Сезон 2011 вече е зад гърба ни, но без съмнение и въпреки трудните икономически времена, това бе една от най-добрите години за състезателната сцена до момента. Освен с многото стартове и добре организирани събития, изминалите месеци ще запомним и с „изгряването“ на много нови „звезди“ – млади, амбициозни и отлично каращи, чиито успехи със сигурност ще виждаме и занапред. Точно с такъв състезател ще ви срещнем сега, с уточнението, че неговите успехи съвсем не са само през 2011 г. В този смисъл Стивиан Гатев се явява нещо като междинно звено между младото поколение (чиито представител безспорно е) и утвърдените карачи от последните години (с които кара редом в последните 3-4 сезона). В тази насока донякъде символичен е и фактът, че от края на миналата година Стиви премина във възрастовата група на мъжете. Ето какво ни разказа той за това и за други неща:
Здрасти Стиви, представи се, моля те, с 2-3 думи?
Стивиан Гатев, от Севлиево, на 19 г., състезател по планинско колоездене. Карам от 2005-2006 г. някъде.
А как изобщо се запали по маунтин байка?
Ами… баща ми ме заведе на първия Bike Weekend, който се проведе в София, над Симеоново. 2004 г. беше. Тогава за пръв път го видях този спорт и много ми хареса. Още същата зима взехме едно колело, не беше съвсем подходящо за спускане, но все пак ставаше – Drag Behemoth. И така се започна и постепенно все по-нагоре, и по-нагоре… започнах да тренирам сериозно и да се състезавам.
Кое беше първото ти състезание?
Сопот, мисля, че 2007 г. ми беше първото. Преди това нямах години, нито пък опит и екипировка.
Снимка: Георги Кръстев, gravitamin.com
През 2011 г. постигна второ място в Националния шампионат по спускане. Това ли считаш за най-голям успех до момента?
Да, това е едното, а също и някои от класиранията в Сопот, с международно участие – през 2009 г. станах втори при младежите, а преди това имам и едно пето място, ако не се лъжа. После преминах към мъжете, в края на 2010 г. и там също започнах с добри места – 4-то в Боровец на националния шампионат (2010 г.) и след това 10-ти във второто състезание в Сопот (и трети сред българите – Бел. ред.).
А най-голямото разочарование?
Определено състезанието в Троян тази година, защото състезанието бе организирано от нашия клуб. До финала карах добре, но точно там паднах още в горната част на трасето, на камъните. Може би стана така, защото бях и болен, с температура, горе на старта се бях разтреперил малко от студ…
Какво е усещането, когато си на старта, особено в по-голямо състезание?
Неописуемо чувство, което ти носи доста адреналин, съчетано и с удоволствие. Кара ме да се съсредоточа към даденото трасе и да не допускам грешки.
По време на каране поемаш ли много рискове или предпочиташ да караш на сигурно?
Понякога се налагат и рискове, но повече наблягам на сигурното каране – една грешка може да коства много.
Контузиите?
Да чукам на дърво, не съм имал никакви сериозни контузии, нищо не съм чупил досега.
Каква протекция ползваш или си от новото поколение, дето кара почти без такава?
Ами… да. (смее се) Обикновено карам само с наколенки, каска и понякога слагам една жилетка за мотокрос, от тези пластмасовите около гърдите и гърба. Но като цяло тежките жилетки с много пластмаси ми ограничават движенията и не са ми удобни.
Снимка: Георги Кръстев, gravitamin.com
На състезания в чужбина ходил ли си?
Нещо нямам късмет засега с достигането до чужбина. Пробвал съм в Македония, обаче единия път катастрофирахме и не стигнахме, а при следващия опит пък ми откраднаха екипировката и пак не можах да карам. Надявам се обаче догодина да имам възможност най-сетне да покарам и извън България.
Други планове и цели за бъдещето ще споделиш ли?
Като първа цел, ще се опитам да стана най-добрия в България. (смее се). Ще ми се да стигна и до участие в някой кръг от Световната купа, например в Марибор, когато отново направят там.
Снимка: Петър Савов, peters-photo.net
С какъв велосипед караш в момента? Има ли някакви по-особени настройки по него, които предпочиташ?
До скоро бях с Ram Freeride, сега си взех рамка Kona Operator. Настройките винаги зависят и от терена, но като цяло предпочитам окачването да е по-твърдо, с повечко компресия, не обичам велосипедът да се гъне много под мен. Педалите ми са с автомати, задължително. Също така много важни са гумите – гледам винаги да са нови, обикновено карам с два предни Minion-а, 40а, най-меките. Вярно е, че бързо заминават, но държат много. Спирачките ми пък ги харесвам по-меки, то много хора казват, че изобщо нямам спирачки, като ги пробват, но аз си спирам перфектно с тях.
Велосипедът-мечта в момента за теб?
Може би Trek Session 9.9 Carbon.
Снимка: Георги Даскалов, Bikeporn
А как попадна в сегашния си клуб „Mountain Hill”?
Един ден, както си тренирах на „моето“ трасе в близост до Севлиево, по телефона ми се обади някакъв човек (Христо Доков, основателя на клуба – Бел.ред.) и попита дали ще може да се срещнем, да се запознаем, да задвижим нещата за създаването на сериозен клуб по планинско колоездене. Идеята ми хареса и след два дни отидах в Троян, за да видя как стоят нещата. Така се запознах с Христо и някои от другите момчета и скоро клубът беше факт и започнах все по-често да ходя до Троян, за да тренираме заедно, да работим по трасетата и т.н. На мен ми е доста удобно, защото Троян ми е наблизо, петдесетина километра.
Имаш ли любимо трасе в България?
Боровец ми харесва много, в Златица също е много приятно трасето. И в Сопот трасето е добро, но там не ми доставя толкова голямо удоволствие карането, може би защото е яко хардкор, а и може би е по-еднообразно като терен.
Любим състезател от световно известните?
Може би Дани Харт, той също е на 19 г., връстници сме, а вече е световен шмпион. Освен това и каските ни са еднакви. (смее се)
Имаш ли други хобита, освен колоеденето?
Може би кросовите мотори, карал съм няколко пъти такива на приятели, все пак в Севлиево този спорт е доста важен, имаме отлично трасе на световно ниво, но засега все още не мога да си позволя закупуването на собствен мотор и екипировка. Иначе мотокросът е и страхотна тренировка – като свикнеш да контролираш такава машина, дето тежи 100 кила, след това колелото ти се струва съвсем лесно и леко.
Само с каране ли поддържаш форма или правиш и допълнителни неща? Спазваш ли хранителен или друг режим?
Наблягам много на карането, във фитнеса ходя да бягам, но най-често карам.
А сега, през есента и зимата? Обичаш ли да караш в кал?
Да, обичам да карам в кал, много техника се научава, по-добър контрол върху колелото… Зимата също карам, когато имам време, на моето лично трасе в близост до Севлиево, но зависи и от температурата все пак.
За финал, благодарности към някого?
Във връзка с планинското колоездене, на първо място и най-вече към Христо Доков от клуб „Mountain Hill“, тъй като той наистина прави много за отбора. Малко са все още хората в България, които подпомагат състезателите така, както той мен и отбора като цяло.
