Велопарк „Пловдив“ вече е официално открит!

От неделя, 18 септември, статутът на тази спортна площадка е „напълно отворен за каране“. Всички табели са на мястото си, всички препятствия са готови, а инструментите са прибрани. Можем само да пожелаем на екипа на „Крива спица“ и на всички, които им помогнаха в начинанието, да имат повече време за каране в това чудесно място, което сътвориха!



Натиснете за отваряне в по-голям размер.

Ако трябва да описвам парка, наум ми идват само суперлативи. Най-големият от такъв тип и на практика пръв в България, с най-разнообразни препятствия – и всичко това е нагледен пример за резултатите, до които може да доведе задружната работа, доброволното себераздаване за създаването на нещо, което да е полезно за всички.

„Крива спица“, браво на вас! Може би звучи изтъркано, защото в нашето „модерно“ общество хора и медии се прекланят пред какви ли не простотии, та когато се случи нещо наистина значимо, изведнъж започваме да търсим достатъчно силни думи, с които да изразим искреното си, истинското си възхищение, без да изпаднем във фалш… но нямам време да търся подобни фрази, затова просто приемете едно голямо и искрено БРАВО!

Имах удоволствието да присъствам преди време на един ден от построяването на парка. Един от многото дни, в които хората от „Крива спица“ и доброволците извън клуба се бяха лишили от карането на колело, за да добавят още едно място, където в бъдеще да могат да правят това – и те, и всеки друг любител на МТБ. Всъщност дори не прекарах цял ден и въпреки това, вярвайте ми, не беше леко. А какво да кажат създателите на велопарк „Пловдив“, за които подобни дни бяха ежедневие в последните няколко месеца?

Най-интересното обаче е, че тази междинна част с тежък физически труд вероятно ще се окаже най-лесната – две години преди това е траела „административната борба“, а оттук нататък поддръжката на подобно съоръжение в български условия едва ли ще е лесна. Още докато се изграждаше площадката, на „кривите спици“ им се наложи в движение да решават възникнали проблеми, причинени от ползватели на съоръженията или, още по-често, от минаващи покрай тях. Трябваше да гонят като пъдари хора без каски, трябваше да осигурят охрана на парка (такава се намери, благодарение на охранителната фирма „Алфа СОТ“) и какво ли още не…

Затова, преди да ви пренеса към празничната атмосфера на самото откриване, искам да помоля всички, които някога ще посетят това чудесно място, да спазват стриктно правилата за ползването му (за целта има големи и хубави табели, където всичко е описано) и да следят и другите посетители да ги спазват – наистина е важно, ако искаме то да се запази, да се развива и да бъде добър пример и за други подобни начинания.

Другото най-важно нещо е просто да караме в него – сигурен съм, че за „Крива спица“ най-голямата радост ще е да виждат, че има кой да ползва парка по предназначение. А в него има тоолкова много неща, които човек може да научи! На мен лично не един ден, сигурно и една година няма да ми стигне…


И така, нека продължим с малко снимки и кратки коментари от мястото на събитието:

Изглед от стартов хълм 2 – това е още преди 9:30, така че тепърва прииждаха хора. Тези, които виждате на снимката, може би се удвоиха… Виждат се също така стартов хълм 1 с трапецовидните скокове и част от големия пъмптрак.

Работа до последно – Владимир Конушлиев и Георги Кръстев са двама от най-големите виновници за появата на велопарк „Пловдив“.

Казах го и пак ще повторя – в парка има правила и те са, за да се спазват. Бъдете така добри, за да не се налага да си приказвате с някой „лош чичко“ от охраната. Този тук е от добрите все пак. 😉

Средна възраст – на пръв поглед изпъкват младежите, но ако се вгледате внимателно, бързо ще установите, че мястото е подходящо за всеки, който иска да „напредне с материала“…

…дори и за тези, които буквално прохождат в колоезденето! Трябва да отбележа, че този малчуган се справяше изключително добре, ще го видите и по-късно. 🙂

За официално откриване трябват и официални лица. Г-н Здравко Димитров, кмет на район „Западен“ в община „Пловдив“, поздрави гостите на велопарка и обеща общината да помага и занапред в начинанието. Изказвания направиха и г-н Георги Титюков, заместник-кмет с ресор „Децата, младежта и спорта“ и г-ца Деница Абаджиева от фондация „Работилница за граждански инициативи“. Фондацията има основен принос във финансирането на проекта, а общината предостави терена и осигури необходимите разрешителни.

Името на фондацията всъщност е много показателно, защото без гражданите от „Крива спица“ и тяхната инициативност, теренът с площ 4 дка можеше още да е обрасъл с храсталаци и неизползваем за каквото и да е, освен за разходка на кучета. Много от хората на снимката ги познавам отдавна – те са от този тип граждани, които никога не стоят със скръстени ръце, чакайки някой друг да направи нещата. Когато имаха идея за многоетапен маратон, те организираха първото такова състезание в България – „Паралелна вселена“, преди още дори да се сдружат като клуб. Когато искат да покажат на десетки хора красотите на Родопите, те правят „Перпендикулярна вселена“. Когато искат да предизвикат най-силните и издръжливите, „Крива спица“ будуват по 24 часа. Но по трудност и мащаб Велопарк „Пловдив“ като че ли надминава всички споменати проекти – а най-важното е, че резултатът е с познатото отлично качество!

Между другото, официалните гости получиха и подаръци – по една каска, така че да могат лично да изпробват съоръженията, ако решат. 😉

„Шефът на проекта“ пък бе подложен на „екстремни“ поздрави – все пак нали телевизиите обявиха парка като такъв за „екстремно“ колоездене…

Паметен момент! По-официално откриване от това – здраве му кажи! Макар че кой знае… ако някои държавни дейци практикуваха колоездене вместо футбол?

Погллед от високо, по-специално от стартов хълм 1. Вижда се големият пъмптрак, както и повечето от съоръженията отвъд него, макар и в малък мащаб – стартов хълм 2 с „каменната градина“, малкия пъмптрак, разни дървено-каменни линии над земята.

В светлината на прожекторите – Христо Петров също е сред главните герои в тази модерна МТБ приказка и разкрива пред камерата подробности за проекта. Откриването на велопарка успя да привлече медиен интерес – дори и в националния ефир се появиха репортажи. Добре е, когато хубавите неща се виждат от повече хора.

В готовност. Дървените падове и каменните секции ще трябва занапред да издържат хиляди минавания. (За разбиращите англ. език тази снимка може да носи и заглавието „Resize“.)

Демонстранти. В тази роля влязоха избрани членове на „Крива спица“ и специално поканени карачи от други клубове, за да покажат нагледно какво е възможно като каране във велопарка.

Първата доза зрелищно каране бе върху трапецовидните скокове.

Последва „разораване“ на „каменната градина“. Кой друг да е с големия плуг, ако не Руси Славов?

Георги Радев се забавлява върху макарите – за неподготвен човек като мен първите 1-2 минавания бяха като влакче на ужасите, но после става много забавно.

Стоян Костанев демонстрира баланс върху едно от най-комплексните препятствия в парка – дънер, камъни, плътна обиколка около дървото – всичко това на височина 50-60 см от земята.

Отново Руси Славов – като цяло го бива и в баланса, но когато му се изплъзне, и газенето върши работа. 🙂

Wallride – когато земята не стига, трябват и стени, по които да се кара!

Пъмптрак за малки и големи.

И пъмптрак предимно за големи. Противно на очакванията ми, технически големият пъмптрак се оказа лесен и много приятен за каране, поне на начално ниво. Трябва си обаче доста сила и физическа издръжливост за повече от една обиколка!

Следващото поколение вече знае какво значи да караш „на влакче“. А може би това се учеше точно на тяхната възраст? 😉

Обещах ви отново да покажа това хлапе – ако можехте да видите как ускорява на пъмптрака, макар все още да е в ролята на Johnie Walker, щяхте да разберете защо толкова му се изкефих.

След този кадър моля да проявите разбиране… и на мен ми се караше като на малко дете, така че зарязах фотоапарата и яхнах байка!


Откриването на велопарка всъщност бе част и от програмата на Велофест Пловдив – целият ден в града на тепетата бе посветен на велосипедите. По обяд само на 200-300 м от велопарка, при Братската могила, трябваше да се проведе състезание по траял. За съжаление в уречения час се явиха само двама участници, така че проявата бе преобразувана в демонстрации. Твърде жалко, защото публика не липсваше, интересни трасета също. Снимки от там ще публикуваме скоро в галерията на МТБ-БГ.

За следобедните и вечерни часове също бяха предвидени интересни инициативи, но нямаше как да присъствам на тях. Сигурен съм, че е било все така приятно и забавно.