Нещо като много неща, но нищо, което да е съвсем като нещо, правено досега. Това е едно от възможните кратки описания на „съБитието“, дезорганизирано от клуб С.К.А. на 31 октомври в района над кв. Кремиковци.
Ако не сте разбрали нищо от първите две изречения, не се притеснявайте! Грешките са верни и във всяка от тях има скрит замисъл.
„съБитие“ може да значи както „събитие“, т.е. нещо организирано, целящо да осигури кеф на участниците, така и „съ-битие“, т.е. съвместно споделяне на начина на живот, което в нашия случай означава съвместно каране, бутане и носене на колело по баирите.
„дезОрганизатори“ ще рече, че има хора, които са автори на идеята и те са обединени в неформален клуб, наречен С.К.А. (За самото име на клуба има достатъчно легенди, както и множество възможни комбинации от три думи, така че спокойно можете да си отпуснете въображението и никога няма да сте в грешка – за повече информация потърсете из форума.) И макар че хвърлиха много усилия, за да се случи това съБитие, С.К.А.-ратистите упорито бягат от официализирането им като организатори, затова са дезОрганизатори.
Идеята е проста – обявява се мястото, описват се и възможните начини за приятно прекарване на деня. Който желае – идва и се възползва от улеснения като маркировка, кебапчета (които се оказаха кюфтета, толкоз по-добре!), засичане на време за преминаване на маршрута и т.н. или помага за създаването на въпросните улеснения, или просто се мотае из района. И толкоз!
М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. е един нов формат, който прилича достатъчно на някои по-стари неща, но и не е съвсем като тях. Освен, че е най-вече идея за добро прекарване на един ден в планината с приятна компания, той е и нещо като състезание на шега, в което никой не трябва да се взема насериозно, но все пак за най-сериозните несериозници са предвидени награди, както и различни категории; той е и нещо като организирано каране, което събра над 100 участници, но както стана ясно, всъщност е дезорганизирано каране; той предлага по нещо за всекиго, включително интересно кратко трасе за фрийрайд, което в по-голямата си част представляваше естествен техничен терен, който бе непознат за участниците и те можеха да направят само едно преминаване по него, след като предварително са го огледали, а за всяко стъпване с крак или слизане от колелото се начисляваше допълнително време – затова е по-правилно да се нарече FR, макар че с друг регламент спокойно би могло да се доближи и до формата mini-DH; да не забравяме и идеята за купон след съБитието, която на 31 октомври не се реализира в първоначално предвидените мащаби (включително и заради проточването на каранията, което пак означава повече кеф), но със сигурност ще присъства със страшна сила в следващи издания на мероприятието.
Отново повтарям, че основните характеристики на тази проява са:
– Мери се време, но не е „официално“ състезание, защото целта на дезОрганизаторите е хората да покарат само за удоволствие, а не да гонят резултати. За когото гоненето на резултат е най-голямото удоволствие в карането, пак е добре дошъл!
– Разнообразие – за всеки има категория, в която да се запише, според това как възприема планинското колоездене. Ако го гледа през женски очи, участва в категория „Bitches“; ако се казва Уоутър или Тодор Ангелов, записват го в П.Р.О. (Професионален Ракетен Отряд); ако не е състезател, но кара достатъчно често и много, попада в „бързи“; ако го влече откривателството, най-добре е да се пробва в „Сръчни“; а ако просто е излязъл на разходка – има и категория „Лежер“. Да не забравяме и групата „Смели“, която се спусна по FR трасето.
Теренът също отговаряше на изискването за разнообразие – от хубави черни пътища, през различни видове пътеки, до една кална баня в разораната от дървари и напоена обилно предишните седмици горска почва. И скалички за смелите!
– Всичко е на майтап, всичко е за удоволствието от карането!
Повечето хора май схванаха идеята. Не само защото дойдоха и се забавляваха, а и защото приеха с усмивка тоновете кал, кълбетата по FR трасето и дори масовото изгубване, породено от незабелязани маркировъчни ленти на един завой (а в други случаи и от умишлено премахнати знаци от страна на пешеходни туристи).
съБитието бе подкрепено и от множество спомоществователи – магазини за велосипеди и други хора и фирми, свързани с планинското колоездене, които предоставиха огромен брой награди за различните категории и което е по-важно, направиха го от сърце, защото форматът им хареса. Както каза един от главните дезОрганизатори, „Не се наложи да молим никого, те сами дойдоха и пожелаха да се включат!“, а това е доста показателно. Ще ги изредя и тук в хронологичен ред: Колелото, Adventura, Байк зона, Дани, Bikestore, Денизовата къща, Vivelo.
Аз, бидейки помагач на С.К.А. за някои елементи на съБитието, няма да си позволя да давам оценка за дезОрганизацията или за каквото и да е друго. А и не искам да гледам на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. твърде сериозно и „репортажно“, верен на идеята, че това беше най-вече събиране с приятели, за да си премерим… кефа. Затова ще продължа най-вече със снимки, а коментарите и на участници, и на дезОрганизатори можете да прочетете във форума, като за улеснение (темата е твърде дълга) ви насочвам към първото мнение, публикувано след приключване на съБитието: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=78308&start=240#p681129
Ако мине номерът…
Какво може да накара Уоутър да бута? М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.-ски маршрут, разбира се. Всички знаем, че в каранията на С.К.А. този елемент е задължителен! Тук поне имаше пътека…
Белгиецът все пак в началото прояви упорство и се опита да изкачи невъзможния участък, без да слиза от колелото.
Другите съБитияни обикновено преминаваха направо към носене!
Отделните локви при първото изкачване бяха някаква закачка в сравнение с това, което очакваше участниците при едно от спусканията…
Някои едва се държаха на краката си…
…а други направо се търкаляха!
За хората от контролния пост денят със сигурност не бе скучен.
След това обаче имаше и хубава, суха пътека…
…която да подготви участниците за следобедния фрийрайд.
FR-трасето също бе с чудесен изглед, но „Смелите“ трябваше да гледат повече терена под гумите си.
Скок-подскок! Първият участник по трасето направи и едно от най-добрите минавания. След него скаличките вече не изглеждаха толкова трудни!
Ами сега накъде?
Победителят! Христо Тодоров
Имаше и една смела участничка. Браво, Натали!
В горната част на трасето също бе интересно и доста цветно от залеза.
Това малко скокче създаде големи неприятности за поне половината участници. След него имаше хлъзгава шума и остър завой, което се оказа предпоставка за масово въргаляне в листата.
Някои все пак предпочетоха други препятствия за това упражнение.
А дори когато слънцето се скри зад Витоша и използването на светкавица стана задължително (цветовете моментално изстинаха), на някои още им се караше и се качиха за второ спускане, извън класирането. Награждаването бе почти по тъмно…
