След Сопот – интервю със Симеон Стоилов

Със Симо сме си говорили и друг път за състезанията в България и развитието на планинското колоездене в частта му като спорт, затова бе логично след Shambhala Open Cup 2011 да го потърсим за коментар на състезанието и  някои по-общи въпроси, свързани със спортната дейност. Още повече, че в качеството си на ръководител на спортен клуб „Рам Байкс“, той е един от основните организатори не само на надпреварата в Сопот, но и на няколко други големи състезания по спускане в България. Макар че интервюто е взето преди месец (нямахме време да го обработим технически през този период), повечето теми, засегнати в него, са актуални и в момента, така че се надяваме да ви е интересно.


Снимка: Милко Георгиев

MTB-BG: Здрасти Симо, твоят кратък коментар за Shambhala Open Cup 2011 от гл.т. на организатор?

Симеон Стоилов: Мина. 🙂

Доволни ли сте от нивото на състезанието – като участници, публика и т.н.?

И като участници, и като публика се получи добре. Разбира се, влошаването на времето в неделния ден дръпна голяма част от публиката, т.е. доста хора си останаха вкъщи, но като участници нивото си бе добро. Хареса ми, че в UCI категорията вече имаше по-силно българско присъствие. Чуждестранното също ще се засилва все повече. Предварителната оценка на UCI комисаря също е добра, така че отново ще кандидатстваме за UCI Class 1 догодина.

Кои бяха най-големите предизвикателства или проблеми пред вас като организатори?

На всички е известна ситуацията с трудното намиране на маршали, подготовката им и адекватността им по време на състезанието. Имаше леко подобрение в тази насока, но продължаваме да мислим как това нещо да се реши в бъдеще, имаме някои конкретни идеи, които се надявам скоро да изпробваме.

Проблем е и недостатъчната дисциплина на състезателите. Дали поради малкия брой състезания до момента или по други причини, много от състезателите, не всички, но голяма част, нямат навика да знаят какво се случва – какво значи квалификации, кога не се кара по трасето, какво означава затворено трасе и други такива неща. Та това създава излишно напрежение в някои моменти. Другото е, както нормално се случва, да има промени в програмата поради някакви непредвидени обстоятелства –  те се обявяват навреме на предвидените за това места, но не всички участници имат навика да се осведомяват за тях, да знаят какво, кога, за какво съм дошъл и т.н.

Хареса ми, че все повече хора се отнасят сериозно към състезанието. Присъствието на отбори, макар не всички да са официално регистрирани като спортни клубове, пак е стъпка напред.

Отчитаме по-слабото участие във 4-кроса тази година и мислим какво да направим, за да привлечем повече участници към него, защото той е една много атрактивна дисциплина и е сравнително евтин като оборудване и екипировка, при наличието на трасета, разбира се. За съжаление такова има само в Сопот, но от гл.т. на тренировки, този тип каране може да се упражнява навсякъде.

Може би липсата на повече 4Х състезания през сезона дърпа хората повече към спускането?

Да, със сигурност. Другият момент е, че може би се притесняват да не се контузят, да не се уморяват за старта по спускане. Бутането до старта също не е много окуражаващо, но за момента условията и мащаба на мероприятието са такива че не можем да извозваме участниците с камион например. Дори и в състезания от СК има състезатели, които предпочитат да избутат догоре с помощта на механик или друг човек от тима, вместо да чакат един час за извозване с осигурения транспорт, така че това все пак не е основният проблем. Както казах, ще мислим по какъв начин да привлечем повече участници към този старт, тъй като си струва.

Нещо друго да си пожелаеш за Сопот догодина?

В Сопот го има „проблемът“, че като капацитет за състезание сегашното се доближава до максимума…

И тази година имаше опашки на лифта…

Да, това е нормално. За наша радост тази година нямаше някакви драстични прекъсвания и забавяни в програмата, с изключение на едно спиране на лифта в петък заради технически проблем, който бе отстранен доста бързо, в рамките на час. Все пак, при цял ден тренировки в петък, а също и в събота до обяд, хората, които караха активно и не се помотваха в боксовете, можеха да направят по 3-4, знам и за такива с по 5 спускания за деня, така че нещата опират и до организация от страна на самите състезатели. Голяма част от хората все още са любители (въпреки че го има и обратното – в отворената категория имаше и елитни карачи, които просто бяха без лицензи), което не е лошо, но трябва да разберат, че при такъв мащаб на състезанието е нормално да има опашки. Не само в Сопот е така, който не е ходил по големи състезания, не е виждал за какво става въпрос, на големи прояви с по 300 и повече участници какво се случва. Наистина, има места, които са по-добре уредени и с по-голям капацитет, но има и примери като Марибор, домакин и на Световната купа, където хората основно се качваха с кабинковия лифт и там се качваше по един велосипед в кабинка. Така че опашките са нормална част от големите състезания, особено преди отсяването на квалификацията. По време на неделната тренировка например всичко бе доста по-спокойно. Ще мислим и за допълнителни оптимизации в програмата, в зависимост и от броя участници във 4Х дисциплината…

А как вървят нещата с отбора на Ram Bikes, какви са плановете ви за сезона, новините около тима?

Тази година за пръв път имаше по-сериозни размествания в българските отбори, което е… нормално. Двете нови момчета при нас са Иван Гиргинов и Михаил Банов. Много съм доволен от карането на Мишо в Сопот. Ванката още навлиза в сезона, но и от него очаквам добри класирания. Наблягаме и се оглеждаме за млади момчета, които да подпомогнем, доколкото можем, за да има приемственост и развитие. В клуба има и състезатели, които не карат с велосипеди Ram, но ги подпомагаме по други начини. И от тях очаквам, след възстановяването от контузиите в Сопот, да продължат успешно сезона и да карат здраво.

В тази връзка, какво е състоянието на Иван Колев?

За щастие кракът му не е счупен, но има разкъсвания на връзки и меки тъкани около глезена. Очаква се възстановяването да продължи поне 6 седмици. Богдан Андреев пък имаше счупена кост в китката, след операцията се надяваме, че до 6-8 седмици ще е отново на колелото. За съжаление това значи, че двамата пропускат състезанието в Троян и за Иван има шансове да се включи в Боровец, но не и във формата, в която го видяхме на квалификацията в Сопот.

Като стана дума за отбори, клубове, сериозно отношение към спорта, как изглежда картинката с БКС, картотекирането на състезатели и т.н.?

Тази година има подобрение, увеличава се броят на МТБ клубове, които са си подали документи за членство в БКС, нарасна и броят на картотекираните състезатели към тях. Разбира се, винаги ще има хора и клубове, които гледат по-скептично или незаинтересовано на този процес, казват си „За какво ми е картотекиране, аз си карам за кеф“. Това е ОК, но колкото повече адекватни и действащи МТБ клубове се регистрират в БКС, картотекират си състезатели и започнат да упражняват правата и задълженията си, толкова по-легитимен става нашият спорт. Защото в последните години основно ние като фирма и спортен клуб, може да прозвучи нескромно, но се явявахме двигател на състезанията по спускане, което е трудно, не е по силите само на една организация, като се има предвид интереса към дисциплината. Затова ме радва, че тази година все повече хора и клубове участват в този процес – организират прояви, подпомагат състезатели и отбори, вече не сме само две фирми и отделни хора, които да поддържаме собствени тимове или състезатели. Всичко това е добре, показва, че има раздвижване, че нещо се случва, видяли са хората, че има смисъл нещо да се прави в тази насока. И ако към това се добавят още регистрации в БКС и още картотекирани състезатели; ако се работи и за достатъчно ранно обявяване на събитията в календара, както вече се случва, макар и неофициално, чрез новия календар в МТБ-БГ; ако се направи, макар и неофициално тази година, някаква ранг-листа с точки за състезателите и отборите според класиранията през сезона… Това са все малки стъпки към следващия важен етап – национален календар, национално годишно класиране, съобразно статуса на състезанията и резултатите в тях. Всичко това обаче изисква труд и усилия. На мен например това не ми е основна работа, правя го в „свободното „си време и поради това не мога да се занимавам само с това и да надскоча сам определени мащаби. Затова е важно все повече от действащите клубове да правят по нещо, включително и в рамките на БКС, защото всеки от нас може да си кара за кеф, без да е картотекиран, но ако искаме да караме на пет големи състезания годишно, това вече изисква доста повече работа от повече хора и организации, изисква и по-сериозна ангажираност от състезателите, каквато се явява картотеката, за да сме адекватни на ситуацията, на сериозността на проявите. Затова в националния шампионат тази година няма да има отворен клас, освен може би за чужденци без лиценз, които така или иначе не могат да спечелят национална титла. Но претендентите за нея, българските състезатели, трябва да са тези, които имат сериозно отношение към спорта, а не просто любителско. Така, с поемането на повече отговорности и конкретни действия, събития, участия, постепенно ще се стигне и до момента, в който ще се отделят професионалисти от любители, БКС ще може да поеме някои чисто спортни организационни неща на национално ниво като воденето на ранг-листите, генералните класирания, защото как да говорим до момента за такова нещо, като единствените състезатели с картотеки там са тези, които си извадиха лиценз основно в последните 2 месеца преди Сопот заради UCI класа там? А те все още са малко на брой.

В ХС дисциплината положението е още по-лошо…

Да, там хората с лиценз и картотека са още по-малко. Мащабът се губи по този начин. Друго би било, ако се знае, че има 200 (надявам се, а не 20) души, които карат редовно в ХС състезанията, това са им клубовете, участвали са в тези и тези стартове, резултатите им са такива и такива… няма как да има история, ранг-листа, ако ги няма (официално) състезателите, ако го няма представителството. Така че разбирам недоверието на много хора и донякъде основателно към структурата Български колоездачен съюз, но положението до момента е такова и за да се промени, трябва да се стегнем и състезатели, и клубове, и да работим за това. То и законът е определил какъв да е редът за това, той изисква да има спортна федерация, клубове, картотекирани състезатели и т.н.

Ако го погледнем и от страна на спонсорирането на състезатели, един млад състезател ако иска да си намери спонсор извън нашия бранш, тази фирма просто няма как да види някакви официални данни за този спорт и за този спортист – класирания, участия, постижения, история. Той просто сякаш не е съществувал до момента.

Затова ще се повторя, но трябва да преглътнем досегашното положение и ако искаме промяна на статуквото, трябва активно упражняване на правата и задълженията, които всеки клуб може да има като член на БКС, трябва ни легитимност.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>