Чудесният пролетен ден, какъвто очаквахме от доста време, и централното разположение на Стара Загора, както и утвърдената репутация на състезанието и организаторите от клуб „Зарата“, допринесоха за това традиционната надпревара с начало и край в парк „Аязмото“ да събере рекорден брой участници (89 в горните възрастови категории – над 16 г. и 38 деца на възраст до 15 г.).
Вероятно това бе причината организаторите да се забавят малко спрямо обявеното в програмата, което време много състезатели използваха за загрявка и тренировка по безбройните пътеки на парка над града, по част от които бе прекаран и маршрутът на състезанието.
Като стана дума за трасето, макар че си спестих няколко километра от него, мога твърдо да кажа, че беше страхотно. Това е едно от състезанията с най-голям процент на пътеките като част от маршрута, на което съм присъствал, и това нямаше как да не се хареса на участниците. Голяма част от пътеките, съставящи трасето, някога всъщност са били черни пътища, но природата напоследък си е взела обратно територията – какво по-хубаво от това! Вярно е, че бяха сравнително лесни, но това не ги прави по-малко хубави, нито по-малко опасни и вълнуващи, когато човек се засили с подходяща скорост по тях.
Дали заради това, но много от участниците успяха да се заблудят на различни места по трасето. Някои се оплакаха и от недостатъчна маркировка. Бидейки турист по маршрута, ми е трудно да съдя от гледната точка на състезателите, но аз лично никъде не видях проблеми с ориентирането. Може би е било така, защото при разклоните намалявах и се оглеждах, но моето впечатление от маркировката бе добро.
Както споменах още когато публикувахме резултатите, борбата между участниците бе много оспорвана – дори и те споделиха това след финала. Беше се събрал целият ХС елит – трудно ми е да се сетя за някой липсващ от топ-състезателите в последните години. Поради това и поради непрекъснато променящия се характер на трасето (ту нагоре, ту надолу, ту черен път или широка пътека, ту някоя тясна), поне до средата на състезанието имаше чести атаки, защити и разни тактически хватки, докато се оформи класирането в крайния му вид, а за някои участници борбата и перипетиите продължиха до самия край.
Първите 1-2 км бяха предимно по тесни пътеки, където моето кормило едва минаваше покрай дърветата, какво остава за възможност за изпреварване. Така Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“), който успя да спринтира най-бързо от старта, влезе в този участък на първа позиция и все още на нея го заварих при едно кратко, но стръмно изкачване с чудесен изглед към… циганската маала.
Както и да е, Тодор се появи в компанията на Уоутър Клепе (Ram Bikes) и Десислав Неделчев, също от КК „Алекси Николов“, които го следваха съвсем плътно. Може би затова при по-внимателно вглеждане се вижда как Тошко е изплезил език. 😉 Всъщност той разказа подробно във форума как е протекло за него състезанието и се вижда, че по тези първи баири зорът наистина е бил голям. Можете да прочетете разказа на Тодор тук: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=109257&start=30#p840354
Уоутър обаче не е стоял на второто място твърде дълго – при първата удала му се възможност той атакувал и излязъл начело, след което впрегнал огромната си сила , за да набере преднина спрямо състезателя от Казанлък. Когато минах напряко и причаках състезателите на една от пътеките в средата на маршрута, Уоутър вече бе първи – за мой лош късмет той мина точно когато се канех да извадя фотоапарата от раницата – това е то, колкото и да бързаш, трудно е да уловиш белгиеца два пъти на дълго трасе, освен ако не владееш телепортацията. В крайна сметка Клепе завърши с време 1:32:58 ч – най-доброто за всички участници. За него това бе първо състезание в България за сезон 2012 с екипа на новия му спонсор, а също и с чисто новия Ram HT3 29er. Впечатленията му можете да прочетете в сайта на Ram Bikes: http://www.ram-bikes.com/bg/view_news.php?news_id=20
Уоутър не бе единственият, който караше велосипед с големи колела – поне още 3-4 души бяха с 29er-и, а други вече са си поръчали и ги чакат, или най-малкото обмислят дали да не го направят. Ако сте смятали, че това е просто модно увлечение, трябва да поговорите с някой, който кара такъв велосипед – вероятно ще си промените мнението.
На трето място при мъжете завърши Десислав Неделчев, скоро след него финишираха и Емил Стойнев и Борис Киряков (Мамут/Maxbike). За Десо това е първи сезон в тази възрастова категория и едва ли някой се съмнява, че младият състезател има всички дадености да се конкурира с най-добрите там, така че вероятно ще го виждаме често на подиума.
Изобщо, за отбора „Алекси Николов“ това бе поредното много успешно състезание, като добавим и първите места на Анелия Карагьозян при жените и Добрин Лиловски при юношите.
Анелия имаше едновременно лош и добър късмет. Лош, защото веригата ѝ се скъса точно на старта, но затова и добър, тъй като веднага получи техническа помощ от тима си и бързо се върна в надпреварата, макар и с няколко минути закъснение. За Ани те не бяха проблем и още в средата на маршрута тя вече ги бе наваксала и дори натрупала солидна преднина пред съперничките си. Финалното й време бе 2:22:44 ч. – не мога да не отбележа, че това би я поставило на 17-то място при мъжете, а ако в посоченото време са включени и загубените минути на старта, без тях състезателката от Шумен би се придвижила още 3-4 позиции нагоре. Иначе казано, Ани е машина! И нейното мнение за състезанието можете да видите във форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=109257&start=30#p840516 . Още 4 дами взеха участие в надпреварата – втора завърши Мария Нечева (Зелен път), а трета Адриана Станкова.
Добрин Лиловски, най-бързият при юношите, сякаш караше непрекъснато усмихнат, или поне така съм го запечатал на снимките. Този младеж се представи впечатляващо, меко казано. В средата на състезанието той се движеше на трета позиция измежду всички участници и вероятно щеше да я задържи до края, ако не бе спускал гума. Дори и така той финишира с шестото най-добро време за деня. След края на състезанието мнозина коментираха и успехите му в шасейното колоездене, така че Добрин се оформя като универсален боец на много фронтове, а тепърва има да трупа и опит. На 2-ро и 3-то място в неговата група завършиха Александър Александров и Ивайло Колев – и двамата от КК „Георги Одрински“.
В междинната група 35-45 г. Димитър Димитров (Мамут) за пореден път доказа смисъла от съществуването на такава категория, след като финишира пръв в нея и с четвъртото най-добро време в общото класиране. Венцислав Баков (Мамут) и Николай Коев (Исполин) също се качиха на подиума с отлично каране и добро време.
При ветераните (45+) най-бърз бе Димитър Балабанов (Средна гора), следван от представителя на домакините Красимир Господинов (Зарата Транспрес) и Иво Лалчев (Мамут).
Като стана дума по-горе за спукани гуми, много от тях се дължаха на този участък. Вече споменах, че повечето пътеки бяха сравнително гладки и бързи, но на една такава в близост до града Бай Мангау се бе намесил творчески, превръщайки терена в поредица от бабуни, дупки, големи и остри камъни и ров отстрани, в който не бихте искали да се озовете.
Това, което така и не разбрах, е докъде се простираше парк „Аязмото“ и откъде започваше същинската, дива Средна гора. Едно е сигурно, навсякъде пътеките бяха много, същинска плетеница, и от страната на града неговата близост се усещаше осезаемо. На мястото от горната снимка имах чувството, че някъде на 50 м под мен ще изляза на паркова алея, а се оказа, че все още съм на 2-3 км от финала. От него ме деляха още пътеки, включително една изключително вълнуваща ATV „алея“ с виражи и много скорост.
Между другото, ако се върнем към тясната пътечка от горния абзац, докато чаках в следобедния пек (да, това е точната дума!) да се появи някой, опасявайки се да не получа слънчев удар, по извивките й профуча Бойко Танчев (Мамут) изпреварвайки точно тук една от дамите. Очевидно Бойко правеше втора обиколка (което и Уоутър смяташе да пробва), но това, което разбрах впоследствие бе, че при първата той се е объркал при един остър завой и без да иска е съкратил маршрута, поради което е бил дисквалифициран. Имаше и други подобни случаи, което отново ни връща към началото на репортажа и темата за маркировката – на всички проблемни места, където различни хора се бяха заблудили, аз лично видях лента или табела, но при толкова много и бързи пътеки, човек трябваше да се оглежда добре, за да види знаците.
Именно благодарение на многото пътеки не чух нито едно оплакване от трасето, само похвали. Като се добави и хубавото време и раззеленилата се природа, дори загубилите се не останаха с чувство за загубен ден, тъкмо обратното!
Не пропускайте и темата във форума на МТБ-БГ, където ще намерите още мнения от участници: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=109257
