След кратка лятна пауза, серията продължава с нови сили, за да Ви представи този път един човек, благодарение на когото Dirt Jump-ът в България е това, което е в момента: Цветелин Иванов a.k.a. Цуцо.
Като за начало, ще ни разкажеш ли как се запали по колелата и започна да караш?
Не помня толкова много, но си спомням, че спечелих едно състезание в детската градина. Не съм спирал да карам сериозно от 15 години. Ветеран!
Какво беше първото ти истинско колело?
Освен детските колела, първият ми байк беше правен в Ловеч и за времето си беше супер як. Само че счупих вилката от много „задни гуми” на втория месец, завариха ми я и малко по-късно ми го откраднаха, докато си купувах дискове от Унисон. От тогава съм сменил доста колела и няколко мотора. Обичам всичко на две колела.
След толкова години практика, няма как да не си имал падания, често без тях няма прогрес. Но кое е било първото ти наистина тежко?
В един период се бях взел много насериозно. Карах постоянно и при това доста добре. Постоянно имах по някой друг шев по тялото. За съжаление нямах колело за DH, а реших, че ще се състезавам (с твърдак 18 инча и V-brake). Състезанието беше на Драгалевци и малко след влизането на старта, след като минах пътя, нещо стана, загубих контрол и след полет около 5 метра паднах по гръб върху един камък. В първия момент реших, че съм си счупил гръбнака, защото болката беше неистова и не можех да си поема въздух повече от половин минута… След няколко часа и преживяно спускане от Витоша с ладата на могъщия Крум Битраков, в Пирогов се разбра, че имам 3 счупени ребра, които са пробили белия ми дроб. Много болезнени и безсънни нощи… За другите няма да разказвам, но има доста.
Какъв си искал да станеш като малък?
Исках да стана състезател с мотори. Всъщност подкарах колелото покрай брат ми, но до около 15-16 годишен бях умопомрачен на тема мотори.
Обясни ни как се строят скокове тип дърт джъмп?
С лопати стават най-добре, но за няколко години. С багери е лесно и бързо, но никога не стават от първия път, защото нещата се случват прекалено бързо, а и трябва някой друг да кара багера. Задължително е да са под висока гора, защото пази сянка, а и спира капките дъжд да блъскат скоковете с голяма сила. Също е много важно да се мисли за отводняване, защото иначе си построил басейн… Мисля, че уцелихме най-добрата пръст при изграждането на скоковете на колодрума. Тя трябва да е от дълбок изкоп, да не е песъклива и да не е черна.
Как дойде идеята за байк парк в центъра на София? И как от идея се превърна в реалност?
Идеи винаги има много. В този случай имаше и няколко добри стечения на обсоятелствата. Може би най-важното е, че хората, които са арендатори на колодрума, са приятели на Дойчин Дойчинов (собственикът на BAS) и имаха доброто желание да развият мястото в тази насока. Като не се ползва за колодрум, поне да не са само игрищата за футбол. Намерихме и перфектния изпълнител – евала на Веско Василев, с когото за две седмици превърнахме едно бунище в нещо съвсем друго. Финансирането пък е изцяло от RAM Bikes, за което също голямо ЕВАЛА, не всеки би го направил по време на ш*баната криза! Разбира се, идеята ни е да намерим спонсори, да има състезания и да направим това място двигател на байк културата в града.
Смяташ ли, че Dirt Jump-ът е лесен начин да се рекламира и развива колоезденето?
Според мен е най-добрият начин. Атрактивен е. Може да се практикува с много евтино колело и то в града. Буквално за половин час мога да покарам доста добре, което, ако не живееш в планина, няма как да стане. Много добра реклама е, защото си близо до публиката и цялото трасе може да бъде гледано от едно място. Така тези, които рекламират, могат да бъдат сигурни, че техният банер ще бъде видян от всички зрители и ще бъде на всяка снимка. Което при другите стилове, които се практикуват в планината, няма как да се случи (освен при 4х-а). И е твърде жалко, че все още няма нито един рекламодател и спонсор…
Колко време смяташ, че ще просъществува това райско кътче за дърт джъмпърите? Има ли достатъчно посещаващи съоръженията?
Аз съм много приятно изненадан колко голяма е посещаемостта на това място. Без почти никаква реклама имаше дни, в които се събираха по 40 човека (без да преувеличавам), всички с каски, с добро настроение, без да се предреждат и да правят боклуци. А иначе сме подписали договор за 7 години, та се надявам да го доразвием и уплътним максимално с различни линии за толкова време. Дано през този период RAM имат повече оборот, защото мястото за съжаление има немалък наем. Планираме да го облагородим, така че да е приятно и за зрителите и още по-приятно за карачите.
Има ли минимална възраст, под която не е позволено да се кара там? Какви са правилата на парка?
Минимална възраст няма, но съм забелязал, че децата около 20 кг нямат достатъчно маса да се засилват между скоковете и им се налага да въртят, но те и така се справят. Абсолютно задължително е да караш с каска, а ако имаш и наколенки и други протектори, е по-безопасно. Тук е мястото да кажа, че съм виждал доста хора в безсъзнание след падания, така че нека всички, които съм спирал да карат без каска, да не ми се сърдят… за тяхната глава е!
Разбрахме, че съвсем скоро са отворили още един подобен парк, този път в морската градина на Бургас. Кой има пръст в тази работа? Кой го е построил и спонсорирал?
Паркът в Бургас е пресен-пресен – офицално беше открит на 11 август. Много се радвам, че хората от община Бургас не са типичните държавни служители, които не излизат от кабинетите си. Всичко се случи благодарение на зам. кмета, отговарящ за спортните площи, паркинги и гаражи – Живко Иванов, който за отрицателно време намери най-подходящото място (в морската градина), намери финансиране, извади всички нужни разрешителни и т.н. Нямаше да се получи и без желанието, техниката и професионализма на всички от фирма ТРИВАН, най-вече Трифон Бахчеванов, с когото изпихме по 100 литра вода и проляхме по 200 литра пот! Трифон беше основният двигател на проекта, а аз се включих само за 5 дена, за които успяхме да струпаме купчините пръст и да ги направим почти перфектни за каране. За мен беше огромен кеф да имаме всичката необходима техника на разположение и хора, които работят с огромно желание! Както в София, така и в Бургас не знаехме колко души ще карат, но на откриването (на което аз ,за съжление, не присъствах) е имало около 40 карачи. Да е честито на бургазлии и на всички нас, които ще преоткрием ходенето на море. Дай Боже дъртове и в други градове!
След толкова конструиране на съоръжения за каране, остава ли ти време ти да ги караш?
Не е проблемът в конструирането, то ми е почти толкова приятно, колкото карането. Напоследък имам доста уплътнено денонощие – имам доста работа през деня и от 10 месеца съм баща. Въпреки всичко, карам понякога. Но ми се кара още много, не ми е минала тръпката.
Какво колело караш и спонсорират ли те?
Колелото ми е, разбира се, RAM. Рамката съм си я преправял, за да ми е максимално точна, но е 90% геометрията на модела 4130. Карам с 24 цола гуми, може би, защото съм нисък. Обичам вилката и гумите ми да са много напомпани. Имам перфектното колело за моя ръст, не го сменям за нищо! Спонсор никога не съм имал, но и не искам. Май не карам достатъчно добре… А и имам всичко, което ми трябва. Ако намеря спонсор, може би бих си поискал само време за каране. Друг момент е, че не обичам да се състезавам, а май спонсорите искат да си първи. 🙂
Любимият ти трик?
Би трябвало да е 360 nose dive. Миналата година лепнах няколко 360-та и е страхотен кеф, но е изключително труден трик. Как го правят тия по филмите, не знам… Също superman, ако е опънат до дупка. Всички трикове ме кефят, когато са изпълнени чисто и стилно.
Тук е моментът за финални думи и послания към колоездачите.
Нека всички да карат колкото може повече! Не е чак толкова важно колелото ти да струва 10 000лв. Кефът си е същият! Ще ми се да приканя и тези, в чиито градове няма дъртове, да запретнат ръкави и да си направят. Навсякъде по света се копае на ръка. Няма нищо срамно!
Много съм щастлив заради раздвижването на байк сцената тази година. Толкова места за каране не са правени за години, колкото за последните месеци. Евала на Сашко-CRZ, за това което причини на горите на Боровец, та да има опашки на лифта и през лятото!
