В последните години, когато се говори за спускане, едно име присъства неотменно – Росен Ковачев.
Току-що приключи международното състезание по спускане в Сопот – Shambhala Open Cup. Какви бяха очакванията ти след първото място миналата година?
Очакванията ми за тази година не бяха големи. Преди това състезание бях карал и тренирал само 2 седмици, което е много малко. Имах много лош късмет, но се надявах пак да стъпя на подиума, въпреки, че конкуренцията сега беше доста по-голяма.
Стана 6-ти в крайното класиране с най-бързото време сред българите, как определяш резултата?
Първо, не го разделям на българи и чужденци, за мен това е едно състезание за всички. Представянето ми беше доста лошо заради падането ми преди road gap-a. Много съжалявам, че не успях да се класирам по-добре.
Как успя да паднеш?
На първия вираж влезнах с много голяма скорост и паднах по гръб. Доста време изгубих, през цялото време надолу недоволствах и направих и други грешки.
Какво смяташ за таз годишния Сопот спрямо миналогодишния, виждаш ли подобрение в трасето, в организацията?
Промените бяха малко – съкращаване на трасето, нов скок и някой друг вираж. За разлика от миналата година, трасето беше доста прашно и хлъзгаво, беше по-трудно. В организацията имаше напредък, но страшно се издъниха със закъснението на времената от квалификациите. Горе на старта трябваше да чакаме още 2 часа. Последните стартирахме почти на тъмно, малко оставаше слънцето да се скрие.
Беше форлойфер и на трите кръга от Шампионата по mini-DH в Пловдив тази година, за там какви са ти впечатленията? Харесаха ли ти трасетата?
Хареса ми, че карам нещо различно. До сега не ги бях карал и това беше една добра възможност. Единствено не ми хареса, че са къси.
Имаше ли голяма разлика от това да караш твърдак и меко колело?
Определено има разлика, но карането ми с твърдака беше една голяма тренировка и също така не по-малко забавно.
С какво колело си сега?
След миналогодищния Black Hawk, тази година вече карам Trek Session 88.
Защо смени Ястреба?
Мечтаeх си за тази рамка и след като Веломания е вносител на Trek, просто не можах да устоя.
С какви педали караш и защо си избрал точно тях?
Клипсове, винаги съм закопчан, много рядко ми се налага да се откопчавам. Обичам колелото да стои стабилно под мен и да съм едно цяло с него, а пък при въртене мога по-ефективно да използвам силата си.
Обичаш ли да дрифтиш, с клипсове става малко тудно?
Обичам да дрифтя за кеф, но на състезание избягвам, ако може да се вземе по друг начин завоя. Както се вика „Дрифтещата кола е бавната кола”. 😀 Но когато просто си карам, особено на мокро или кално, винаги гледам да съм с „вратите напред”. Да мога да нося колелото и да го контролирам във всеки един момент е една много добра и забавна тренировка.
Кое предпочиташ – калта или прахта?
Калта. Няма по-забавно каране от това на мокро. Всяко едно камъче и коренче е различно. А ако можеш да караш на кал, значи можеш да караш навсякъде.
От колко време спускаш и как започна?
Със спускане се занимавам от 6 години, иначе от малък си карам в гората край нас. Как се запалих конкретно със спускането вече не се сещам.
А преди спускането някакви други хобита и спортове практикувал ли си?
Таекуон-до и Карате до скоро тренирах, някъде около 13-14 години, там пак имах доста републикански успехи. А през зимата карам и ски.
Кой е най-запомнящият се момент от кариерата ти на колоездач?
Миналият сезон – на всички състезания на Балканите станах първи – Drop’n’Roll, Шамбала и 2-те състезания в Македония – както и титлата „Колоездач на годината” по спускане.
Кое е състезанието, на което най-много си се накефил?
Шамбала 2009.
Има ли спускач, когото считаш за свой идол?
Не мога да определя конкретен човек. Моят идол е комплексен карач, нещо средно между силата и винаги сигурните и „залепените за земята” линии на Стийв Пийт, завиването на Сам Хил, плавното каране на Седрик Грасия, страхотните whip-oве на ФерклоТ (пише се с Т) и още много други състезатели.
Какво според теб липсва на планинското колоездене в България?
Популярност и подкрепа от държавата. Желанието го имаме.
Карал си по някои от световните трасета, разкажи ни за впечатленията си.
Няколко пъти съм бил в Марибор и веднъж в Шладминг. Натрупах доста опит и се запознах с много хора през годините. Но на нито едно от състезанията нямах късмет и все правех фатални грешки. Надявам се тази година да се класирам в топ 80. Тук си мислят, че топ състезателите са някакви извънземни, но не е така. Не карат много по-различно от нас. Разликата идва от това, че успяват да запазят малко по-голяма скорост и не правят грешки. На дадени участъци не са много по-бързи, но като се събере всеки участък идва по-голямата разлика. Няма да коментирам трасетата – там си имат паркове, които се поддържат. Трасетата са много разчупени и с голям избор на линии, широки са. В България до тях най-много се доближава трасето на Драгалевци.
Кое е любимото ти място за каране?
В България – Витоша – първа станция на Драгалевският лифт. В чужбина – Марибор.
А пътеки копаеш ли на родната Витоша?
Когато не карам и има свободно време, винаги успявам да събера няколко момчета и правим нещо ново. За съжаление обаче нямам много свободно време. Опитвам се да правя нови и разчупени елементи, като заимствам от караното от мен в чужбина.
От местата, на които си бил, кое се доближава до перфектното трасе?
МАРИБОР!
Летиш или газиш?
Вече и двете.
Като успешен състезател често ли ти се случва да караш на границата на възможностите си?
Никога не карам на границата на възможностите си. Даже на тренировки карам на 60-70%, а от доста време не съм усещал да съм минавал някое състезание на 100%.
Какво според теб е най-важното качество, което трябва да притежава един спускач?
Увереност!
Какво е в главата ти по време на състезания, мислиш ли за нещо конкретно?
Мисля за самото каране, за различните линии. На състезание нищо не ме разсейва, виждам единствено трасето като в тунел.
Една дума, с която да опишеш планинското колоездене?
Страст.
Коя е най-лошата контузия, която си имал?
Спукано ребро, сътресение и натъртен таз от Шладминг.
Как поддържаш форма за състезания?
Разбира се, с тренировки, без тях не става. Фитнес, въртене и други, както и много каране.
Спазваш ли някакъв хранителен режим?
Не, ям всичко.
Коя е шампионската закуска?
Пържени филии с конфитюр от смокини.
С какво запълваш времето си, когато не се занимаваш с колелата?
Уча и работя, за съжаление при мен е „какво правя, като не работя и уча”.
Какви са плановете ти за тази година? Ще ходиш ли някъде в чужбина?
Иска ми се да посетя Марибор и планираме да отидем на Drop’n’Roll. Горе-долу ще повторя календара от миналата година.
Какво ще кажеш на идващото поколение колоездачи, някакъв съвет?
Карайте разумно и не се изхвърляйте. Не поемайте излишни рискове и не правете нещо, в което не сте сигурни. Карайте по-бавно, но уверено, и скоростта и техниката ще дойдат постепенно.
Искаш ли да благодариш на някого?
Искам да благодаря на семейството ми, приятелката ми, приятелите ми и Веломания за подкрепата през всички тези години. Трябва да знаете, че въобще не им е лесно, защото съм малко инат. 😛
