Чудесен ден беше последната събота (14 май лето 2011 за хроникьорите) – така се бях уморил предишния ден по баирите на Стара планина и така предстоеше да се уморя на следващия в Лакатишка Рила, че трябваше да запълня слънчевия почивен ден с някакво занимание на открито, което да не е каране. Затова реших, че е крайно време да видя с очите си и да опитам с ръцете и краката си какво се случва в един от парковете на Пловдив, където „Крива спица“ вече повече от месец градят нещо, чиито размери човек трябва да види на живо, за да ги възприеме истински.
Перипетиите ми по простичкия маршрут София-Пловдив ще спестя на уважаемите читатели, не че нямаше такива. По важното е, че точно по обяд вече бях в опасна близост до обекта, който се намира на 200-300 метра от „Мол Пловдив“. За неизкушен от спорта shopping човек като мен молът представляваше просто ясна отправна точка и след бърза инструкция от „спиците“, вече вървях към строителната площадка. Един от шефовете на обекта, Жоро Кръстев, дори дойде да ме посрещне с велосипед – то вярно, че ми се носи славата на опитен в храсталясването човек, та явно са решили да не рискуват да ме оставят да открия някой друг обект.
Впрочем това би било трудно дори за мен! Както казах, съоръжението е наистина голямо – в първия момент видях една огромна купчина пръст, т.е. втория стартов хълм, една стройна редица трапецовидни скокове и една друга голяма купчина утъпкна пръст – първия стартов хълм. Заобикаляйки втория стартов хълм (близкия до мен в този случай), площадката се разкри с цялата си площ (4 декара) и с още купчини инертни материали, чакащи да бъдат изваяни от тях разни елементи на велопарка.
Една дузина труженици на велостроителството се упражняваха с няколко основни инструмента по два от пъмп траковете. Единият, малкият, очевидно вече беше завършен и използван, с твърди и гладки стени на виражите и ясни следи от карането по тях – там работата бе довършителна и козметична, за да може съоръжението да е образцово дори по критериите на най-придирчивите.
Основната част от работния колектив обаче бе съсредоточена при бъдещия голям пъмп трак, който в момента все още бе под формата на току що утъпкани и оформени купчини пръст. Уточняваха се ъгли, форми, височини, прекрояваше се една бабуна…
Това, което се вижда вдясно от фадромата, е малка част от едната третина (ограденото с жълти ленти) от големия пъмп трак, който всъщност ще представлява три отделни пъмп трака с общи части между някои от тях, така че човек да може да се прехвърля от единия към другия. Колкото и да го описвам обаче, колкото и снимки да му направя, размерът на големия пъмп трак няма да ви направи истинско впечатление, докато не го видите на живо.
Същото се отнася и за трапецовидните скокове, които от някои ъгли изглеждат нормални, но всъщност са си бая големи (дълги).
Всъщност по първоначален замисъл тук е трябвало да има пет реда скокове, само че дори този голям парцел се оказал недостатъчен за разполагането им и в крайна сметка са останали четири.
Да се върнем към работата обаче. Очакваше се основната част от нея да бъде свършена следобед, когато трябваше да дойде човекът, управляващ фадромата. Без нея нямаше как няколко тона пръст да се озоват от купчините за складиране в заграденото с жълти ленти трасе на пъмп трака. Между другото, той е един от най-новите и наскоро запалени членове на „Крива спица“ и като такъв работи на обекта напълно безвъзмездно, което е значителен принос и намалява много разходите., тъй като се плаща само горивото на машината. Този доблестен човек се казва Константин Цончев и всички очаквахме с нетърпение неговата поява.
До 13:00 ч основната задача бе оформяне на основата на два от виражите и една двугърба бабуна между тях. След като направих плах опит да се включа в трудовия процес, а домакините се опитаха да ме уплашат съвсем с „тъпкача за гости“, т.е. най-големия инструмент за утъпкване, който имаха, стана ясно, че за малкото работно пространство има твърде много хора и Жоро Кръстев ме поведе на опознавателна обиколка по отделните съоръжения.
След това дойде време за обедна почивка.
А също и за волна програма по готовия вече малък пъмп трак. Аз също грабнах едно колело и се повъртях малко по бабуните и виражите – без да преувеличавам, това бе може би най-лесния и приятен пъмп трак, на който съм карал. Наистина чудесно съоръжение за начинаещи, което да им създаде апетит за строящото се в съседство по-голямо и сложно трасе.
Следобедът настъпи с лятна жега, дойдоха още трудоваци и още гости, само Константин все още отсъстваше. За да не се успим под сянката на едно дърво, което бе твърде примамливо за нас изкушение, решихме да правим пътеката със серпентини, планирана по едната страна на стартов хълм №2. Специално за този елемент концепцията се избистряше на място, което бе свързано и с проби, за да се установи дали е възможно преминаването на препятствието. Като цяло идеята беше първата серпентина да е трудна – много остра и дори с праг (по-късно станаха направо стъпала) преди нея, изискваща овладяване на техниката с повдигане на задното колело и извъртането на байка около предното.
Така в копане, утъпкване и проби измина още един горещ час.
Тогава, към три и половина следобед, най-сетне пристигна и вай-важният човек за деня – Константин. Насъбралата се бригада, в която броят на хората бе нараснал още повече, бе разделена на две групи – едната, която да работи по серпентините на стартов хълм №2, и друга, която се пренесе обратно към големия пъмп трак. След броени минути по него вече имаше нови купчини за утъпкване и оформяне и и работа, айде не за целия, но за половината китайски народ, без да броим децата и жените.
Ако се чудите защо фадромата насипва върху вече оформената и утъпкана пръст, отговорът е съвсем прост и логичен – за да стане съоръжението по-високо и по-голямо! Оказа се, че това, което бях видял първоначално, всъщност е само основата…
Към четири и нещо, когато за мен бе настъпил часът за прибиране, след час усърдна работа работната площадка бе добила съвсем различен вид, а на трудовия колектив бе осигурено занимание поне до вечерта.
Тъй като не знам кога отново ще имам възможност да навестя обекта, ще ви припомня къде можете да се информирате за напредъка по него. На първо място, това е сайтът на „Крива спица“ и по-специално секцията, посветена на велопарка: http://kriva.org/bg/Skills_Park_-_Пловдив . Там ще разберете и как можете да сте полезни, ако желаете.
Друг важен източник за напредъка по проекта е темата за велопарка във форума на МТБ-БГ: https://mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=86289
Редовни информационни бюлетини за всяка седмица, подготвени от Жоро Кръстев, можете да четете в сайта http://www.gravitamin.com/
Не се притеснявайте да посетите обекта и на място, особено в дните, обявени за масови трудови изяви. Напомням обаче, че всичко трябва да се прави съгласно указанията на представителите на „Крива спица“, да се кара само по съоръженията, които са годни за това, и в присъствието на домакините, и да се кара винаги с каска!
