Последното (може би) състезание за сезон 2010 се проведе на 24 октомври над Сапарева баня по инициатива на кмета на града. Макар че бе обявено доста късно, то събра над 30 души от цялата страна (на мен ми се сториха даже повече!), като голяма част от състезателите с добри представяния през сезона бяха на линия – Уоутър, Тошко, сем. Драголови и др.
Стартът бе в местността Зелени преслап в курорта Паничище. За маркирането на трасето се бяха погрижили момчетата от клуб „Мамут“ – те използваха повода да затвърдят доброто впечатление, създадено седмица по-рано с тяхното състезание до вр. Мургаш. И над Сапарева баня трасето бе маркирано отлично, така че дори и на скорост човек лесно да забелязва отклоненията и да знае, че е на прав път.
Тяхна е заслугата и за избора на самия маршрут – познавайки района, предполагам, че в първоначалния си вид обиколката е включвала само черни пътища и асфалт, но след намесата на „мамутите“ спускането бе пренасочено към едни страхотни горски пътеки, предлагащи типичната за Рила техническа трудност под формата на корени, нестабилни камъни, при това навлажнени от разтопения скреж, който бе образувал хлъзгав слой и върху по-усойните участъци на черния път.
Всъщност имаше места, където настилката си бе направо лед! Беше си бая студено на тази надморска височина и дори щедрото през този ден слънце, грейнало върху безоблачното небе над величествените рилски върхове, не успя да промени твърде много нещата. На откритите места бе приятно прохладно, но в сенките (а на северния склон, покрит със стари борови гори те не бяха малко!) зимата вече се бе настанила удобно.
Последните три километра по асфалт, особено един нанадолен участък при лифта, където се караше с над 50 км/ч, бяха напълно смразяващи. За съжаление нямаше как да бъде избегнат този терен – аз лично не знам да има никакъв друг дублиращ път или пътека, но останалата част от трасето имаше достатъчно достойнства да компенсира последната „шосейна“ третина. За спускането вече споменах, а изкачването бе по черния път от Зелени преслап, който се влива в пътя от х. „Пионерска“ към Рилските езера. Състезателите се изправиха пред стръмен баир, гарниран с доста камъни, а ледът и влагата, за които споменах, съвсем „влошаваха“ нещата, т.е. правеха ги по-трудни и интересни. Така че от гл.т. на трасе, надпреварата определено си заслужаваше.
Броят на обиколките се уточняваше до последно, особено за групата на мъжете, като по-напредналите участници (например Уоутър) искаха да са четири, но на организаторите това явно им се стори много в тези условия, така че в крайна сметка ги заковаха на три.
Уоутър Клепе (Мамут/Vivelo), който отново бе недостижим по трасето, все пак направи четири обиколки, като последната бе просто за кеф, тъй като пътеките надолу много му харесваха и 27-те километра (за три обиколки) му се сториха твърде малко. Белгиецът бе депресиращо бърз – спирайки на няколко места за снимки, още не бях стигнал края на изкачването, когато той мина за трети път.
Втори при мъжете, както се очакваше, завърши Тодор Ангелов (КК „Лястовица“ – Казанлък), а трети – Филип Драголов (Green Way – София). Венелин Миронски (Мамут) и Райко Стефанов, заели съответно 4-то и 5-то място, също заслужават отбелязване, тъй като последните им представяния са много добри.
При юношите победител стана Георги Георгиев, следван от Теодор Железов (КК „Сините камъни“) и Райчо Лацин (ЦСКА), а от ветераните Фьодор Драголов (Drag) за пореден път бе най-бърз, следван от габровските „исполини“ Николай Коев и Веселин Денизов.
Само една дама се престраши да вземе участие и безпроблемно зае първото място на подиума – Светла Стоянова.
Пълното класиране можете да изтеглите ТУК.
Съдийството бе осигурено от Българския колоездачен съюз, финансовото обезпечаване бе от община „Сапарева баня“, а в наградите се включиха и магазини „Байк Център“.
В черно-бяло понякога е по-добре, особено когато половината кадър е ярко огрян от слънцето, другата половина тъне в сянката на вековна борова гора, а Бойко Танчев минава на скорост.
Венелин Миронски зае четвърто място при мъжете, но ако имаше награда за най-усмихнат състезател, трудно някой друг щеше да го конкурира.
Филип Драголов, втори при мъжете. Камъни нагоре…
…и камъни надолу. Отново Бокича.
Изглед към Лакатишка Рила, макар че на някои не им се гледа вече.
Други пък имаха достатъчно сила, но едрите подвижни камъни по черния път им създаваха известни проблеми.
А пък Бокича определено имаше късмет със снимките!
Още от спускането. Тук вече сме по втората част от него – скрита тясна пътечка в гората с влажни корени и камъни тук-там…
