Borovets Bike Park Open Cup 2012 – петък, 22 юни

Петък, ден на майстора. И наистина имаше доста майсторско каране по трасето в Боровец, където около 200 души тренираха усилено.


Разбира се, денят на майстора го споменах в обичайния му смисъл на ден за мързелуване и скатаване от работа. Бях си изградил строен план за ранно пристигане и настаняване, сутрешна фотосесия и  следобедна дрямка… Плановете обаче са затова да се объркват и макар че дисциплинирано станах в 6:30 сутринта, нещата нататък се завъртяха така, че едва в 11 бяхме в Боровец, а на лифта се качих по обяд, в 12 ч. Толкова за планираната следобедна дрямка.

Пък и атмосферата около лифта и трасето бързо ме събуди и подкани към работа. Опашката, извила се пред долната станция, показваше, че повечето участници в състезанието (над 220 предварително записали се) вече са тук и разучават линиите.

Докато се качвах нагоре, забелязах, че по трасето няма празно място – един след друг състезателите се движеха като на конвейер, а на обичайните места се струпваха цели групички, които оглеждаха пътеката или просто си почиваха.

За повечето участници трасето е добре познато и като цяло няма съществени изменения, но не липсват и нови секции – първата такава е точно след старта, където се тръгва малко по-надясно спрямо миналогодишното трасе и след завой се минава през/покрай един пън, след което се влиза в гората. Е, тази бабуна понякога хвърляше и доста накриво, право към съседното дърво.

Основните линии тук бяха две. Първата е външната, вдясно от бабуната, откъдето с изпомпване се връщаш в средата на пътеката. Валентин Пашков от Industrial-bg го демонстрира по особено бърз начин.

Другата е вътрешната – за нея обаче трябва да се завие по-остро при влизането. Какво ли ще направи в това състезание Калоян Гидийски от Mountain Hill, след победата в Троян?

Има и трета, която можем да наречем позьорска – точно през най-високия ръб на пъна – със сигурност най-бавната и небалансирана, както се уверих, когато Цолев се приземи право в моята посока и отстъпвайки назад нагазих до коляно в купчина прах и борови иглички.

Щом видеха човек с фотоапарат обаче, много състезатели инстинктивно избираха именно позьорската линия.

Едва ли ще ви изненада „новината“, че трасето е изключително прашно – след повече от седмица жега и суша, никой не е очаквал друго. След всяко преминаване от земята се надигаха цели облаци, а в някои случаи състезателите направо караха в кафеникава мъгла.

Георги Даскалов от Bikeporn, известен повече като Агента, се е подготвил предвидливо за тези условия. Защитната маска за лицето му май е медицинска, но Агента трудно би влязъл в ролята на здравен работник, повече прилича на талибан с фанатичен поглед, който всеки момент ще задейства дистанционно „експлозивите“, които е разположил около трасето.

Макар че се провежда едва за втора година, Borovets Bike Park Open Cup 2012 привлече доста чужденци, много от които вече знаят колко добри са трасетата в България. Тук са румънци, украинци, руснаци, гърци, македонци и, разбира се, прилична група британци. Последните изпъкват особено силно със супер бързото минаване, каквото ни показа Бен Бейкър, победител от състезанието в Сопот през 2010 г. Освен него тук са и Роб Смит (каращ за Ram Bikes), Дейл Ръсел от Steve Peat Syndicate, братът на Брендън Феърклоф – Кристиян и др.

И съвсем не са само британците, които минават на пълна газ, има още няколко чужденци, които днес не успях да разкрия от кои държави и отбори са – то можеш ли да видиш детайли, като минат с двеста покрай теб.

Сред българите също не са един и двама тези, които минават плашещо (в добрия смисъл на думата) през всички корени, чертаейки прави и изключително бързи линии. „Мишката“ (Михаил Добрев) от Чета++/Velocity е идеален пример за това.

Особено „луд“ в това отношение е Теодор Тодоров от Dragomir Racing, който още с второто си спускане започна да минава стабилно със скорост, при каквато половината участници с меки велосипеди все още падаха. Да, говорим за участник в категория твърдаци!

Това ми напомня и за друг интересен момент – днес състезателите на Drag бяха извадили на показ всички екипи, които отборът е имал през годините – един със син, друг с бял, трети с черно-бял, а Ники Стоянов бе изнамерил отнякъде дори червена фланелка, която до момента не бях виждал.

Илинда Евтимова пък традиционно е в черно-лилаво, но сега я споменавам по друг повод. Май се очертава този път да има наистина добра надпревара при жените – днес преброих цели 6 състезателки. Ева Димитров от Чета++/Velocity отново е на линия, тук е и победителката от Shambhala Open Cup 2012 – Александра Жирнова (RaceStar) от Русия.

Между другото, около големия трапец са изникнали интересни дървени съоръжения, които не са част от трасето и все още са в процес на изграждане, но явно и тази година можем да очакваме нови неща за каране в Боровец.

Някои участници използваха возенето на лифта за почивка в най-буквален и пълноценен смисъл, което което отново ме връща към петък, ден на майстора.

В крайна сметка именно тази характеристика  на днешния ден се оказа решаваща към 15 ч следобед, бидейки още в горната част на пистата, реших, че е най-умно да се върна до горната станция на лифта и да сляза с него към финала, за да видя какво се случва там. По пътя нагоре отново минах покрай новия участък след старта, за да видя Младен Славчев от Чета++/Velocity, който също се завръща след контузия и кара в типичния си бърз и безшумен стил.

След него минава и Стивиан Гатев от Go Ride Kona, който не пропуска да се изстреля от бабуната за максимално ефектна снимка.

Пристигайки долу, реших да поснимам малко и финалната част, където Стиви е неуморен и „зачупва“ скока преди финала, влизайки отново в кадър.

Междувременно медицинският екип има малко работа – Мартин Войнов, един от най-младите участници, пристига с разкървавена вежда – за щастие не е нещо, което ще му попречи да кара утре.

Дори и в тези следобедни часове жегата в Боровец не се усеща толкова тягостно – може би и заради вятъра, който се появи в края на тренировките и започна да опъва лентите като корабни платна. За съжаление не успях да композирам подобен кадър с колоездач – при появата на такъв всичко сякаш утихваше за момент.

В последните метри след скока скоростта е много висока и състезателите напомнят на изстребители, летящи ниско над земята и оставящи реактивна диря след себе си. На горната снимка е Мартин Бочуков, от когото отново очакваме добро представяне в категория юноши. Между другото, за днешния ден Марто бе избрал интересен екип – бял потник, защитна яка за врата, мотокросов протектор за тялото, налакътници на голи ръце – нов моден стил за летните състезания?

Докато умуваме над модните тенденции, погледът към заведенията около финала категорично потвърждава, че за повечето участници е настъпило време за почивка – бира, душ, басейн, дрямка, вечеря, текила – не е задължително редът да е такъв, а от някои неща са възможни и повторения…