Приключи един от най-оспорваните сезони за Световната купа. В почти всички категории победителите останаха за определяне във финалния кръг, който се проведе в Уиндхам, САЩ при топло и сухо време и по доста интересни трасета. Щатите за последно бяха домакин на състезание за СК преди пет години, а сега за пръв път шампионатът приключва там. Вижте кои са победителите в последните стартове и в крайното класиране.
Трасето за крос-кънтри бе с дължина 5,4 км и съвсем просто като структура – сериозно изкачване, макар и разделено на „стъпала“ от няколко по-равни отсечки, следващо ту черен път, ту технични пътеки, и последващо спускане, предимно по пътеки и с достатъчно интересни препятствия.
Жените трябваше да направят по него 5 обиколки, като борбата за крайното класиране бе между Катерин Пендрел (Канада, Luna), временен водач в серията, Уилоу Корбър (САЩ, Subaru-Trek), която спечели в Уиндхам националната титла на САЩ миналата година и имаше предимството на местната публика, и Ева Лехнер (Италия, Colnago Arreghini Sudtirol). След старта обаче бързо се разбра, че Корбър и Лехнер няма да успеят да окажат съпротива на канадката – американката се движеше първоначално на четвърта позиция, но постепенно отпадна до шесто място, а италианката завърши едва на 18-то. Така Пендрел спечели лесна победа в крайното класиране, но за конкретния кръг трябваше да се пребори със силната форма на сънародничката си Мари-Хелен Премон (Maxxis-Rocky Mountain), която се движеше на около 10-20 секунди след нея. Пендрел печелеше преднина в спусканията, но след това Премон я догонваше нагоре. В последната обиколка Мари-Хелен даде всичко от себе си и се приближи опасно до водачката, но не успя да я задмине преди спускането, каквато бе целта й, така че Пендрел завърши на първо място. Трета финишира Джорджия Гоулд (САЩ, Luna), а на четвърто и пето място – Блаза Клеменсич (Словения, Felt Oetztal X-Bionic) и Елизабет Осл (Австрия, Central Ghost Team). В крайното класиране Корбър е на второ място, а Лехнер на трето.
За мъжете обиколките бяха с една повече, а крайната титла зависеше изцяло от изхода на това състезание, тъй като разликата между Нино Шуртер (Швейцария, Scott-Swisspower) и Жулиен Абсалон (Франция, Orbea) бе само 26 точки. За французина обаче нещата не се развиха никак добре – първоначално той се движеше точно зад лидерската група, на шеста позиция, но във втората обиколка спука гума и отстраняването на повредата го отпрати чак в края на топ 20. Оттам Абсалон започна тежка борба за придвижване към челото, но силите и времето му стигнаха само за завръщане на шестото място. Междувременно в първоначално оформилата се челна група трима състезатели бяха „подменени“, като само Шуртер и съотборникът му Флориан Фогел (Швейцария) продължиха да поддържат добро темпо, запазвайки дистанцията спрямо Абсалон. Към тях се присъединиха още Ярослав Кулхави (Чехия, Rubena-Birell-Specialized), Кристоф Заузер (Швейцария, Specialized) и Лукас Флюкигер (Швейцария, Trek). Именно Кулхави спечели състезанието – той се оказа най-добър в спускането по пътеките край Уиндхам и осъзнал това, чехът атакува в последната обиколка, опитвайки се да излезе начело в края на изкачването. Шуртер бе достатъчно внимателен и не позволи това да се случи, но бе задминат блестящо при самото спускане и нямаше какво повече да направи. Заузер също успя да изпревари Шуртер надолу, но после падна и остана на четвърто място след Шуртер и Фогел.
Така Нино Шуртер се окичи с крайната победа за сезона, следван от Жулиен Абсалон и Ярослав Кулхави. Постижението на швейцареца бе помрачено от солидната глоба (над 4000 $), която му бе наложена от UCI заради това, че е карал с фланелката „Световен шампион“ вместо с тази за „Водач във временното класиране“, която бе получил след предпоследния кръг. Шефът на отбора Scott-Swisspower Томас Фришнехт обясни впоследствие, че новата фланелка не е била по мярка на Шуртер и затова състезателят е използвал другата. Той обвини в открито писмо Жулиен Абсалон, че е „натопил“ съперника си и определи това като недостойна проява и неумение да губи. Така драмата в Световната купа през 2010 г. продължи дори и след пресичането на финалната линия.
В съботната вечер, както обикновено, бе време за състезанието по 4-крос. Трасето край Уиндхам бе просто уникално – дизайнерите му се бяха постарали да използват максимално естествения терен, поради което в рамките на пистата имаше дори скални падове, както и коловози, камъни и обичайните за дисциплината виражи и огромни скокове. Изключително зрелищно трасе, което доведе и до крайно интересна надпревара.
Финалният рунд при жените очаквано изправи една срещу друга повечето от основните съпернички през сезона – водачката във временното класиране Анеке Беертен (Холандия, Suspension Center), втората поред Анита Молчик (Австрия), една от силните състезателки на Чехия – Яна Хоракова и младата надежда на Австралия Каролайн Буканан. Шансовете на Молчик да спечели голямата титла бяха по-скоро теоретични, тъй като изискваха първо място от нея и поне четвърто за Беертен, но… точно това се случи в Уиндхам. Двете претендентки спринтираха най-бързо и влязоха заедно в първия завой – Молчик отвън, а холандката отвътре. Тук Беертен изгуби сцеплението на предната си гума и падна, а съперничката й се отърва на косъм, без да бъде повалена или избутана от пистата. Останалото вече бе лесна работа – Молчик внимателно пазеше позицията си и завърши с първа победа в СК. Буканан финишира втора, а Хоракова трета – това е и позицията й в крайното класиране, след Беертен.
Единствената категория, в която крайният победител за 2010 г. бе известен преди финалния кръг, бе 4Х мъже. Това обаче не попречи на въпросния състезател – Джаред Грейвс от Австралия (Yeti/Fox) – да спечели и последното състезание, побеждавайки трима от най-сериозните си съперници през сезона – Михал Прокоп (Чехия, Agang Racing), Томас Славик (Чехия, RSP) и Юст Уичман (Холандия, RSP). Те завършиха в този ред, след като Уичман падна на втория завой, борейки се за първото място с Грейвс. Австралиецът, както обикновено, демонстрира експлозивен спринт и влезе пръв в завоя по външната линия. Уичман влетя отвътре и двамата щяха да се блъснат, ако Грейвс не бе усетил опасността и не бе натиснал за момент спирачките. Скоростта изпрати съперника му в по-лоша траектория за следващия, десен завой, където той падна, като преди това Грейвс успя с няколко бързи завъртания на педалите отново да го изпревари, след което финишира необезпокояван на първа позиция. В крайното класиране Томас Славик е втори, Уичман е трети, а Прокоп четвърти.
Финалът по спускане в неделя, по-специално при мъжете, представляваше и връх в оспорваността на СК през 2010 г. Джий Атертън (Великобритания, Commencal) и Грег Минаар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate) влязоха в последния кръг с разлика от 7 точки. По време на тренировките Минаар падна и контузи лакътя си, но въпреки това в квалификацията бе малко по-бърз и с едно място преднина намали разликата до 4 точки. Изходът от сезонната борба между двамата щеше да стане ясен едва след последното спускане по трасето, изобилстващо както от технични участъци, така и от бързи секции и интересни завои. Първото добро време в състезанието бе дадено от младока Трой Броснан (Австралия, Monster Energy / Specialized / Mad Catz), който спечели титлата най-добър спускач сред юношите за 2010 г. След това неговият съотборник Сам Хил, завърнал се след контузия, го измести от горещия стол, за да бъде самият той „детрониран“ от третия член на отбора – Брендън Феърклоф. Той постоя известно време, преди новозеландецът Брук Макдонълд да го измести с 20 стотни, а веднага след това Ник Беер (Швейцария, Scott 11) свали повече от 3 секунди и това се оказа едно доста добро време, което няколко състезатели поред не успяха да подобрят. Направи го Джий Атертън, при това с повече от 3 секунди. Беше ред на Минаар – както винаги много бърз и плавен, но в крайна сметка с 37 стотни по-бавен от Джий. С това надпреварата за крайната титла приключи, но на старта оставаха още трима души. Сам Бленкинсоп (Нова Зеландия, Lapierre) отбеляза поредния си добър резултат, завършвайки на трето място (същата позиция и в крайното класиране), а Аарън Гуин (САЩ, Yeti/Fox) се нареди точно след него. Най-бърз в квалификацията обаче бе не кой да е, а Стив Пийт (Великобритания, Santa Cruz Syndicate) и когато на първите две контроли времето му бе по-добро от това на Атертън, победата на Пийти изглеждаше сигурна. За съжаление 500 м преди финала той изненадващо падна и така триумфът за Джий бе двоен.
При жените Рейчъл Атертън (Великобритания, Commencal) се завърна с победа и то много убедителна. С това тя показа, че е основен фаворит за титлата световен шампион седмица по-късно в Мон-Сен-Ан, Канада. Рейчъл пропусна част от стартовете през този сезон заради проблеми с контузия на рамото, така че нямаше шансове за първото място в крайното класиране, но спечели последния кръг с лекота, което няма как да не притеснява съперничките й. Първото добро време бе дадено от японката Мио Суемаса, която се задържа много дълго на горещия стол и в крайна сметка остана четвърта. Времето на Рейчъл бе по-добро с почти 8 секунди и се оказа непобедимо за стартиращите след нея. Трейси Моузли (Великобритания, Trek) завърши на второ място, а Емелин Раго (Франция, Suspension Center) на трето. Флориан Пужин (Франция, Scott 11) остана пета. Сабрина Жоние (Франция, Maxxis-Rocky Mountain) не се представи добре в Уиндхам и финишира на осма позиция, но и това й бе достатъчно за победа в крайното класиране, където Емелин Раго остана втора, а Трейси Моузли трета.
Остава да видим кои ще са световните шампиони след стартовете на 4-5 септември.
