезанието комфортно на първа позиция, ииии-хааа!
Така, след първите две ХС състезания за сезона, мога да кажа, че моят Ram HT3 29er не само върши отлична работа в маратоните, но е също и великолепно оръжие за ХС надпревари.
Уоутър
Снимки от състезанието в Нови пазар можете да видите в сайта на организаторите: http://www.salcanomtbcup.com/pzr/f/SalcanoMtbCup1706NovipazarSerbia/index.html
