Едва ли сте си помислили, че съм бил път до Стара Загора, само за да спретна едни „Първи вести“ от традиционното велорали „Средна гора“, организирано от клуб „Зарата“, което се проведе за шести път и по съвсем ново трасе. Затова, с известно закъснение заради доста натоварения състезателен календар тази есен, ви представям и по-подробен разказ за това състезание.
Още при обявяването му 2-3 месеца по-рано стана ясно, че този път маршрутът ще е съвсем различен от последните 2-3 години. Организаторите дори се допитаха чрез форума до потенциалните участници относно различни като дължина и денивелация варианти за първия ден, за да изберат в крайна сметка междинният – с 65 км дължина и 1850 м денивелация. Вторият ден бе горе-долу наполовина като показатели. В новото трасе имаше доста повече пътеки – поне две във всеки от двата етапа, включително и в посока нагоре през първия ден. Имаше, разбира се, и доста черни пътища, а през първия ден и няколко километра асфалт (дори и надолу). Без да съм карал целия маршрут (преминах само съкратен вариант на първия етап), не мога да дам цялостно описание и оценка, но на мен ми се стори доста приятен и разнообразен, а коментарите на участниците (такива можете да прочетете и в темата във форума) също са в тази насока – повечето от тях го харесаха повече от миналогодишния.
Други пък май се постреснаха от сухите данни за височина и разстояние – това вероятно е една от предпоставките за по-малкия процент участници, които карат само за удоволствие, без да гонят каквото и да е класиране. Другата, още по-сериозна причина, може би е неприятното съвпадение на датите с тези на велорали „Черни връх“, което бе обявено по-късно, но за същия уикенд. Прогнозата за времето също може да е отказала някого, макар че това сигурно е най-незначителният фактор. Каквито и да са причините, факт е, че за съжаление стартиралите през 2010 г. бяха почти два пъти по-малко от миналия сезон. Затова пък най-сериозните състезатели в България (с 2-3 изключения) предпочетоха да не променят програмата си и потвърдиха участието си във велоралито, което допринесе за много високо ниво на каране.
Вероятно заради това коментарите след първия ден бяха, че маршрутът не е бил никак тежък. То и на мен не ми се стори такъв, но едно е да минеш 25 км, а друго 65… И двата етапа започваха и завършваха в една и съща точка в рамките на Старозагорските минерални бани. Мястото бе изключително приятно, с множество хотели и станции, предлагащи различни нива на комфорт, както и с възможност за опъване на палатки около старт/финала. Организаторите бяха осигурили и музика, и хранителни подкрепления, а за финал (на първия ден) всеки участник можеше да гребне с черпака в ароматния казан с боб и наденица, приготвен по традиция от семейство Бальовски, които са едни от най-големите почитатели на проявата.
Изобщо, краят на първия етап бе в стил „животът е хубав“, но денят съвсем не премина безпроблемно за организаторите и част от състезателите. Въпреки усилията, хвърлени за маркиране на трасето, злонамереността (и още нещо, но не мога да намеря точната дума) на някои хора успя да надделее. Доколкото разбрах, в едно от населените места по маршрута състезателите са се натъкнали на умишлено преместена/променена маркировка. През втория ден също е имало очевидно откъснати ленти, та се е налагало участниците да изчакват човек с GPS, за да са сигурни в точния път. И не става дума за подривни действия от страна на самите участници (да не си помисли някой това!), а за съвсем странични хора (през втория ден вероятно ловци, а през първия местни жители), които просто са решили да се „позабавляват“ по своя си начин, разваляйки нечие друго удоволствие.
„Върхът“ на този тип поведение бяха проблемите, създадени на част от участниците през първия ден от някакви групички ловци-военни, на които се натъкнали в изоставената част от полигона „Змейово“, през която минаваше маршрутът на състезанието. То са били заповеди да спрат, то са били заплахи с арести и санкции, принудили са и хората от контролния пост да сменят мястото си, което предизвика допълнителни проблеми. Накратко, тия индивиди успяха да помрачат малко надпреварата, но явно в началото на ловния сезон е така. (Моля, ако има ловци сред читателите ни, да не се обиждат от горните редове, но когато някой си приписва повече права в гората, отколкото има, няма как да го удостоя с благи думи.) Дори и в това отношение организаторите се раздадоха, Николай Костадинов прекъсна карането си и лично остана като гаранция при „властимащите“, за да може спрените състезатели да продължат карането си. Клуб „Зарата“ и този път показаха, че за тях най-важно е отношението към участниците и старанието последните да останат доволни от събитието.
Освен всичко друго, състезателите се сблъскаха и с доста променливо време. В събота бе предимно слънчево и топло – облаците, които надвиснаха по обяд, не се превърнаха в дъжд и отстъпиха отново място на следобедното слънце. Вечерта обаче заваля тихо и кротко и не спря през цялата нощ, така че в неделя пътищата и пътеките бяха влажни или дори кални (в зависимост от почвата), а денят бе студен, облачен и мъглив.
Независимо от метеорологичната обстановка, външните вмешателства спрямо маркировката и всякакви други обстоятелства, най-бързо време и в двата етапа отбеляза белгийската машина Уоутър Клепе. Той остана много доволен от пътеките по маршрута (особено втория ден), а резултатът не учуди никого.
Втори в категория „Мъже“ обаче стана Николай Стамболийски от Варна (КК „Алекси Николов“), което поразбърка статуквото, установено през този сезон. „Обичайният втори“, Тодор Ангелов (КК „Лястовица“ – Казанлък), този път завърши на трета позиция.
Велорали „Средна гора“ за момента май е единственото, в което има и една междинна възрастова категория от 35 до 45 години – след мъжете и преди ветераните. Тя също се оказа доста интересна, като има потенциал тепърва да става все по-силна, когато някои от сегашните топ-състезатели попаднат в нея. Друг е въпросът дали ще стане по-широко разпространена, но вместо да задълбаваме отсега в тази тема, по-добре да ви кажа кой победи там – Димитър Димитров (Мамут), следван от Пеню Пенев (КК“Сините камъни“) и Стойчо Николаев (Крива спица). Времето на Митко е и четвъртото най-добро в състезанието.
Обещаващи са и резултатите при юношите, където Десислав Неделчев от КК „Лястовица“ финишира пръв с второ най-добро време в състезанието като цяло. След него се наредиха Георги Георгиев и Румен Стоянов (КК „Алекси Николов“).
Варненският отбор има в състава си и един ценен кадър от Шумен – Анелия Карагьозян. Тя отново се съревноваваше с Таня Тодорова (Крива спица), която остана втора. Иначе казано, малобройно, но много силно дамско присъствие!
При баш ветераните (само трима на брой) най-бърз бе Делян Георгиев.
Пълното класиране можете да видите в сайта на организаторите:
http://mtb-zarata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=50&Itemid=78
