Велорали „Drag Черни връх“ 2011

В първия ден на октомври 2011 г. велорали „Drag Черни връх“ се проведе за осми път. На пръв поглед това би трябвало да значи, че трудно можем да кажем нещо ново за това събитие, но в действителност през 2011 г. се случиха доста неща, които си струва да отбележим. Затова решихме този път да не ви занимаваме с организацията (тя така или иначе бе добра), трасето (добре познато от предишните години), маркировката (този път беше със стрелки, нанесени със спрей, и тук-там ленти, но това не попречи на много участници да се объркат на добре известното място с острия ляв завой след пресичането на пътя за Копитото – на това място просто трябва да има контрола, за да не продължават хората надолу).  Така че освен с класирането, искаме да ви занимаем и с отделни акценти, които смятаме за важни и илюстриращи събитието.


Уоутър Клепе (Vivelo) отново счупи всички рекорди, поставяни някога в това състезание, завършвайки с време 2:29 часа. Нереално, но факт, а още „по-обезпокояващо“ е, че може да свали още от това време! Позволяваме си да припомним, че преди идването на Уоутър в България, най-доброто време за изкачване до върха бе около 2 часа, а общо за целия маршрут – около 3 часа.

Белгиецът още преди 2 години загатна, че предстои ревизия на рекордите, но тогава ги подобри с малко, тъй като имаше технически проблеми. Сега пък бе леко болен, но това не му попречи да грабне едновременно титлите за най-добър катерач (1:43 часа) и най-добър спускач (46 минути). Има ли нужда изобщо да коментираме повече?

Всъщност има, защото времената на Бойко Танчев (Мамут), който завърши втори, и на финиширалия броени секунди след него Венцислав Баков бяха като това на Уоутър преди две години. Необходимо ли е да привеждаме допълнителни аргументи за благотворното влияние на този отличен състезател върху родните ХС таланти? Видяха, че може да се кара по-бързо и се напънаха и те! Сега остава да станат и малко повече…

…което също е ясно забалежима тенденция. Вярно е, че на върха все още подредбата е сравнително ясна и неизменчива, но базата расте. Видя се и в другите състезания през сезона, потвърди се и в Бояна, където около 160 души застанаха на старта, а предварително записалите се бяха дори повече – към 180! Отново рекорд спрямо всички предходни издания на велорали „Drag Черни връх“. На горната снимка, направена в петък следобед след награждаването, вероятно се виждат едва половината от всички участници. По традиция сред тях имаше всякакви хора (и от почти всички отбори в страната) – обикновени велотуристи и айляци (с мощно включване от Пловдив и „Крива спица“), топ състезатели, любители-спортисти и дори откровени почитатели на спускането. Както ще видите от времената в класирането обаче, всички те караха здраво и времената на една все по-голяма част са респектиращи.

Доста сила тази година бе събрана и в отборите (двойките). Някои от най-бързите ни ХС състезатели избраха тази категория като поле за изява – най-типичният пример са Тодор Ангелов и Десислав Неделчев, които грабнаха безапелационно победата с време 3:02 часа. Между другото, двамата карачи от Казанлък вече карат за тима на КК „Алекси Николов“. С подобно попълнение варненският отбор вероятно може да бъде определен като най-силният в България (в дисциплината ХС), тъй като в него има още двама-трима силни юноши и непобедимата Анелия Карагьозян.

Но не бяха само Тошко и Десо в тази група. Втори в нея завършиха Райко Стефанов (на снимката горе) и Красимир Великов. Техният отбор носеше забавното име „Скалелото“ – игра на думи, която повечето редовни читатели на форума бързо ще разгадаят.

Като двойка караха и Станимир Статев + Антон Настев (на снимката горе), който показа стил пред обектива ни дори по време на изкачването. Радваме се да виждаме Тони отново в състезанията, след като отсъстваше известно време от страната и въпреки сериозните му ангажименти извън колоезденето. Двамата бяха кръстили отбора си „Ягодка“, но се добраха едва до четвъртото място, изпреварени от Иван Радев и Боян Бановски.

Като малко отклонение от класирането искаме да отбележим, че до хижа „Кумата“ състезателят от горната снимка, Емил Стойнев – Емски, се движеше на втора позиция с изоставане спрямо Уоутър едва десетина минути. За жалост три спукани гуми го извадиха нелепо от челната тройка, но Емски (който по принцип е състезател по триатлон) даде сериозна заявка в категория мъже и се надяваме по-често да му остава време за състезания по планинско колоездене.

При жените Христина Козарева нямаше сериозна конкуренция и с лекота (разбира се, съвсем условно употребена дума, когато става дума за това състзание) спечели първото място, следвана от Елена Димитрова и Адриана Станкова.

При ветераните Фьодор Драголов (Drag) за пореден път триумфира с най-добро време. Мъчим се да се сетим дали е имало случай в историята на състезанието някой да успее да го пребори, но май няма такъв. От горната снимка се вижда, че в най-трудните участъци Фьодор е бърз дори с колелото на рамо (трябва да го видите на живо!), но всички знаем, че ХС състезанията се решават по баира нагоре, а там състезателят на Drag е още по-силен. След него завършиха Николай Гугински (Мамут) и Николай Коев (Исполин).

От най-възрастните отиваме към най-младите (юноши младша възраст), където подреждането е следното: 1. Иво Попов 2. Кристиян Дянков 3. Христофор Платиканов.

При юноши старша възраст Георги Георгиев (Авител) надделя над Желязко Влаев и Румен Стоянов.

Пълното класиране е публикувано в Probike: http://www.probike-bg.com/modules/news/article.php?storyid=3327