Shambhala Open Cup 2012 – петък, 4 май

За пръв път UCI Class 1 състезание в България! Това като че ли обобщава всичко, защото сред многото чужденци (на моменти имам чувството, че са повече от българите, особено в категорията UCI) личат имената на Адам Брайтън, Сам Дейл, двама състезатели от отбора Steve Peat Syndicate и още много британци, руснаци, словенци, румънци и дори казахстанци. Поне 12 държави са представени в класирането, ако правилно съм броил. При това положение конкуренцията за първите места в отделните категории е сериозна, меко казано.


Тази година програмата на състезанието е по-различна и финалът на спускането е планиран за утре, така че днес бяха квалификациите за повечето групи и спускането за определяне на стартовия списък в категорията UCI 17+, към която основно са насочени погледите и обективите. В нея няма отсяване, т.е. всички ще карат на финала, но днес бяха подредени според засеченото им време.

Най-бърз бе споменатият Адам Брайтън (Великобритания, Banshee/One Industries), който прелетя сухото като барут трасе за 4:30.35 минути. Това ще е времето за подобряване утре, а сред кандидатите за това са:


Сам Дейл – един от младите таланти на Великобритания, състезаващ се за Transition).


Ронан Тейлър – трето най-добро време днес, отново британец, тимът му е Monsterbike.


Джеймс Сток – редовен участник в Shambhala Open Cup, пети миналата година.


Джеймс Суиндън – един от споменатите членове на тима Steve Peat Syndicate.


Робърт Смит, който тази година кара за Ram Bikes – победител в Shambhala Open Cup 2011. Днес Роб зае седма позиция, но утре със сигурност ще се опита да защити титлата си.


Сред българите Росен Ковачев (Dragomir Racing) се представи най-добре – девето място, 15 секунди изоставане спрямо Брайтън. Стискаме палци на финала Росен да мръдне поне няколко места нагоре.


Стивиан Гатев (Go-Ride Kona) също се представи отлично, давайки второто най-добро българско време, с което зае 11-та позиция.

За трасето мога да споделя впечатления единствено от долната част, тъй като днес стигнах само до серпентините. Като стана дума за тях, доста сериозно са се поизровили – в средата им има тесен улей, дълбок до 20-30 см, което ги прави още по-трудни от преди.

Дебел слой прах навсякъде, особено на разстояние метър-два от лентите. Стъпваш и изпод краката ти се надига пушилка. Обувките от горната снимка само 5 минути по-рано бяха все още черни на цвят, а в края на деня имаха цвета на хоросанова мазилка.

Дори ярките цветове на една от енергийните напитки, чиято кутийка вероятно бе захвърлена в шумата съвсем скоро, бяха добили камуфлажно запрашаване.

Както и да е, да се върнем към състезанието… имаше и други групи, освен UCI 17+. Това бяха жените, младежите (15-16 г.), твърдаците и отворената категория 17+, в която също имаше доста добри карачи. Румънците например масово се записаха в нея, както и миналата година, включително Сорин Парау. Много от руснаците също бяха там – както ми обясниха, в Русия изваждането на UCI лиценз не е много евтино, поради което много от състезателите им нямат такъв. Във всички споменати групи днес се проведе квалификационно спускане, което имаше за цел да отсее определен брой участници, които да продължат на финала утре.

Първи по ред в това изпитание бяха твърдаците – хеви метъл категорията, съставена изцяло от българи. В долната част си личеше, че много от тези момчета вече са с окапали от умора ръце и крака, но въпреки това продължаваха да стискат здраво кормилото.

Поне до момента, в който срещнат някое дърво – особено близкостоящи се оказаха тези до серпентините!

Състезателят на Dragomir Racing Теодор Тодоров засега изглежда без конкуренция при твърдаците – с 15 секунди пред всички останали. До приключване на състезанието обаче нищо не бива да се предрича – скалите в Сопот са безмилостни, особено към велосипеди без окачване.

След като Ева Димитрова счупи ключица на 1 април, от българска страна останаха само две сериозни спускачки – Илинда Евтимова (Dragomir Racing) и Ани Томева (Свободно измерение).

И за тях състезанието няма да е лесно, тъй като са изправени срещу рускинята Александра Жирнова (RaceStar), която днес даде най-добро време и Андреа Радачич от Словения, която спука гума, така че е трудно да се каже какво да очакваме от нея утре.

При юношите най-бърз бе Мартин Бочуков, но за жалост точно него съм пропуснал, докато се борех с едни храсти, които хем бяха бодливи, хем сипеха гъст облак прах върху мен и фотоапарата. Затова на горната снимка виждате втория в квалификацията от днес – Йоан Нейчев от Dragomir Racing. Трети е Веселин Каракушев от Sopot DH Team – както ме информираха маршалите по трасето, в Сопот вече има цели пет местни момчета, които здраво настъпват педалите и знаят трасето наизуст – представянето на Веселин потвърждава това.

Като стана дума за маршали и изобщо за организация, твърде малко видях днес, но като цяло всичко изглеждаше стегнато и добре организирано, стартовете бяха дадени по програма, времеизмерването бе бързо и акуратно, дотолкова, че дори имаше и резултати в реално време в сайта на Ram Bikes, които заедно с байкпарк Шамбала са организатори на проявата. Утре също ще има подобно отразяване, така че ако не сте в Сопот, можете да следите тази страница: http://www.ram-bikes.com/bg/view_news.php?news_id=23

В категорията DH Open 17+ най-бърз бе Валентин Пашков (Industrial). Уви, аз не съм бил толкова бърз с фотоапарата, поради което и негова снимка липсва в колекцията ми. Срам не срам, отново ще си послужа със снимка на втория в тази група – Дончо Иванов, който продължава да се доказва като един от най-обещаващите млади спускачи у нас.

Третото най-добро време в отворения клас е на Сергей Малцев (Русия, Debosh) – също редовен участник в Shambhala Open Cup.

За съжаление не всичко през днешния ден бе хубаво. Още с пристигането си в Сопот чух неприятната новина за два откраднати велосипеда, при това доста скъпи и хубави. Виждате ги на горната снимка, а ако ги видите някъде на живо, веднага сигнализирайте в полицията. Може да се каже, че байковете са уникални за България, така че отваряйте си очите. Повече информация за тях можете да видите ТУК.

Продължавам с още интересни моменти от днес, следвайки същата безразборна „подредба“ – така де, петък вечер е, а аз комбинирам работа и хапване, кой ще се занимава с правилно структуриране на репортажи…


Ако погледнете внимателно маската на Съни от горната снимка, ще видите, че тя е покрита с приличен слой прах. Дали пък някой няма да прибегне до т.нар. tear-off плаки (използват се при дъжд) дори в абсолютно сух и топъл ден?


Асен Стратиев вече кара с екипа на True Riders. Освен това се вижда и тунинг тип duct tape при дясната му команда и спирачно лостче. А може би Асен тества някакъв секретен нов продукт? 😉


Младен Славчев от Чета++/Velocity отново е по трасетата, макар все още да се възстановява от счупване на крак в самото начало на сезона.


Не знам кой е опъвал мрежите при серпентините, но днес той можеше да се радва на богат улов.


Най-голям проблем участниците имаха с последната серпентина – дори да се бяха преборили майсторски с предишните три, тази изискваше висш пилотаж и повечето състезатели завършваха участъка, застанали напречно на пътеката.


Имаше и други възможни изходи от ситуацията – Тино показва един от тях.


Иван Гиргинов дава газ с новия си байк, кръстен от него Сюзън.


Тъй като участниците стартираха по ред на номерата, не беше рядкост по-бърз състезател да застигне човека пред него, а понякога се струпваха и цели трима.


Общ поглед към поляната около финала. Никога досега не е имало толкова много шатри и хора. Shambhala Open Cup става все по-добро състезание!