След три дни здраво каране, при което в никоя от групите не беше лесно да се каже кой ще е победител, едно от най-добрите DH състезания, организирани в България, приключи. Ще го запомним с отлично трасе, добра организация и почти 200 участници – неща, които напълно подхождат на новия клас (UCI Class2) на надпреварата.
За трасето вече се каза и изписа доста, но ще си позволя да обобщя още веднъж – за мен лично, дори без да съм го карал, направените промени изглеждат като сериозно подобрение. Новите горски секции предлагат повече линии от предишните, а препятствия от типа на големия трапец (с дължина над 10 м) и праговете след пресичането на пътя, не пречат на най-добрите да минават по впечатляващ начин през тях, но в същото време са по-достъпни и за карачите, които нямаха достатъчно увереност да се „метнат“ от големия скоростен скок миналата година. Иначе казано, трасето хем е станало по-лесно, хем по-интересно – какво по-добро от това?
В неделя слънцето отново изгря, а пътеката потъна в прах – като цяло участниците имаха късмет и не им се наложи през трите дни да карат в променливи условия.
През всички дни събитието вървеше стегнато и по график, като това е само един от елементите на добрата организация – можем да добавим също настаняването на участниците, обезопасяването на трасето, многобройните екстри от типа на „баня за велосипедите“ и, разбира се, страхотния лифт, който позволяваше на състезателите да правят по 7-8 спускания, въпреки че програмата приключваше сравнително рано. Изобщо, Байкпарк „Боровец“ и Concept Creative, т.е. организаторите на състезанието, се бяха постарали всичко да е добре уредено.
На финала имаше и табло, показващо времето на пристигащите, което позволяваше на водещия и публиката около финала да следят интригата в реално време.
А интрига не липсваше в никоя от групите, макар че в някои от тях имаше изявен фаворит. Конкуренцията за призовите места бе много силна, особено при твърдаците и юношите, а в няколко от категориите окончателната подредба на почетната стълбичка бе оформена вследствие и на падания. С други думи, нивото вече е толкова високо, че класирането се оформя повече от грешките на някои участници, отколкото от чистото превъзходство на други.
Именно падане запрати Росен Ковачев (Drag) на третото място в клас DHI Men, т.е. в категорията, носеща точки за UCI. Най-добрият български състезател караше много стабилно през трите дни и на квалификацията бе втори, но излитане извън трасето на десния вираж след пада при пресичането с пътя му отне ценни секунди, които със сигурност щяха да му помогнат да завърши преди Едуард Смит (Blazing Bikes/Santa Cruz). На горната снимка можете да видите и последиците от това падане – Росен има достатъчно опит зад гърба си, за да приема такива случки като нормална част от състезанията, но велосипедът му определено е „увесил нос“.
Младият състезател от Великобритания е брат на известния вече у нас Робърт Смит (Blazing Bikes/Santa Cruz), който спечели Borovets Mountain Bike Park Open 2011. Дали е било с лекота, само той си знае, но най-доброто време за деня, записано на „неговата сметка“, е 3:25.77. Брат му е 12 секунди назад, а Росен на около 15, което ме кара да мисля, че дори без падането, състезателят на Drag трудно би могъл да измести Роб от първото място.
И така, втора победа за Робърт Смит в България през 2011 г. Между другото, той сподели, че трасето му е харесало изключително много и догодина вероятно ще го видим отново тук. По-късно написа във facebook страницата на Байкпарк Боровец следното: „The best track ever, time to bring a world cup here!“.
UCI категорията е най-силната, така че всеки от класиралите се на предни позиции в нея заслужава споменаване. Четвърти остана Георги Радев (True Riders), който явно се чувства все по-добре с новия си байк, макар моделът да е по-скоро за фрийрайд, отколкото за спускане. Жоро караше с характерната за него комбинация от красота, агресия и лекота. За жалост неговият съотборник Димитър Гайдов нямаше късмет и подобно на Росен изхвърча в храстите, само че се спря още по-далече.
Пети е Стивиан Гатев от клуб „Mountain Hill“ – поредното отлично класиране за младия състезател от Севлиево, който засега определено се утвърждава като една от надеждите в българското спускане.
„Четниците“ също караха отлично през трите дни, но на финала не успяха да се доберат до челните позиции. Най-добро време сред тях даде Младен Славчев, който завърши на осмо място.
И в Боровец групата DHI Men стартира първа, което не се хареса на много хора заради опасения за отслабващ интерес към останалите категории – аз обаче не забелязах подобно нещо, темповете на придвижване на публиката отгоре надолу не бяха по-различни от обичайното. След най-бързите дойде ред на най-коравите, а именно – участниците с твърди рамки.
Както казах, тук конкуренцията бе много силна, с поне няколко фаворити за първото място. В крайна сметка обаче най-бърз бе Виктор Цивнев (Piratka DH Team) – поздравления за него!
Състезателят на Drag Теодор Тодоров завърши втори, след като бе решил да кара „на сигурно“ и да не поема излишни рискове. След края на състезанието той определено не бе в добро настроение, особено като се има предвид, че никой не успя да подобри времето му от квалификацията, където бе пръв.
На трето място завърши Ардиян Демировски (Extremebike Bitola) от Македония – ако не ме лъже паметта, това е първият случай на чужденец, участващ в тази специфична категория.
При жените нямаше изненади – Илинда Евтимова (Drag) е първа, Ева Димитрова (Чета++) – втора, а Уенди Глоувър от Великобритания – трета. Припомням, че Ани Томева от „Свободно измерение“ пропусна квалификацията заради здравословни проблеми и така не можа да кара на финала.
Групата на младежите (15-16 г.) неизменно е след най-оспорваните в последните години. След като бе най-бърз в събота, Константин Димов (Shockblaze) падна по време на финалното спускане и остана на трето място. Той бе един от тези победители в квалификацията, чието време не бе подобрено на финала.
Асен Стратиев (Go Ride Kona) се придвижи с едно място напред спрямо квалификацията.
Най-бърз обаче бе Христо Тодоров – той свали цели 30 секунди от резултата си в събота, което се оказа достатъчно за победа.
Последни по трасето стартираха мъжете от отворената категория – тук Дидар Амин (Drag) сякаш бе останал без конкуренция и грабна първото място със съкрушителна преднина от 15 секунди. С време 3:40.67 той се оказа и най-бързият българин в състезателния ден и вероятно затова бе отнесен до стълбичката лично на гръб от съотборника си Росен Ковачев.
Втори остана Севелин Николов, а трети – Валентин Пашков (Industrial).
По време на награждаването преди всички бяха извикани ветераните – макар че не бяха отделени в самостоятелна категория, те получиха поздравления от организаторите и публиката, а Любомир Тодоров използва точно този момент, за да предложи брак на своята половинка Нора, която имаше рожден ден. Така към обичайните възгласи се добавиха и викове „Горчиво!“
Пълното класиране по категории можете да изтеглите тук:
DHI Мъже (17+)
Open Мъже (17+)
Младежи 15-16 г.
Жени
Твърдаци
Още снимки от неделния ден очаквайте скоро в галерията на сайта, където вече са публикувани кадрите от първите два дни: http://www.mtb-bg.com/index.php/photos/Borovets-Mountain-Bike-Park-Open-Cup-2011
