Borovets Bike Park Open Cup 2012 – събота, 23 юни

Друго си е да се наспи човек в планината! Иначе не знам как щях да издържа днешния дълъг, горещ и прашен ден, изпълнен с каране – тренировки до ранния следобед, после квалификация.


Сутринта опашката на лифта беше още по-голяма от вчера – след обилната закуска (поне в хотел „Рила“ беше такава) участниците бяха готови да изгорят малко калории по изровеното трасе, цялото в прашни дупки, коловози и бабуни от спирането. Тези, които бяха дошли едва днес, също нямаха търпение да опитат прахоляка на Боровец.

До обяд денят протече по обичайния начин – участниците караха кой колкото сили имаше и често се задминаваха по трасето, както на горната снимка Стивиан Гатев от Go Ride Kona настига друг състезател в последните метри преди финала.

В тези първи часове аз твърдо заседнах в долната горска част на пътеката, където можех да се насладя на брутални минавания, особено от хора като Бен Бейкър (Великобритания, s4p) – един от фаворитите за първото място.

Повечето снимки от днес обаче очаквайте следващите дни в галерията, защото сега бързам да се насоча към резултатите от квалификацията в отделните групи.

Нейното начало бе предвидено за 14:00 ч и тук е мястото да похваля организаторите за това, че до момента събитието изглежда и върви съвсем безупречно – програмата се спазва стриктно, а за квалификацията, както и утре за финала, всеки участник си знае точното време за стартиране. Това позволи на много от състезателите да направят обедна почивка и да си преценят кога да се отправят към старта.

Други предпочетоха да тренират до последно – Иван Колев от Ram Bikes финишира сред множеството велосипеди, паркирани пред заведенията около долната станция на лифта.

Константин Димов от Shocklaze също е сред последните трениращи по пистата – снимам го от лифта, докато се качвам нагоре, за да заема позиции за квалификацията.

Слизайки надолу по трасето, вече бях започнал да се ядосвам, че не мога да си измисля интересно място за снимане, когато достигнах до втория нов участък за тази година. Черният път, по който се продължава надолу след трапеца на поляната, при излизането си на пистата е разширен и прокаран по-ниско, което неизбежно е довело и до промени по DH трасето, което точно тук влизаше в гората. Новата секция е изцяло в стила на старата – завои, корени и 15 см прах – но си е изцяло нова, така че с удоволствие (и за удоволствие на комарите) се установявам там.

Добре е, че организаторите спазват програмата, лошо е, когато аз не се възползвам от това – докато си наглася техниката, твърдаците започнаха надпреварата и сред първите, които минаха, бе и победителят в квалификацията Теодор Тодоров. Не става дума обаче за състезателя на Dragomir Racing, а за неговия съименник, съперник и също много добър карач от варненския клуб „Алекси Николов“. С времето си (04:26.66) той изпревари по-голямата част от юношите, мъжете и дори 15-тина от участниците в UCI категорията. За мой късмет все пак намерих негова снимка от тренировките, която макар и малко смотана, показва най-железния сред твърдаците днес.

За съжаление другият Теодор Тодоров не стартира, нямаше го и на тренировките. Не зная каква е причината и дано да не е някаква контузия, макар че вчера след състезанието не изглеждаше да има проблеми. Щеше да е изключително интересно да наблюдаваме борбата между двамата бързи съименници, но уви, няма да е този път.

При жените Илинда Евтимова (Dragomir Racing) засега държи най-добро време, при това с немалка преднина – 13 секунди.

Въпросът е какво ще може да направи утре рускинята Александра Жирнова (RaceStar), която спечели в Сопот по-рано тази година. Дали е имала някакви проблеми днес по трасето, дали не си е „почивала“, или просто Илинда този път я доминира. И трите отговора са възможни, така че ни очаква интересно състезание между двете. А не бива да забравяме и Ева Димитрова (Чета++/Velocity), която завърши с минута изоставане, но и с някои трудни моменти в долната част, така че има накъде да подобри времето си. Напомням също така, че при жените за първи път от много време има цели 6 състезателки и всяка сериозна грешка на двете фаворитки за почетната стълбица може да изведе някоя от другите дами на подиума.

При юношите Мартин Бочуков за пореден път бе супер-стабилен и даде най-добро време. На горната снимка той прилича на бомба, хвърлена в прахоляка – камъни хвърчат, облак се носи зад него, но погледът му е вперен към следващия завой и по-скоро земята ще се помести, за да му направи път, отколкото той. Какво повече да кажа, за да не се повтарям с други репортажи (защото тия класирания му станаха навик)… успех утре!

Един от най-опасните съперници на Марто във финала ще бъде румънецът Гросу Себастиан (Funride) – не съм сигурен дали имената му не трябва да се четат в обратен ред, но съм сигурен, че той е втори и показа много добро и агресивно каране, което го превръща в реален претендент не само за подиума, но и за първото място в тази група.

Трети при младежите е друг успешен състезател тази година – Иван Ажи от Чета++/Velocity. И от него може да се очаква всичко утре, а има и още двама-трима млади таланти в топ 10, които са способни да се качат на подиума.

В отворената категория при мъжете този път виждаме и имена на хора, които традиционно карат в UCI класа. Такъв е и победителят в тази група и един от най-добрите български спускачи през последните 10 години, каращ в момента за True Riders – викайте силно за Димитър Гайдо-о-о-ов! Аз чак от класирането разбрах, че той кара в отворения клас, но това всъщност няма голямо значение, защото Митето навсякъде е бърз и както се вижда, в тази група определено шансовете за най-високото място на подиума са на негова страна.

Няма да му е лесно обаче. Никак, никак няма да му е лесно, защото Дончо Иванов (Dragomir Racing) също е тук и завърши само на 2 стотни от Митко! Това ако не е силна конкуренция, здраве му кажи! Всъщност Дончо вече е участвал в прецедент с абсолютно еднакво време и поделяне на първото място (миналата година в Златица), така че кой знае…

Трети, четвърти, пети… в мъжката категория до десето място има предимно хора, които могат да превземат подиума. Десет души са в рамките на 20 секунди, което не дава никакви гаранции на никого!

Крайно време е да ви кажа и кой бе най-бързият по трасето днес (не че не знаете вече) – Робърт Смит (Великобритания, Ram Bikes) отново даде заявка за първото място, след като спечели в Боровец през 2011 г. Времето му е 03:32.96. Още няколко британци са в топ 10 и всеки от тях има шансове за успех, като особено трябва да се внимава за споменатия вече Бен Бейкър, който мина умопомрачително през секцията, на която бях застанал. И все пак, всички карат добре, но засега Бърти кара най-добре!

Само на 6 секунди след него и на второ място в квалификацията е Росен Ковачев (Dragomir Racing). Е, може и да не е британец, но шансовете му за подиум и дори за първо място са съвсем реални. Стискайте палци утре за най-бързия българин!

Рийс Лангохорн (Grizedale MTB) е трети, само на секунда след Росен. Това е един от споменатите британци, а нататък до десето място, че и след него, всеки следващ е на не повече от секунда след предходния. Очертава се повече от интересен финал!

Освен всички споменати бързаци, в групите мъже и UCI имаше и няколко души, които умишлено се бавеха по трасето – спираха за почивка, караха бавно и в крайна сметка финишираха на задни позиции, като утре ще стартират по-напред в групата си. Защо го правеха не зная – може би за да могат след това да гледат как карат топ 10, може би за да поседят удобно на горещия стол, а може дори да се надяват да хванат по-добро трасе, ако времето вземе, че се преобърне към лошо. Каквито и да са причините, за тях няма да има снимка днес – карайте по-бързо следващия път! 😉 Правя изключение само за Денис Стоянов, защото той по принцип си е ЗЛЕ – пише го и в името на отбора му. 😀

С това бих могъл да завърша статията, ако на паркинга пред хотел „Рила“ не ни очакваше ново зрелище – автомобилен парад, тур или рали, хич не го знам какво точно е, но е за ретро автомобили, така че десетки от тях – запазени, лъснати, красиви, а някои и доста мощни – бяха подредени пред главния вход. Най-добре е обаче да се огранича само с 1-2 снимки, защото иначе ще трябва да пиша отделна статия…