На 24 и 25 септември велоклуб „Зарата“ за пореден път събра редовни и нови участници във велорали „Средна гора“ 2011. И този път център на събитието бе курортът Старозагорски минерални бани – едно приятно и твърде спокойно местенце в Средна гора, заобиколено от хълмистите ридове на тази планина, по които бе прокаран маршрутът на състезанието.
Още тук е мястото да кажа, че трасетата за двата състезателни дни бяха маркирани не само с ленти, но и с табели. Това не е израз на някакво разточителство, а поредната добра инициатива, в резултат на която в този район вече има маркирани МТБ маршрути, по които човек може да отиде и да покара по всяко време, без да участва в самото състезание. През лятото районът вероятно е доста горещ, но за пролетните и есенни месеци изглежда перфектен и ако желаете, можете да планирате някое посещение там, докато знаците са още пресни. Между другото, организаторите бяха предвидили несъстезателна програма (туристически карания) и за първите два почивни дни (четвъртък и петък), но май не се намериха желаещи за подобна ваканция.
Всъщност именно тази велотуристическа маркировка може би допринесе за някои обърквания и загубвания през първия ден. Табелите са сравнително малки и бяха сложени предимно на важните разклони, като на някои места с второстепенни отбивки бяха спестени. Организаторите бяха добавили и ленти на някои от тях, но на други липсваха такива (дали са били премахнати от някой, не зная). Всъщност едно от основните оплаквания при този първи етап бе за липсата на „потвърждаваща“ маркировка, т.е. ленти по-начесто, които просто да дават информация, че си на прав път. По принцип бе казано преди състезанието, че при липса на лента или табела трябва да се следва пътят/пътеката направо или просто най-ясния път, но дали всички бяха чули тези указания и доколко са можели да разчитат на тях в гората… Иначе казано, през първия ден имаше някои проблеми с маркировката, подчертавам – при състезателно каране. Аз, като турист, се оправих без проблеми, тъй като спирах и се оглеждах за верния/логичния път на по-проблемните места, но за състезателите в бързината сигурно не е било трудно да пропуснат някоя от малките табели или просто да изпитат несигурност при някой по-дълъг участък без потвърждаваща маркировка.
През втория ден организаторите бяха ползвали лентите значително по-щедро, така че дори с висока скорост навигацията бе безпроблемна (поне за мен). Тук трябва да похваля и Тодор Ангелов, който освен като състезател, се изяви и като помощник на „Зарата“ при маркирането на втория етап.
След миналогодишните проблеми заради преминаването през (изоставената и напълно занемарена част на) военния полигон Змеево, за 2011 г. маршрутът на първия етап бе значително променен. За съжаление не мога да кажа дали към добро или лошо, тъй като се случи така, че именно повечето от новите секции съкратих в желанието си да направя повече снимки на състезателите в предни позиции. През първия ден маршрутът бе дълъг и труден – 46 км по GPS, които повечето велокомпютри отчетоха като 49, придружени от над 1200 м денивелация. Наклонът постоянно се менеше – качване, спускане, качване, спускане. При това на някои места качванията не бяха по-полегати от спусканията!
На старта застанаха 49 души, което, за съжаление, е твърде малко за такова хубаво състезание. Спомням си първия път (преди две години), когато посетих велорали „Средна гора“ и тогава участниците май бяха 70, така че за мен бе изненадващо в подобен хубав септемврийски уикенд, без да се дублират събития в същата дисциплина, да заваря само 50-тина участници. Интересен факт е това, че имаше поне десетина души, които се бяха записали предварително, но не дойдоха, явно възпрепятствани от нещо. Освен това, във втория етап се включиха още няколко души. Изобщо, ще ми се да вярвам, че причината за подобна по-слаба посещаемост не е някакъв мързел или есенна умора. От хората, които дойдоха, едва ли някой си тръгна недоволен.
Както казах, аз съкратих значително маршрута, причаквайки участниците в няколко различни точки, и май улучих най-интересната част от него. Карането започваше по пътека нагоре, после по друга пътека се спускаше до Ново село. На това първо спускане причаках Уоутър Клепе (Мамут/Вивело) и Тодор Ангелов (КК „Свръхзвуковите“ Мъглиж), които все още се движеха в комплект.
След Ново село състезателите правеха обиколка на един баир с дължина около 10 км и се връщаха отново в селото, за да започнат поредното изкачване в горния му край. Не е трудно да се досетите, че именно тези 10 км бяха първата част, която пропуснах. 🙂 Вместо това поех по третия баир от маршрута – широка пътека, използвана от ATV-та, която без двигател с вътрешно горене си е доста трудна за превземане. Малко преди връхната й точка чух подвикване зад мен и докато извадя фотоапарата от кобура, Уоутър ме подмина с весело темпо.
Зад него се „набираше“ Тошко, може би на минута или две. До края на състезанието дистанцията между тях не се увеличи драстично – състезателят от Казанлък завърши първия етап с 3 минути изоставане спрямо белгиеца. Вярно е, че Тодор познаваше маршрута добре, докато Уоутър е трябвало на места да кара с повишено внимание, но той самият сподели, че това не му е коствало повече от няколко минути. Изреждам всички тези неща, за да стигна до заключението, че мосю Клепе си е все така бърз, но най-бързият сред българите също дръпна здраво този сезон и това изглежда резултат именно от съревнованието със силния белгийски конкурент.
След тази първа третина от маршрута на трета позиция, също в пакет, се движеха Бойко Танчев (Мамут) и Фьодор Драголов (Drag). Бойко също кара все по-силно, благодарение и на съвместните тренировки с Уоутър, така че през този сезон сякаш е абониран за третото място при мъжете. Постигна го и във велорали „Средна гора“, макар че през първия ден изглеждаше малко по-уморен и „по-бавен“ от обикновено (в кавички, защото подобно определение никак не подхожда на скоростта, с която се движат тези „машини“).
Фьодор пък беше без конкуренция в категорията 45+ и през двата дни. Всъщност нивото му е толкова високо, че в общото класиране (само по време, без значение на категорията) състезателят на Drag е на шесто място, оставяйки след себе си доста участници, които са два пъти по-млади от него. На второ и трето място в неговата група финишираха Иван Весели (Зелен път) и Найджъл Морган (MTB Bansko).
Силно бе представянето и на Николай Коев (Исполин) от Габрово, който през настоящия сезон доминира в категорията над 35 г. Велорали „Средна гора“ бе първото състезание (ако не се лъжа), в което навремето бе обособена възрастова група 35-45 г. – за хората, които не е справедливо да се състезават с младоци на по 25 години, но и е твърде рано да бъдат наречени ветерани. Както може да се види и от класиранията, това наистина си е една доста сериозна категория. В нея през първия ден Коев срещна силно предизвикателство в лицето на Димитър Димитров (Мамут), който бе малко по-бърз. За съжаление Митко пропусна втория ден и по този начин интригата в тази група се поизгуби. Втора и трета позиция в класирането заеха Анатоли Георгиев (Балкантурист) и Лъчезар Николов (Крива спица).
ATV пътеката след Ново село продължи със страхотно спускане, наподобяващо на места широк улей с големи виражи. Карането в този участък бе истинско удоволствие, а на горната снимка победителят при юношите – Десислав Неделчев („Свръхзвуковите“) – показва как трябва да се кара в подобни условия – бързо и агресивно! Десо също бе „самотен“ ездач в своята група, макар че Добрин Лиловски (КК „Алекси Николов, на долната снимка) също показа страхотна форма и за двата дни изостана от съперника си само със 7 минути. И двамата младежи са на отлични позиции в общото класиране – 4-то и 7-мо място! Трети при младежите остана Георги Георгиев (Авител).
След споменатия улей следваше черен път с много и дълбоки коловози. Карането по него на места си беше страшно, но и забавно.
Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“) най-сетне бе отново на линия като състезател и успешно се пребори както с коловозите, така и с конкуренцията в лицето на още 4 дами, сред които втора завърши Таня Тодорова (Крива спица), а трета Адриана Станкова.
Пълното класиране (общо и по групи) можете да видите в сайта на организаторите: http://mtb-zarata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=70&Itemid=125
Ако велорали „Средна гора“ се сдобие някой ден с плакат, в него задължително трябва да присъства и бобената яхния с наденица, приготвена от семейство Бальовски. Тази гозба през годините се превърна в запазена марка на състезанието и някои от участниците вероятно биха дошли дори само заради нея. Сигурен съм, че мисълта за по-бързо стигане до казана с боба е довела да подобряване на спортните резултати при не един и двама състезатели…
В събота следобед се проведе и детско състезание, след което малчуганите, вместо боб с наденица, получиха парчета торта от сладканици „Неделя“. Те бяха една от фирмите, които подпомогнаха състезанието. Редно е да споменем и другите спомоществователи, осигурили награди или подкрепили по друг начин събитието: Ram Bikes, Active O2, Craft, Транспрес и N-Bike.
Що се отнася до втория ден, трасето за него ми хареса изключително много. Без да съм карал първия етап изцяло, вторият ми се стори доста по-разнообразен като терени и пейзажи. Диви и обрасли райони се редуваха с просторни селски пейзажи. Карахме по стръмен път нагоре, по страхотна пътека надолу (за съжаление нямам снимки от нея, тъй като тя бе в първата третина на маршрута и всички щяха да ме отвеят, ако бях спрял), после по приятни пътища нагоре-надолу покрай ниви с кукуруз и черешови овощни градини, след това отново нагазихме в диви гори и дори в малки реки, докато накрая, в последните километри, маршрутът съвпадна с този от предишния ден. Като цяло се надявам, че по-добра представа за района ще добиете от снимките в галерията, която ще публикуваме скоро след този репортаж. Към повечето от тях ще добавим и кратко описание.
Не пропускайте и темата за състезанието във форума на МТБ-БГ: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=96001 Тази година организаторите от клуб „Зарата“ се постараха да направят нещо като отразяване в реално време не само с резултати и писмени коментари, но и с кратки видеоклипове, представящи впечатленията на някои от първенците в двата дни, така че можете да чуете няколко гледни точки и то непосредствено от старт-финала.
